Една заблудена левица

EДИН от най-могъщите хора на планетата, ръководител на най-голямата финансова институция в света, напада една от най-уязвимите жени в света, скромна африканска емигрантка. В своята оголена точност този образ резюмира със сила на илюстрация в пресата една от основните характеристики на нашето време – насилието на неравенството.

Това, което прави още по-патетичен случая на бившия директор на Международния валутен фонд (МВФ) и лидер на дясното крило на Социалистическата партия Доминик Строс-Кан, е, че ако всичко се потвърди, провалът му ще представлява една метафора на моралното рухване на социалдемокрацията.

Всичко това възмущава много гласуващи за левицата хора в Европа, които са все по-склонни, както показаха местните избори на 22 май в Испания, да приемат три форми на отхвърляне и отрицание – радикално негласуване, гласуване за популистката десница и протести по площадите.

Естествено, бившият шеф на МВФ и бивш кандидат за президент на Франция в изборите през 2012 г., обвинен на 14 май в сексуална агресия и опит за изнасилване на прислужничка в хотел „Ню Йорк“, се ползва от статута на невинен, докато американското правосъдие не се произнесе. Но поведението на водачите на социалистите и на много „леви“ интелектуалци във Франция, които се втурнаха към камерите и микрофоните, за да изкажат в хор своята безусловна подкрепа на Строс-Кан, представяйки го като главния пострадал и намеквайки за „заговор“ и „машинации“, бе наистина срамно. Те не можаха да кажат дори една дума на съчувствие и солидарност с предполагаемата жертва. Някои, като бившия министър на културата, социалиста Жак Ланг, не се поколебаха да омаловажат с мачистки рефлекс сериозността на евентуално случилото се, като заявиха, че „в крайна сметка няма умрели“ [1]. Други, забравили смисъла на думата справедливост, поискаха привилегии и едно по-благосклонно отношение за своя могъщ приятел, тъй като според тях не ставало въпрос „за обвиняем като другите“ [2].

Такова безсрамие остави впечатлението, че френският политически елит, в каквото и престъпление да бъде обвинен някой от членовете му, реагира с една съгласувана подкрепа, която повече прилича на мафиотско съучастие [3]. Сега, поглеждайки към миналото, когато излизат наяве други обвинения срещу Строс-Кан за сексуално преследване [4], много хора се питат защо медиите са скрили тази черта на бившия шеф на МВФ [5]. Защо журналистите, които са знаели за оплакванията на други жертви на сексуално преследване от негова страна, не са разнищили по-дълбоко тази тема. Защо гласоподавателите бяха държани в неведение и Строс-Кан им бе представен като „голямата надежда на левицата“, когато е било явно, че ахилесовата му пета може във всеки момент да прекъсне изкачването му нагоре.

Още от преди години, с цел да спечели президентския пост, Строс-Кан беше наел ударни бригади от пиари. Една от мисиите им беше да попречат пресата да разпространи свръхлуксозния начин на живот на бившия шеф на МВФ. Желаеха да избегнат всякакво неудобно сравнение с трудния живот на милиони обикновени граждани в социалния ад, в който, най-малко частично, ги хвърли политиката, именно на тази институция.

Сега маските падат. Цинизмът и лицемерието се проявява в цялата си сила. И въпреки че поведението на един човек не трябва да се отъждествява с моралното поведение на цялото му политическо семейство, явно е, че то допринася за упадъчния образ на социалдемокрацията. Още повече когато се причисли към безбройните случаи на икономическа корупция в лоното ѝ (бившите диктатори Бен Али в Тунис и Хосни Мубарак в Египет бяха членове на Социалистическия интернационал!)

