Норвежката изненада? Как ли пък не

Норвегия и останалата част на Европа са в шок: кървавите атентати в Осло и остров Ютоея причиниха поне 92 жертви. Непосредственият въпрос е: кой може да организира подобно клане? И разбира се, спекулациите определиxа вечния виновник: мъглявината Ал Кайда. В liveblog-a на френския новинарски сайт Europe 1 писаха:

18:15 часа: Норвегия вече е била заплашена от Ал Кайда. Норвегия, която е член на НАТО, е била заплашвана от терористичната организация за участието си във войната в Афганистан. На 8 юли, NRK обяви, че Норвежката служба за сигурност търси доказателства, подкрепящи обвинението на трима мъже заподозрени в заговор в подготовката на бомбени атентати в Скандинавия, които биха могли да бъдат свързани с Ал Кайда. Тримата заподозрени, арестувани през юли 2010 г., имат различни версии – един от тях изповяда заговор за взривяване на китайското посолство в Норвегия, друг твърдя, че те целели един датски вестник, който публикува карикатури на Мохамед, и трети твърдя, че е невинен.

Само няколко часа по-късно New York Times писа, че отговорността за атентата била поета от ислямистка група, наречена Ансар ал-Джихад ал-Aлaми (приблизително, “тези, които помагат свещената война”). Това е първият път, когато тази хипотетична организация е наименувана, и в съответствие с американски официални лица, тя въобще би могла и да не съществува.

Според експерти по въпросите на ислямския тероризъм, като например Уил МакКантс (анализатор в изследователския институт CNA), това предположение е вероятно: Норвегия е част от НАТО и участва с около 550 военнослужещи и няколко хеликоптера в Афганистан, в допълнение към подкрепата на войната, водена от Съединените щати и техните последователи в Европа. Накрая, настоящият ръководител на Ал Кайда, Айман ал-Зауахири, е отправял заплахи срещу Норвегия именно заради подкрепата за войната в Афганистан.

В същото време, представители на ислямските организации, като например Мехтаб Афсар (генерален секретар на Ислямския съвет на Норвегия) осъди смъртоносните нападения срещу това, което той нарича “нашата страна, […] моята страна”.

Да, но не.

Мъжът, арестуван на остров Ютоея (мястото на стрелбата срещу детски лагер на Работническата партия, който също така е и анти-израелски), в началото на вечерта е основният заподозрян от норвежката полиция.  Андерс Брейвик, 32 г., бял със сини очи и руса коса: идеалното клише на скандинавец. Норвежка националност, “от корен”, както каза полицейски служител. Със сигурност не е Махмуд с брада до коленете и gallabieh, клишето на ислямистки терорист, който телевизионните предавания и вестниците са ни наблъскали, като образ.  И черешката на тортата: ислямистката групировка уж зад атаката официално отрече всякакво участие.

Oпит за поддържане на  доброто впечатление: Андерс Брейвик бил душевно разстроен? Не cе знае как, името е дадено на пресата. Намерен e профилът му във Facebook (страницата е затворена от петък вечерта насам), според който той се интересува от масонството и cе определя като консервативен. След интервю с представител на полицията, етикета “християнски фундаменталист” му е залепен. По някаква причина, която не разбирам въобще, пресата цитира негов tweet:

Един човек, който вярва, има толкова сила колкото 100 000 човека, които имат интереси.

Как този цитат от английския философ Джон Стюарт Мил (19-ти век) обяснява възможнaта мотивация на предполагаемия извършител? Или -най-вече – как той се свързва с профила на “християнски фундаменталист”? Напомням, че Мил пише за неща, свързани с логиката, но също така и върху икономически въпроси (той е близък до идеите на Маркс) и e определил в книгата си “За свободата”, това, което днес е познато по името на принципа на Мил:

[…] индивида не се отчита пред обществото за своите действия докато те не засягат интересите на някое друго лице, различно от себе си. Единствените мерки, които е оправдано обществото да предприеме, за да изразят отвращение или неодобрение за подобно поведение, са съвети, образование, убеждения, както и прекратяване на познанството на този индивид от всички, които го считат необходимо за тяхно добро. Второ, за действия, които са в ущърб на интересите на другите, индивида носи отговорност, и може да бъдe обект на правна или социална санкция, ако обществото смята, че едната или другата е необходимо за собствените си защита.

Този принцип поставя отговорността на лицето пред обществото и със сигурност не говори за християнство. Вместо това, ролята на обществото в областта на образование и натиск на лицето, което (си) причинява вреда, е подчертанa.

Няма да преподавам урок по политическа философия – нито му е мястото, нито времето. Това, което искам да подчертая е, че медийната дезинформация работи: няма данни за заподозрения, така че ще вземем един цитат, съдържащ думата “вяра” и го добавим към етикета “фундаменталистки християни”, за по-голяма сила. Само мен ли това ме шокира?

