Митът за свободата

Или лъжата за многопартийноста като гарант на демокрацията

Спомняте си, нали? Първото искане на новосформираното СДС беше отпадането на чл. 1 от Конституцията на НРБългария, определящ ръководната роля на БКП в нашето общество. С много агресия (меко казано!) и дирижирана революциона дързост на 14 декември 1989 год. беше поставен на дневен ред проблемът за многопартийността на политическата ни система. Искане справедливо, отговарящо на новото разбиране за демокрация – демокрация въобще, а не дотогава съществуващата „народна демокрация“, отъждествявана с „диктатурата на пролетариата“, а реално представляваща диктатура на партокрацията.

И като се почна едно „партийно строителство“! Майко мила! По едно време в нещастното ни Отечество се бяха навъдили над 400 партии! Партии от типа „семейно ООД“, от сорта „едноличен търговец“! Партии, за които (и до сега!) гласуват само родата и неколцина приятели. На последните избори за кмет в София имаше една партия, която получи „цели“ 26 гласа. Имаше дори куриозът за една партия на парламентарни избори да не е даден нито един глас – дори председателят й, този който я е регистрирал в ЦИК и е платил таксата за участие в избори (!!!) беше гласувал за друга партия!.. А бе, голям майтап! Ако не беше толкова тъжно… Защото

демокрацията се оказа класово определена!

Т.е. – демокрацията е за богатите, а за останалите е ежедневната борба за насъщния. По този повод дори се сблъсках с един човек, който до преди това смятах за единомишленик. „Чавдаре – каза ми той – ние с теб нали знаехме, че ще има богати и бедни!“ „Да бе, Андрей – отвърнах му – знаехме! Само не знаехме, че ти си разпределен за богат, а аз – за беден!“ И отгава пътищата ни се разделиха. Той си играе голфа и политиканства, аз си броя стотинките и… политиканствам. Той е политически осигурен отвсякъде, аз политически… се самоосигурявам.

А многопартийтоста така и не се състоя!

„Не е верно! – ще ревнат някои. – Ами сините? Светлосини, тъмносини, турско сини! Ами червените? Розови, тъмночервени безброй! Ами жълтите? Зелените, оранжевите?..“ Така е! Прави сте. И до сега в България съществуват (ако това може да се нарече политическо, а не формално съществуване!) около 220 партии. Останалите (до 360) ги отряза Сметната палата – не отчитали редовно приходите и разходите си. Абсолютно правилно бяха отстранени. По закон! По закона на богатите – плащай или мри!

Създаден от богатите партии, гласуван от богатите депутати и прилаган от институциите на богатите.

Не питам защо богатите са богати и как забогатяха. Тоя въпрос отдавна не стои пред българите – те знаят кой, кога и как забогатя. Но много сериозно питам:

Кой сега е политическият представител на бедните?

Става въпрос за 70% от българите – безимотни и малоимотни, дребни собственици и производители, пенсионери и инвалиди, учащи и неграмотни, учени от БАН или тютюнопроизводители!..  Кой представлява 3% богати и 27% средна класа е ясно – това са парламентарно представените и миналите 3% на последните парламентарни избори. А останалите 70 % от народонаселението? Останалите 210 партии?!.. Несериозно е, не го казвайте и не си го помисляйте дори! От тях най-много 20-тина (леви или десни) да знаят какво точно искат. Най-много 10-тина да знаят на какъв слой от населението (реално!) могат да разчитат. Най-много 5-6 да знаят в какъв свят живеят и с какви промени трябва да се съобразяват. И най-много 2-3 да имат представа как ще постигнат целите си. Останалите 190 дори не знаят по какво се различават от най-близките до себе си партии. Те просто се стремят да се лепнат за бюджета на някой богата партия и там да си паразитират. По-често дори не става въпрос за паразитирането на партията като цяло, а за отделни нейни ръководители. Това е истината! Колкото и некрасива да е…

Преди година и повече, по повод опита за създаване на нов, патриотичен фронт, Юри Борисов зададе куп (справедливи!) въпроси към учредителите му. Без да очаква отговори, струва ми се. Защо? Ами защото ги знае! На кого не е ясно, че Българския антифашистки съюз (БАС – макар да не е партия) е само паразит върху снагата на БСП? Каква антифашистка дейност имат господа-другарите от БАС? Да не би да са се изправили срещу неонацистите, да са се опитали да спрат техните „маршове“? Не са! Да не би да поддържат паметниците на загиналите в борбата срещу фашизма? Не ги! Да не би да отстояват  имената на идеалистите в софийската топонимия? Не! Да не би да са се появили на пресконференцията по повод побощата на неонацистите? Не са! Само Велко Вълканов се появява на такива места, с надеждата да скрие отсъствието и пълното бездействие на БАС! А, май приеха бития младеж за член! Че той е антифашист е ясно, но може ли да се скрие цялото БАС зад гърба на младежите от „23 септември“? А май не съм чувал много отдавна някой да отдава дължимото на тази дата…

За останалите участници в Патриотичния фронт и др. подобни  формирования няма да говоря, защото сред тях има много читави хора, които май са повярвали на слабоумната идея „Да се възползваме от структурите на БСП!“ Първо, другари, помислете за морала на „възползването“. Второ – не ви ли е известно кой от кого се възползва? Дали бедният от богатия или пък богатият от бедния? И третото, най-важното – ако вие нямате, или имате само тактически различия с БСП, защо не се влеете в нея? А ако имате стратегически различия, то

какво търсите върху гръдта на партията-кърмителка?