Приобщаването на социалдемокрацията към пазарната икономика и неолибералната глобализация, отказът ѝ от защитата на бедните, на Държавата на благоденствието и на публичния сектор, новият ѝ съюз с финансовия капитал и банките лишиха европейската социалдемокрация от главните белези на нейната идентичност. На гражданите им е все по-трудно да различат дясната от „лявата“ политика. И двете се подчиняват на изискванията на финансовите господари на света. Не беше ли висша хитрост назначаването на един „социалист“ за директор на МВФ с мисията да наложи на приятелите си „социалисти“ в Гърция, Португалия и Испания безчовечните неолиберални планове за преструктуриране [6]?

Оттам и отвращението на хората. И възмущението. Отхвърлянето на фалшивата изборна алтернатива между две програми, които в действителност са близначки. Оттам и здравословните протести на площадите: „Нашите мечти не се побират във вашите урни“. Пробуждане! Край на бездействието и безразличието! И основното искане: „Народът иска край на тази система“.

Игнасио Рамоне

Le Monde diplomatique – ИСПАНСКО ИЗДАНИЕ
- Превод Венко Кънев

Адрес на статията
Етикети: , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Червените „сиромаси” на кръстоносен поход за доходите на народа
    http://frognews.bg/news_36508/CHervenite_siromasi_na_krastonosen_pohod_za_dohodite_na_naroda/
    Червените „сиромаси” които припяват в хор в сутрешните блокове добре познатия рефрен за бедстващото положение на народа и неглижирането от страна на ГЕРБ на проблемите на най-бедните и най-уязвимите. Сред най-изявените от тази група говорители безспорно е г-жа Корнелия Петрова Нинова – дама с внушителна биография в областта на сиромашията. През 1997 г. 28-годишната тогава синя активистка полита на крилете на изборната победа на СДС и става едновременно изпълнителен директор на две ключови външнотърговски дружества- златните мини „Техноимпекс” и „Техноимпортекспорт”. С ”младежки жар” синята фурия поема огромния товар на двата висши ръководни поста, оглавява РМД, което приватизира единия от гигантите, и става изпълнителен директор на вече новия ”Техноимпекс 98”.

    И така до септември 2005 г., когато, като гръм от ясно небе, тъмносинята Корнелия е назначена от квотата на БСП за зам.-министър на икономиката и енергетиката – мегаминистерството в кабинета на тройната коалиция с министър Румен Овчаров. Тя отговоря за външноикономическите връзки, държавния резерв, търговията с оръжия, офсетните споразумания, свързани с доставки на армията. Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак холдинг”. През 2007 г. Корнелия пада жертва на скандала между Румен Овчаров и директора на Националното следствие Ангел Александров, който замалко не свали тройната коалиция от власт. Оказва се, че Нинова е предлагала „дребни услуги” на мощната икономическа групировка ”Фронтиер” и лидера й Красимир Георгиев, който пък има общи фирми с баба Цецка – майката на разследвания по това време Валентин Димитров.

    Въпреки грандиозния скандал, червената дама не се разминава с властта и финансовите потоци и още на следващата година е избрана за изпълнителен директор на „Булгартабак Холдинг”. Не по-малко предана на социалната кауза
    е кюстендилската депутатка Мая Манолова. Още в началото на депутатстването си пчеличката Мая, както е известна сред съгражданите си, насочва взор към медоносния ТЕЦ „Бобов дол”. Тя прегръща идеята за приватизацията му още по времето на кабинета на царя, чийто енергиен министър Мирослав Севлиевски открито приема тясното сътрудничество със социалистката. Така тръгва и процедурата за приватизация на енергийното дружество. Почвата е благодатна и обещава богата и дългогодишна реколта, тъй като контрагентите на централата – стотици фирми и търговски дружества, вече са изградили стройни картелни обединения в самия ТЕЦ.

    Когато тройната коалиция вече управлява страната, през 2007-2008 г., Христо Ковачки печели с „Енергия МК“ търга за
    приватизация на ТЕЦ-а срещу сумата от 100 млн. лв. Прах в очите са камуфлажните клаузи в приватизационната сделка – инвеститорът да се задължи да изкупува български въглища не по-малко от 1750 хил. тона годишно. Само след година ТЕЦ „Бобов дол“ прекратява изкупуването не само от местния рудник „Миньор“, но и от още пет въгледобивни предприятия в Перник и Бобов дол.

