Икономически цикли

Искрено се забавлявам, когато чуя или чета как икономистите се занимават с икономическите цикли, например както описва Кругман в първата част на „Peddling prosperity” (1) Причината вече съм я споменавал – капиталистическата система няма причини или предпоставки да бъде устойчива. Тук ще доразвия тази теза. Ключовото понятие, което се използва е „обратна връзка”. Доколкото ми е известно, то изхожда от биологията и обозначава сигнал, с който една саморегулираща се система получава информация и изработва ответна реакция. Една обратна връзка се нарича положителна, когато действието й води до засилване на отклонението на системата от текущото й състояние и обратно, една обратна връзка е отрицателна, когато води до запазване на състоянието на системата, т.е. по дефиниция положителната обратна връзка е дестабилизираща, а отрицателната е стабилизираща. Наличието на обратни връзки обаче не се ограничава само с биологията, а се отнася практически за всякакви системи независимо от характера им. В този текст ще разгледам качествено приложението на обратните връзки в радиоелектрониката, тъй като примерът е много показателен, а аналогиите с капиталистическата система са доста преки.

Малко физика
Усилвателят е основен функционален възел в електрониката.  Най-общо той може да бъде и е представян като четириполюсник с два извода за вход и два за изход. Какво точно има между входа и изхода няма значение доколкото функцията му е да усилва, в най-общия случай, електрическа мощност за сметка на захранващия източник. За простота нека приемем, че усилва напрежение, например, на входа подавате 1 волт, а на изхода получавате 4. Коефициентът на усилване по напрежение е 4. В усилвателите се ползва изключително отрицателна обратна връзка, като част от изходния сигнал се връща на входа и се вади от входния сигнал. Въпреки, че това води до намаляване на коефициента на усилване обратните връзки се ползват масово, тъй като подобряват стабилността, повишават входното и понижават изходното съпротивление на усилвателите.

По-интересно в случая е какво става, ако усилвателят се снабди с положителна обратна връзка, т.е. част от изходния сигнал се върне на входа и се събере с входния сигнал. Коефициентът на усилване се увеличава, но което е по-важно, ако коефициентът на обратна връзка се изравни или надмине реципрочната стойност на коефициента на усилване (т.е. стане по голям от ? в горния пример, което означава повече от една четвърт от изходното напрежение да се събере с входното) усилвателят може да има изходен сигнал без да има входен. Получава се генератор на периодични импулси, системата започва да се колебае. Дали ще се получи чист синусоидален сигнал или сложни периодични колебания зависи от честотната характеристика на усилвателя. Най-простия пример за превръщането на усилвател в генератор е микрофонията. С доближаването на микрофона до високоговорителя се увеличава коефициента на обратна връзка, т.е. микрофона чува все по-голяма част от собствения си усилен от усилвателя сигнал. В един момент усилвателя се превръща в генератор и чувате познатото пищене.

Следва обаче да се отбележи, че периодичните колебания не са единственият резултат, който система с положителна обратна връзка може да достигне. Експлозивното нарастване на напрежението на изхода на генератора се ограничава от захранващото напрежение. Достигането на този таван през обратната връзка се предава на входа и води до обръщане на посоката на нарастване на сигнала. Ако системата с положителна обратна връзка обаче има достатъчно енергия тя ще се саморазруши. За генератора това означава, че захранването е достатъчно мощно, а схемата на генератора позволява протичането на достатъчно голям ток, така че някой от елементите му да изгори. Има и други примери. Верижната реакция, която води до ядрена експлозия също може да се разглежда като саморазрушаваща се система с положителна обратна връзка. Въглеродните или кадмиевите пръти, които се поставят в атомните реактори за електричество играят ролята на отрицателна обратна връзка с регулируем коефициент.

Да резюмираме казаното до тук. Система с положителна обратна връзка е неустойчива и или извършва периодични колебания или се саморазрушава, ако има достатъчно енергия за това. Забележете, че става дума за изолирана и несмущавана по някакъв начин система.

Да се върнем на капитализма
Причините за неустойчивостта на капиталистическата икономика или тъй наречените „икономически цикли” (2) независимо от дължината на периода им вече са очевидни. Основният икономически принцип на капитализма всъщност е една положителна обратна връзка. Човек тръгва с капитал, инвестира (входен сигнал) и получава инвестицията си плюс печалба (изходен сигнал), след което реинвестира, т.е. връща почти целия изходен сигнал на входа Фигура 1.

