Какво се случи с БДЖ?

Световната банка договори заем с правителството, като условията на заема са драстични съкращения на работни места в БДЖ. От години основната част от товарните превози (търговски, печеливши) са прехвърлени към частната БЖК, а за БДЖ останаха нуждаещите се от субсидия пътнически (социални, непечеливши) ангажименти. Поддръжката на самата инфраструктура (отговорност на НКЖИ) продължава да остава зле управлявана каца без дъно, твърде немарлива по отношение на задълженията си.
Синдикатите се почувстваха задължени да реагират и на 10 март се състоя предупредителна стачка – за един час спряха 52 от 60-те влака по железните пътища на страната; не са работели гари и жп-възли като Бургас, Стара Загора, Горна Оряховица, Варна, Шумен, Синдел, Дъбово, София ЦГ, Ямбол, Перник и др. Наруши се разписанието на движение, получиха се закъснения и други дребни и средно големи неудобства, възприети стоически от населението, дори с известни, малко бледи наистина, симпатии към протестиращите. На следващия ден стачката трябваше да продължи безсрочно.
Късно вечерта обаче беше подписано споразумение с работодателите и министерството, синдикалните централи биха отбой, като заявиха, че са постигнали 90% изпълнение на своите искания.
Вестник „Свободна Мисъл“ проведе анкета сред железничарите. На въпроса дали те смятат стачката за успешна, повечето изразиха съмнение. От друга страна, почти всички изразиха увереност, че държавата ще спази обещанията си. Вероятно последното се дължи на думите на Петър Бунев, председател на Синдиката на железничарите към КНСБ: „Запазваме стачната готовност, ако бъде нарушено споразумението, ще бъде обявена веднага национална стачка.“
Какво беше договорено всъщност?
Валентин Никифоров, заместник-председател на КНСБ:
“Беше подписан меморандум между министъра на транспорта Александър Цветков и социалния министър Тотю Младенов и лидерите на двата синдиката, в който е разписано, че единствено и само ще има намаляване на персонала, когато има инвестиции. Второто е, че хората, които биват освободени от тези длъжности, ще бъдат преквалифицирани и да имат работа в системата на БДЖ. Договорихме сроковете за изплащане на дължимите социални суми по колективните трудови договори. Още сега с аванса за месец март ще бъдат изплатени ваучерите за месеците октомври и ноември 2010 г. Става въпрос за около 40-80 лв. на всеки железничар, който има право“.
Друго договорено: лични предпазни средства, униформено и работно облекло, изплащане на полагащия се отпуск и безименни ваучери, които да бъдат ползвани в почивните бази на „Холдинг БДЖ“. Уволненията също така да не стават без съгласието на синдикатите.
Излиза, че поначало исканията на синдикатите са били твърде умерени и беззъби: те не отхвърлят решително идеята за съкращения, стига те да стават със съгласие на профсъюза, а „инвестициите“ подозрително напомнят на търгуване с работни места срещу финансови инжекции.
Анкетата на „Свободна Мисъл“ показа, че работниците нямат представа кои са неизпълнените 10% от техните искания. От друга стана, малцината анкетирани началници на гари и други служители от средния ешелон на ръководството, категорично заявиха, че били удовлетворени всички искания.
Това подвига въпроса доколко уместно е в един и същ синдикат да членуват обикновени стрелочници, механици, машинисти, кондуктори и представители на средното ръководство на БДЖ. Очевидно техните интереси, а съответно и искания, се различават.
При провеждането на анкетата също така се установи, че обикновените работници се притесняват да отговарят без разрешение на преките си началници.
Много мъгляво е споразумението относно преструктурирането на бранша и необходимите мерки за повишаване на ефективността. Нашата анкета регистрира недоволство не само от ниските заплати, но и от остарелия машинен парк, настъпил вследствие закриване на повечето вагоностроителни и ремонтни предприятия у нас. С половин уста се спомена за корупция „там горе“, за препродаване на постъпваща техника, която е втора употреба, но достатъчно запазена. Представителите на средния ръководен ешелон споменаха сред проблемите на железниците „лошата дисциплина“ и текучеството.
Накрая кореспондентите на „СМ“ зададоха въпроса дали железничарите си представят, че биха могли сами да стопанисват своя отрасъл чрез локални и автономни работнически съвети, обединени във федерация. Реакцията в повечето случаи беше учудване: „Ама как така, без държавата?“ След пояснения, анкетираните отхвърлиха подобна възможност, но няколко души, без нито един началник сред тях, се замислиха, преди да кажат „не“. Явно синдикалните лидери никога не са говорили за самоорганизация, за тях защита на правата на работниците означава съглашателство с властта и капитала, като си позволяват „твърда позиция“ единствено по такива проблеми като работното облекло, например, чието решаване пак остава привилегия на ръководството. Волята и желанията на трудещите се остават без сила, без внимание, без разбиране.

Две приказки в заключение
Първо: железничари твърдят, че със заповед от ръководството им е забранено да обсъждат стачката и споразуменията, както и данни за заплати и компенсации с външни хора. Какво се опитва да скрие работодателят? Защо синдикатите не реагират на този акт?
Специално за компенсациите има някакъв резон, защото, споделят железничарите, започнаха да дават обещаните пари, но не всички и без лихви за закъснението, но обложени с данък общ доход и плосък данък. Коментарите са излишни.
Второ: в средата на април медиите обърнаха сериозно внимание на разкрит случай на кражба на дизел от локомотиви. За единствени извършители набедиха редовите служители на БДЖ. Схемата е проста – влакът спира на уречено място и от локомотива се изпомпва гориво. Ето какви лоши работници имало. Същите железничари, които информираха кореспондентите на „Свободна Мисъл“ за забраната да споделят информация с медии, казаха, че кражбите на гориво са обществена тайна, известна на всеки служител в БДЖ и НКЖИ – от управата до последния пътен работник. Нещо повече – облажват се и други хора, например, дежурещите по гари и влакове полицаи.

Шаркан

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*