Говоря и за Комунистическа партия на България (Ал. Паунов), и за ПП „Нова зора“, и за Отечествения съюз, и за цялата менажерия на Коалиция за България (или „БСП +“, по-точно казано!), откровено признаващи „ръководната роля“ на Сергей Станишев и безсрамно плюскащи от богатата му копанка.

Впрочем, партията на богатите добре се е погрижила за себе си. Искаш да участаш в някакви избори? Добре, плати 10000 лева (доскоро бяха 50000!) и участвай. Нямаш ги? Тогава не участваш! Пък, ако много искаш, можеш да вземеш на заем. От кого? Ами, от богатите! Вземаш 1000000 (един милион) лева кредит (12-13 % лихва) от която и да е банка и пей сърце! Ще си платиш за участието, ще можеш да си плащаш и телевизионното време, и медийните изяви, и билбордовете, и плакатите, и певците, и актьорите, и цялата пропаганда и агитация. Ще си наемеш коли и по всички градове и села активисти с командировъчни ще пращаш. А с джиповете 4х4 и до най-отдалечените паланки за индивидуална агитация ще стигаш. Ама бензина е скъп! Е да де! Нали искаш избори да печелиш?

Плащай тогава!

И забрави, че има честни избори! Те винаги се купуват!

Това, господине и другарю, ти го казвам не аз! Казва ти го Системата. Системата, допускаща на изборите да се гледа не като на идейна дискусия, а на пазар! Който има повече пари разполага с повече влияние. А пред избори е „жътвата“ на медиите: и най-скапаната местна кабеларка иска бесни пари да те покаже по никое време на народа! Какво да приказваме за  „прайм тайм-а“ на националните ефиРРРни телевизии! И най-мърлявото вестниче търси умопомрачителни плащания за всяко свое квадратно сантиметърче площ, да не мислим за рекламата (директна или индиректна, няма значение!) по лъскавите страници на многотиражните медии! И това ако е еднократно – бълха те ухапала! Но тук задачата е да се внедриш трайно в съзнанието на избирателя – а това изисква непрекънато да си пред погледа му, да не изпускаш кв. сантиметър вестникарска хартия и секунда телевизионно време. Като Бойко Борисов! Само че той не плаща, а ти си длъжен да  плащаш. Така са го наредили богатите. Ежедневно да плащаш, поне един месец. Ами за билбордовете и прочие рекламна площи? А за печата и разлепнането на плакати и прочие позиви? А за значки, фланелки, шапки, химикалки, запалки и т.н.? Ами за „пиар“ спецовете, от чужбина или наши?…

Както виждате, и гол Хасан е наясно с „премъдростите“ на избирателната система. Въпросът е не дали може, а дали трябва да се  участва в тоя срамен политически пазар? А ако не се участва, може ли да промени статуквото, макар и с нещо много малко?

„Насам, народе-е-е! Продава се власт!“

Продава се възможност за безконтролно  забогатяване.

А тази система (представителната демокрация) бе изработена във Великото народно събрание, през 1991 г.

с решаващото вляние на БСП!

Е, имаше там и някакави СДС-та „с тирета“, но те (без да забележат как и без да осъзнаят защо!) твърде скоро изчезнаха от политическия ни пейзаж. Остана БСП! Остана благодарение на

лъжата, че е лява партия

партия на наемния труд, на дребните и средни производзители, на народа. И тоя ослепял народ упоено и до днес скандира „Е-дин-ство!“ без да си задава въпроса „Единство с кого и за какво?“. Елементарен въпрос, но… Няма да споменавам олигарсите, само дето неотдавна един убеден бесепар ми заяви: „Ми, аз не искам БСП да е партия на оръфляците!“ А на кого да бъде социалистическата партия? Ако все още е социалистическа. Каквато, явно, не е, както става ясно и от горната декларация, и от всичките й политически действия (особено след декември 1996 г.!), и от това още, че дори председателят на лявото й крило (!) гласува „За!“ плоския данък и отменянето на необлагаемия минимум…

Бих могъл да говоря и  за партиите от десния политически секгор, но те ме интересуват единствено като политически опоненти. Пък и те, така или иначе, са рожбици на БСП. Които не бяха (БСДП, БЗНС, РДП…) – политически измряха или  имат такова политическо влияние, каквото има и моята партия – маргинално, бедняшко. Защо ли така? Ами отговорете си сами! Аз си мисля, че нищо не е случайно и нищо след 10 ноември  1989 година не се е случвало без решаващата намеса на най-богатата и най-богаташката партия – БСП! Партията, заменила

„диктатурата на пролетариата“ с диктатурата на капитала!

А там където има диктатура няма демокрация! Няма и многопартийност!

Така че, уважаеми госпожи и господа, другарки и другари, не се самозаблуждавайте – член Първи от Конституцията на НРБ си съществува и в РБ, само малко (но – съществено!) са го променили: ръководната роля вече е дадена на богатие. А Ботев („Богат е, казва, па го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил…“ – цитирам по памет) вече е само портрет от стената, а не морален императив…

А бедните… да духат… Не, не супата, за тях супа не се предвижда. Бедните направо да го духат!

Или… да гласуват за своята партия: политическа партия „Българската левица“. За кандидатите и листите на Левите Обединени Сили.

Ако искате да изметем този политически боклук, наричащ себе си „елит“.

Ако искате да има гарант за демокрацията.

Ако искате „демокрация“ наистина да означава народовластие

Проф. Чавдар Кръстев

(авторът  е организационен секретар на ПП „Българската левица“)

Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*