Красотата на тази схема се крие в нейната простота. Фактически, няма значение какво се крие зад правоъгълника условно кръстен „икономика”. Дали е производство, лихварство, разни финансови врътки или обикновен бандитизъм няма никакво значение. Важно е единствено, че се влагат пари, получават се повече (т.е. правоъгълникът „икономика” действа като усилвател, с коефициент на усилване пропорционален на печалбата) и увеличената сума се влага отново, за да се получат още повече пари, които да се вложат отново и така до безкрайност.

Важно е и да се разбере, че почти всички форми на пари, независимо от тяхната ликвидност участват в тази схема. Фактически, единствените финансови средства, които не участват в обратната връзка на реинвестирането са тази част от книжните пари, които държим в джобовете си или крием под възглавниците си. Всяка банка се стреми да печели от всички активи, които притежава, включая най-дребните депозити на граждани. Всеки човек с излишни пари се старае да ги „инвестира”. Капиталистическата култура е такава – имаш ли пари трябва да ги умножаваш, т.е. да участваш в положителната обратна връзка. Да, едни ще загубят, други ще спечелят. В обратната връзка, така както е дадена, участва общата сума на инвестициите и общата печалба на всички инвеститори, а тя е равна на моментната сума съществуващите пари, независимо кой ги притежава. Как тя се разпределя между хората няма значение. Фактически, под инвеститори дори не се има в предвид предприемачи или богаташи. Всеки който не харчи всичките си доходи за стоки за потребление участва като „инвеститор”.

Като се има в предвид, че „под възглавниците” може да се крият само книжни пари и че книжните пари са около 5% от всички пари то може да се каже, че практически всички пари участват в положителната обратна връзка. Този най-общ принцип изчерпва дискусията за устойчивостта на капитализма. Капитализмът не може да бъде устойчив. Оттук веднага следва наличието на икономически цикли. Колко дълбоки ще са кризите и с каква периодичност е въпрос на сила на обратната връзка която е пропорционална на големината на печалбата. Като цяло системата на капитализма е по-сложна и може да се разбие на много положителни обратни връзки, които могат да доведат до колебания с различна периодичност, както действително се наблюдават. При съвременното ниво на оръжията, самоунищожение също би могло да се постигне дори при една локална атомна война (3).

От тази схема следват няколко важни извода:
Първо, колкото по-голяма е печалбата, толкова по-неустойчива е системата .
Второ, капитализмът не може да бъде устойчив при никакви обстоятелства .

От първия извод следва, че мерките които ограничават печалбата биха направили колебанията на системата по-малки и по-разредени, и обратно, мерки които увеличават печалбата водят до по-чести и по-дълбоки кризи и съответно по-бурен растеж между тях. Съвременната икономическа политика, която западните страни налагат в света, е съсредоточена върху премахване на всякакви регулации, които „пречат” на икономиката, т.е. на печалбата. Държавата следва да се „изтегли” от икономиката. Следователно, западните страни налагат икономическа политика която води към нарастване на нестабилността на капиталистическата система. Типичен пример е кризата от 2008, за която се обвинява банковата дерегулация в САЩ (премахването на закона Глас-Стийгъл (4), макар че той не е единствена причина). Факт е също, че от пакетирането като финансови инструменти и продажбата на дългове, както и имотния балон водят до увеличени печалби, а оттам и до неустойчивост. Отварянето на капиталовия и валутен пазар на Азиатските тигри води до кризата от 1997 година.

Държавната намеса с нейните социални функции не случайно е обект на атака от страна на икономистите и особено на неолибералите. Именно държавата с нейните социални функции намалява печалбата, като прибира данъци от богатите, т.е. от ония които по-вероятно ще реинвестират, и ги дава на бедните, т.е. на ония, които по-вероятно ще потребяват. Оттук, например, веднага следва, че плоският данък води до неустойчивост, а прогресивният до устойчивост на капиталистическата система. Държавните предприятия, доколкото могат да си позволят да работят на минимална печалба, или дори на загуба също имат стабилизиращ ефект. Преразпределителната функция на държавата, тази която Дянков ограничи с „Пакта на мизерията”, доколкото преразпределя от печеливши към губещи, също има стабилизиращо действие.

Тези разсъждения по елементарен начин доказват необходимостта от намеса и регулация на икономиката от страна на държавата и то такава намеса и регулация, които да ограничават печалбата. Да, това ще ограничи също и икономическия растеж в периода между кризите, но каква полза от него, след като кризите унищожават постигнатото. А и кое следва да е по-важно, страданието на хората по време на криза, или безсмисленият им труд по време на растеж?

