15М: 15 дни по-късно*

Почти пет милиона безработни, повече от 40% от младите хора нямат работа, така нареченото социалдемократическо правителство прилага антикризисните мерки с ясен неолиберален дух, затова е много лесно да се разбере гневът на хората в Испания.

След демонстрациите, които призоваваха за „истинска демокрация“, стотици хиляди хора останаха по улиците в редица градове и села на испанската държава на главните булеварди в цяла тази територия и други части на света. С това започнаха неочаквани и спонтанни окупации на площaди и най-важното: места за хоризонтални и открити събрания и дискусии.

Преди демонстрациите, по време на окупациите и все още в този момент, важна роля играе объркването. Много хора, особено крайно леви активисти бяха скептични за т. нар. движение „Реална демокрация сега“. Ние не искаме да подобряваме тази демокрация, просто не вярваме в тази система. Добре, но освен този факт и след всички протести, хората не могат да скрият, че имат малко място за оптимистични чувства.

Но какво искат те? В Интернет страниците Истинска Демокрация Сега, Juventud Sin Futuro (Младежта без бъдеще) и No les votes (Не гласувайте за тях), които оглавиха протестите в началото (и които бяха привлечени от популярните асамблеи) направиха ясно послание: да се избегне плащането на кризата от тези, които са пострадали най-много. Как? Това са няколко основни точки: премахване на привилегиите на политическата класа (без заплата, премахването на закона d’Hont, който благоприятства двупартийната система …), прогресивна данъчни мерки, контрол върху банковата дейност, право на достоен живот, мерки срещу безработицата, качествени здравни услуги, гражданска свобода и пряка демокрация, намаляване на военните разходи. Не чак толкова луди идеи за т. нар. демократична система.

Тук възникват много въпроси: от употребата и ефективността на Интернет (протестите започнаха в социалните мрежи, но няма никаква информация в средствата за масово осведомяване), влиянието на анархистите и други крайно леви активисти, които се използват като основен символ във всяка мобилизация, и разбира се, какви са инструментите за борба, какви са целите и каква трябва да бъде организацията?

Освен протестиране срещу властта, което поражда разликите между различните политически и не-политически убеждения сред хората, истинският потенциал на това движение се намира в капацитета да се съберат, да се организират и да бъдат герои на собствения си живот, без партия или институционална намеса. И това е направено от „нормалните хора“: много от тях не са били активни и обикновено твърдят, че не разполагат с реална политическа идеология. Те са в състояние да управляват общия интерес, по-добре от всяка представителна система. И те се загрижени и ядосани на политическите, икономическите и социалните перспективи, които виждат около себе си: корупцията сред политици, бизнесмени, банкери, оставайки безпомощни, без право на глас.

Освен това, анархистите и другите групи, разсъждават за себе си и за участието си в това движение: Защо ние обикновено не стигаме до тези хора, трябва ли да участваме в тези събрания, въпреки че те са реформаторски, ако това движение не е революционно, тогава то наше ли е?
Може да си направите добри изводи от тези разсъждения: Социалната война е обществото срещу държавата, не ние срещу обществото. Ние сме тук, в нашата революция, и това е тъпо, прозаично, но вече знаем, че това е светът, в който живеем. Най-малкото е, че то представлява окончателно скъсване с дневната изолация, и това е повече от една начална точка . Важното е, че ние сме тук, готови да се учим, борещи се за пълна свобода, и въставаме навсякъде, където сме с наведени глави.

Политиците не са готови да отговорят: заплахи, преди и по време на изборния ден и полицейски нападения в Мадрид и Барселона. Те не могат да спрат хората. Напротив, подкрепата, солидарността нарастват. Това движение отиде отвъд границите. Освен пръснати по цялата испанска държава, това движение намери подкрепа в много градове по целия свят: Буенос Айрес, София, Берлин, Париж, Ханой, Брюксел, Кито, Торино, Мелбърн … и т.н.

Добре, може би това движение става все по-слабо с всеки ден. Да, то има много противоречия и недостатъци. Може би след няколко месеца всеки се ще се върне към ежедневието си, без да поглежда назад или напред. И не, това не е революция. Но нека да усетим и да се порадваме на това общо чувство на действие, създадено от нас и нека да се възползваме от възможността да отразим нашите действия и да оставим другите да направят същото.

–––––––––––––––––––
* получих писмото на 30 май
Превел: Инферно

Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*