Омразният дълг на Гърция

Популярна стана тезата, че периферните европейски народи, наречени с презрителното име „PIIGS“, са били твърде мързеливи, твърде непродуктивни; наслаждавали са се на твърде големи социални придобивки, което е довело до техния огромен дълг. „Трябва да изравним гръцките заплати с гръцката продуктивност“ – заяви Доминик Строс-Кан – обезчестеният бивш директор на МВФ – в защита на мерките за финансова строгост. Изведнъж „продуктивността на труда“стана най-важният критерий за това дали една страна заслужава или не заслужава високи заплати и жизнен стандарт. Дори българите, които са на предпоследно място в Европа по този показател, далеч зад Гърция, започнаха да обвиняват южните си съседи в мързел. Но още по-странно е, че самите гърци се хванаха на въдицата и се почувстваха гузни за жизнения си стандарт. „Нали всички ядохме заедно“ – беше един от лозунгите на протестиращите.

Вината за високия дълг падна, както винаги, върху пенсионната възраст, социалните помощи, заплатите, профсъюзите, държавното здравеопазване и образование. Политиците обещават, че само ако „реформираме и оптимизираме“ тези сектори, ще „сложим ред в къщата си“. Но следвайки тази логика, страните с най-висока продуктивност, пенсионна възраст, високи такси върху образованието, здравеопазването и пр. би следвало да нямат никакви проблеми с държавен и частен дълг. Кой обаче стои в горния край на класацията по трудова производителност? Ирландия. Първото I в PIIGS… Явно някъде в стаята има слон, или поне доста угоена свиня, която не виждаме.

Исландия, Япония и САЩ също са на върха или близо до върха в класациите по трудова производителност, висока пенсионна възраст, такси за образование, здравеопазване и пр. В САЩ здравеопазването е частно, таксите за университети са най-високите в света, профсъюзи няма почти никъде, а средният годишен отпуск е само 10 дни – американците не могат да бъдат обвинени в мързел. Но на глава от населението се пада също толкова голям държавен дълг, колкото на обикновения грък, който се радва на 26 дни платен отпуск и по-ниска пенсионна възраст. Гърците се пенсионират на 61 години, в САЩ – на 66 години, в Япония – на 68 години. Средната продължителност на живота на японеца е едва 2 години по-висока от гръцката, а в САЩ – 2 години по-ниска.

На фона на подобни строги работни условия и висока продуктивност, тези страни не би следвало да имат проблеми с какъвто и да било дълг – все пак това обещават управляващите. Но гръцкият държавен дълг е 130% от БВП, а японският – 225%. Външният дълг на Гърция, по-голямата част от който е на частни гръцки банки, е 174% от БВП. В Англия и Исландия това число е 400%, в Ирландия – 1103%. Останалата част от PIIGS вече е далеч “по-оптимизирана“ от Гърция, с далеч по-орязани социални придобивки – как тогава „изравняването на гръцката продуктивност, например, с ирландската“, ще изкара Гърция извън порочния клуб?

Кой всъщност яде от баницата?

На първо място Гърция все още носи дълг, натрупан от военната хунта между 1967 и 1974 г. – през този период той нараства 4 пъти. Но в сравнение със задълженията, натрупани между 1990 и 2008 г., дълговете на военната диктатура са нищожни. В мирни условия Гърция сключи стотици договори с европейски фирми, а вместо да дойдат от бюджета, парите бяха осигурявани под формата на държавен дълг, отново в частни банки. Така със скромния си бюджет Гърция успя да закупи немски подводници на стойност 5 милиарда евро, френски кораби за 2.5 милиарда евро, изтребители и хеликоптери за над 3 милиарда.

В разгара на кризата гръцкото военно лоби, подкрепено от Германия и Франция, убеди правителството да не намалява военните разходи. Така те се запазиха до ниво 4% от БВП – доста по-високо от разходите на Германия (1.4%) и Франция (2.4%). Между 2005 и 2009 г. Гърция бе един от петте най-големи вносители на оръжие в ЕС, въпреки че по размер на икономиката се намира в долната половина на класацията.

Немският концерн „Сименс“ бе уличен в раздаване на подкупи на гръцките власти в размер на 1 милиард евро, а общият размер на договорите, получени вследствие на тези подкупи, е неизвестен. На милиарди евро се изчисляват поръчките, дадени на Сименс за оборудване на гръцките железници и метростанции, за цифровизиране на националния телеком, за болнично оборудване и продажба на военна техника. Сименс получи и апетитен договор за оборудване на гръцката олимпиада през 2004 г. със система за сигурност „C41“, която така и не влезе в употреба. Общата цена на олимпийските игри се наду от 900 милиона до над 10 милиарда евро, 1.2 милиарда от които бяха похарчени за охрана.

Всъщност думата „похарчени“ тук е заблуждаваща, защото милиардите, вложени в тези апетитни договори са теглени под формата на дългове към гръцки и европейски банки. От тях най-големите притежатели на гръцки държавен дълг са в Гърция (Пиреос, Eurobank EFG, Алфа банк), в Германия, Франция и Белгия (Dexia, BNP Paribas, Societe Generale, Commerzbank, DZ bank и др.). Така правителството, подкупено от частния бизнес, дава поръчки на частния бизнес, които се изплащат отново със заеми от частния бизнес (банките). А за данъкоплатците, които стоят в центъра на тази измама, остава само да се чудят какво да правят с безполезните оръжия и стадиони, наследени от „шопинга“ на политическите си представители.

Запознайте се с понятието „омразен дълг“.

„Омразен дълг“ е теория в международното право, според която един народ не трябва да плаща дългове, натрупани против интересите му, подобно на договор, подписан под принуда. Този термин се е използвал няколко пъти – в Мексико – срещу дълговете на император Максимилиан фон Хабсбург-Лотарингия, в САЩ – срещу кубинските дългове, наследени от испанския колониален режим, и неофициално при опрощаването на дълговете на Ирак, натрупани по времето на Саддам Хюсеин. В последния случай съвсем целенасочено се избягва използването на думите „омразен дълг“, за да не бъде последван примерът от други страни (например Филипините, ЮАР, Еквадор, Гърция и др.).

И докато парламентите гласуват омразни споразумения против волята на избирателите си, обнадеждаващо е поне, че по кипящите улици се чуват все по-малко от онези мазохистични лозунги: „нали всички ядохме заедно“, и все-повече смели призиви като: „пряка демокрация“ и „не дължим, не продаваме, не плащаме“.

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*