Би могло да се помисли, че капитализмът ще е устойчив, ако общата печалба се сведе до нула, т.е. всички които печелят, печелят за сметка на тези, които губят. Това означава да се върнем, например, към златния резерв , така че да не се пускат постоянно пари. За съжаление такава мярка също няма да работи. Първо защото икономиката веднага (колко бързо отново зависи от големината на общата печалба на печелившите и загубата на губещите) ще попадне в дефлационна криза, според примера с хлебаря от този текст. Второ, защото по схемата от Фигура 1 работи и паричната система на капиталистическите страни, т.е. монетарната система на капитализма е логически неиздържана. Помислете малко! Единствената система, която може да издава пари е банковата. И винаги ги дава с лихва, т.е. винаги иска повече отколкото е дала. Откъде ще дойдат тези пари в повече, след като никой друг няма законово право да създава пари? Пак от нея. Затова се налага перманентно рефинансиране и перманентно увеличаване на паричната маса. Нещо повече, печалбата на едни връща парите в банковата система (като депозити), с което увеличава липсващите за връщане на дългове пари. Затова се налага рефинансирането да е много по-голямо по обем от сумата, която банката иска като лихва. Такава монетарна система е голяма глупост и тотален фарс, но е страшно изгодна за банкерите. Накрая всичко, което считат за ценно, се оказва в техни ръце. Това го виждаме, то се случва пред очите ни. Достатъчно е да погледнем нарастването на външния дълг на почти всички страни. С кризата в съседна Гърция, масовото задлъжняване влезе в границите и на развитите страни. И тъкмо правителствата с „популистките“ (според неолибералните икономически „експерти”) си действия забавят този процес. Западната монетарна система е като игра на руска рулетка. Каквото и да се направи, винаги ще има някой, който няма да може да си плати дълговете. Тогава се разплаща с активи, т.е. другите го ограбват, с което той окончателно губи възможността да върне дълга си при следващото разиграване на рулетката, т.е., отново имаме положителна обратна връзка. Политиката на финансова дисциплина, която се налага в ЕС в момента е безнадеждна и няма да има желания ефект.

Ако обаче махнем печалбата и лихвата и променим банковата система тогава вече няма да имаме капитализъм. С други думи, капитализмът не може да бъде поправян, той може само да бъде сменен.

Накрая следва да споменем, че макар и положителната обратна връзка от Фигура 1 да е основна за капиталистическото общество, капитализмът и пазарът създават множество положителни обратни връзки, които водят в крайна сметка до обществена и социална неустойчивост . Например, практиката кредиторите да се удовлетворяват със собственост на длъжника е положителна обратна връзка, особено когато се отнемат средства за производство, т.е. средствата, с които длъжника би могъл да произведе стока и съответно върне дълга. Платеното образование също поражда положителна обратна връзка. Ако не можеш да го платиш, не можеш да получиш добра квалификация и добре платена работа. След като нямаш достатъчно добре платена работа не можеш да си платиш достатъчно добро образование. Същото е и със здравеопазването. Ако не можеш да си го платиш с напредването на болестта ще ставаш все по малко трудоспособен, ще получаваш по-малък доход и следователно още по-малко здравни услуги. Платените правни услуги, частните медии, финансирането на политическите партии също създават положителни обратни връзки.

Заключение
Печалбата и реинвестирането, както и самата парична система, като основи на капитализма пораждат положителна обратна връзка, която закономерно води до неустойчивост, проявяваща се в периодични икономически кризи.
До увеличаване на неустойчивостта на икономиката водят икономическите и политически мерки, които изискват дерегулация на пазара, ограничават ролята на държавата в икономиката и обикновено целят нарастване на печалбите. Неустойчивостта на икономиката се изразява в по-чести и по-дълбоки кризи. В този смисъл, съвременните икономически догми – свободен пазар, пълно освобождаване на цени и свиване на социалните функции (преразпределителната роля) на държавата водят до увеличаване на неустойчивостта на капиталистическата система, т.е. следващата криза ще е по-дълбока и вероятно ще настъпи по-скоро.
Монетарната система и печалбата са основа на капиталистическите стопански отношения и ако искаме да се избавим от кризите следва да се избавим от капиталистическата система. Тя не подлежи на усъвършенстване и облагородяване.

Kihano
26 юни 2011

1(1) Paul Krugman, “Peddling prosperity: Economic sense and nonsense in the age of diminished expectations”, W. W. Norton & Co Inc. (1995) ISBN 0-39331292-5
(2) Business cycle
(3) Alan Robock, „Nuclear winter is a real and present danger„,   Nature   473,  275–276   (19 May 2011)
(4) Glass–Steagall Act

Адрес на статията
Етикети: , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. АИУТ форевър :) !!!!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*