    Като добър юрист, доказал себе си чрез шеметната си партийна кариера, Манолова успява да си издейства договор за юридически консултации за сумата от 20 хиляди лева месечно, а след това се отблагодарява с щедри жестове към самия инвеститор Ковачки. Тя открито вербува за каузата на партията му „ЛИДЕР” местни соцактивисти, дори ръководители на партийни организации. След приватизацията на Ковачки, с протекциите на пчеличката, начело на бобовдолската централа веднага е назначен бившият председател на общинската структура на БСП в Дупница Владимир Владимиров. Целта е паричните потоци да поемат към правилната партийна каса и близкостоящите до нея фирми.

    През 2006 г. охранителната фирма “Боду”, чийто представител за Дупница е един от най-доверените хора на братята Галеви- Георги Първанов-Бозата, поема наблюдението на ТЕЦ-а в Бобов дол срещу близо 200 хил. лв. Говори се, че трансмисията между властта и бизнеса е била именно Манолова. Според мълвата тя често идвала да дава отчет на килимчето в резиденцията им в село Ресилово. В депутатските среди пък пчеличката се слави и като една от най-елегантно облечените дами, която носи само избрани марки с яки цени.

    Вечният защитник на бедните и онеправданите Антон Кутев също има солиден финансов бекграунд. Червеният депутат просперира с фирма за бельо и ризи. В кулоарите на парламента отдавна е известно, че той доставя евтини гащи за съпартийците си и техните семейства. Не отказвал поръчки и на простосмъртни служители от НС. Стоката му се отличавала най-вече с евтинията си. Така тръгнал депутатският алъш-вериш, завалели заявки и търговията на народния избраник дръпнала на парламентарно ниво.

    Според мълвата червените прашки на Азер Меликов също били лично производство на фирмите на Кутев. Виден представител на лявата социална политика е и настоящият претендент на БСП за кмет на София Георги Кадиев. Неговият скромен принос към подобряването на жизнения стандарт на българите минава през фирмата на жена му- „Енерджи Съплай“ ЕООД. През 2007 г. тя получава лиценз за търговия с електричество, без да отговаря на изискванията на Закона за енергетиката. Така, посемейному, Кадиев успява да източи около 6 млн. лв. от държавата само за 2008 г. Бившият социален министър Емилия Масларова също е винаги близо до масите, може да се каже, че дори се е сляла с тях. Характеристиките, по които се разпознава съпричастността й към обикновения българин, са много – бентлито в цвят пепел от рози, самолетният билет за 17 хил. лв., умопомрачителните брошки и костюмчета и обувки за хилядарки…

    Най-яркото наследство на мандата й са програмата “Кифла и топло мляко”, почивката на море за пенсионери и прословутият ремонт на центъра за социални услуги в Стара Загора. Ексминистър Масларова обаче ще остане за поколенията с култовата реплика а ла Мария Антоанета към протестиращи пенсионери през март 2009 г.: “Много сте активни, нали бяхте гладни?”.
    Запазена емблема на социалната идея сред червените депутати са и печелещият милиони от индустрията с порно Петър Курумбашев, ексстроителният министър, забъркан в най-големите корупционни афери на Тройната коалиция Асен Гагаузов, заместникът му Димчо Михалевски, който от национален длъжник покрай партията майка започна да декларира стотици хиляди честна печалба.

    В класацията на червените „сиромаси”, милеещи в парламента за хляба на народа, могат да бъдат добавени още десетки труженици на родния капитализъм. За 20 години неуморен труд те с талант и димитровско дръзновение осребриха Капитала за себе си, а Манифеста оставиха на електората си.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*