Целта ми тук не е и да дискутирам за фалшификацията на езикa, извършвана от средствата за масово осведомяване. Вместо това, говори ми се за норвежката “изненада”:  един човек, който се възхищава от стойностите на крайната десница, може да извърши терористични актове по същия начин както и вечните-виновни-за-всички-на-злини-по-света ислямски терористи. Mотивите на Андерс Брейвик са политически: той отказва мултикултурализма, според него хора от различни произходи не могат да живеят заедно по никакъв начин. Странно (или не), много малко внимание е фокусирано от медиите върху норвежката крайно-дясна партия, Партия на Напредъка (FrP). FrP призна в събота, че Брейвик е нейн бивш член. Както се съобщава във френския всекидневник Le Point, той е отписан през 2006 г., и през 2009 г., в съобщение на сайта за дебати Documents.no, Андерс Брейвик критикува “жаждата [на FrP] за задоволяване на мултикултирните очаквания и [нейните] самоубийствени хуманистки идеали”.  И накрая, това е редовен сътрудник на крайно-десния форум Nordisk (Швеция) от 2009 г. насам, където, според норвежката полиция, заявявал позиции, враждебни на исляма.

И все пак, в събота сутрин Радио Китай International написа нещо доста странно:

“Мисля, че това показва, че нито една страна не е имунизирана срещу този риск,” заяви г-н Кей след среща с президента Барак Обама в Белия дом. Ето защо Норвегия е част от операцията в Афганистан, каза той, цитиран от Радио Нова Зеландия в събота.

Аз удебелих шрифта на това, което ми изглежда странно. Журналистите на радиостанцията правят професионална дезинформация или въобще не са в час?

Но норвежкият министър-председател не се притеснява кой знае колко: той настоява на пресконференцията си в събота, че Норвегия няма проблеми с крайната десница. С цялото ми уважение към този господин, FrP е втората по важност партия в Норвегия и основната опозиционна сила. През 2009, FrP е получила почти 23% от гласовете в парламентарните избори и има около 40 членове на парламента. Френския ежедневник Libération представяше FrP преди години така:

[…] FrP , която прославя “норвежкото семейство”, се застъпва за “общество без смес”, където “парите са на разположение на първо място в страната, а не страни от третия свят”.

Но освен това, няма популисткo влияние в Норвегия. Не повече, отколкото в Европа, нали. Факт е, че Датската народна партия спечели 12% в парламентарните избори 2001 г. и оттогава прие една много интересна политика, без да е представена в правителството, но успешна: днес тя е една доста уважавана партия и – нещо съвсем невероятно – Дания едностранно възстанови граничния контрол в рамките на Европа преди малко повече от месец. Няма и за какво да се притеснява човек като се има предвид, че трима министри и осем държавни секретари в сегашното италианско правителство са от крайно-дясната Северна лига, както и евродепутатът г-н Марио Боргезио, бивш член на фашистко движение. В същия дух са Алиансът за бъдещето на Австрия или Швейцарската народна партия, плюс френския Национален Фронт или българското движение “Атака” с 9% от местата в парламента…

Безполезно да се продължи този каталог, други са го направили преди мен. Това, което виждаме е, че случилото се в Норвегия има повече общо с Оклахома Сити европейскa версия, отколкото първоначално обявения европейски 11 септември. Какво да кажем за факта, че както е докладвано от Wall Street Journal, норвежката полиция е била уведомена за повишена активност на крайно-десни и други разни безобразни анти-мюсюлмански и арабофобски групировки, но не ги счита за сериозна заплаха за Норвегия? Още по-нахално е, въпреки насъбиращите се данни за крайно-дясна мотивация на тези ужасни атентати, че имаше още хора да се заинатят в търсенето на джихадистки пръст. Други пък се вълнуваха относно вероятна връзка между това кръвопролитие и карикатурата на Мохамед в пресата в Дания през 2005 г. И разбира се, тези които най-силно сочеха имиграцията от мюсюлмански произход, бяха не други, а крайно-десните активисти. В шведския форум Nordisk (представен, като вдъхновен от нацизма) заклеймяването на мюсюлманите като виновни за всички европейски проблеми беше на дневен ред. Най-сетне, Памела Гелер, известна с твърдото си противопоставяне на проекта за строителство на център за ислямска култура в близост до бившите Twin Towers, се беше изявила през май месец 2011 с един постинг, обвиняващ мюсюлманите за всички изнасилвания в Норвегия през последните 5 години; не остана по-назад и сега: писа в блога си, че петъчните атентати в Осло са в отговор на джихадисти.

Накратко, всички професионални ислямофоби скочиха до тавана. Както го каза Ибрахим Хупер, представител на Съвета за американо-арабски връзки, “не е тероризъм, ако не го е направил мюсюлманин. Ако някой, който не е мюсюлманин, направи терористичен акт, той е душевно разстроен, но не е терорист”. В случая, става дума за християнин. Трябва ли сега да заклеймим всчки християни, както е случая с мюсюлманите, когато един или няколко ислямски екстремисти правят атентат? Това е реторичен въпрос, разбира се. И какво означава тази радикализация за Стария континент и неговата стабилна и просперираща политико- икономическа ситуация?

П.С. Доскоро беше достъпно видео в Youtube, качено от Брейвик, в което той говори за възстановяването на Ордена на тамплиерите, защитата на Израел, и относно желанието си да извърши това, което извърши в Осло. Но никой не реагира на това видео, открито в мрежата едва след като загинаха над 90 души. Според Foreign Policy, съществуват и документи, според които е бил учреден нов Орден на тамплиерите от хора, с възгледи, като на Брейвик, като самият той е участвал. И тези хора го мислят това сериозно – не са с отклонения, просто мразят.

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*