Убийството като жълта новина

Едно убийство насред София, на младо момиче, бе представено абсурдно и долно. Въпросите за сигурността на отделния гражданин отново излизат от тъмата, в която бяха поставени нарочно. Сигурни ли се чувстваме? Не, със сигурност.

Шумните акции срещу организираната престъпност не могат да компенсират организираното невнимание към нуждите на онези хора, които искат просто да отидат да си починат в парка. Липсата на полицейска защита, тъмните алеи, липсата на контрол над агресивни групи в центъра на София – това са една част от причините, довели до убийството и поругаването на Яна Кръстева – активна личност, засмяна и с чувство за гражданска отговорност и съвест. За съжаление, тези черти от характера й останаха неизвестни на масовия зрител и читател, защото Яна бе описана по най-безобразен начин. А фактите около смъртта й – още повече.

Наистина е трудно начинание да пишеш за нещо, в което са намесени много неадекватност, нежелание и истинска гнусотия. Стилът на Мартин Карбовски понякога идва в повече, особено на по-умереният човек, но сякаш ще е най-подходящ в този момент, за да изрисуваме реалността в този час и ден: ние живеем в една опасна и абсурдна страна. И, докато се опитвам да сдържам нервите си, ще излея на клавиатурата няколко изречения. Не, че убийства не се случват или подобни ужасни деяния – в България, в частност в София, изнасилванията са средно по осем на месец (по данни на “Капитал” – не искам да мисля каква е реалната бройка). Но случаят с Яна изважда гневът на преден план, поради простата причина – паметта й е осквернена. Не е наша работа дали някой обича да пие, да купонясва или ходи с компании в парка. Това е част от личния живот, до когото не би трябвало да имаме достъп. Наша грижа е обаче, да показваме несправедливостите, случващи се под носовете ни. В случая е маловажен фактът какъв живот обичала Яна, според съседите й. От друга страна е важно да се каже, че подобни изродски събития е недопустимо да се случват, защото полицията не е осигурила няколко конни полиция. В крайна сметка това не е оправдание – полицията има най-големия бюджет от всички ведомства в България, а страната ни разполага с най-големият контингент от служители на МВР на глава от населението. Тогава как бе допуснато всичко това?

“Удушената от Борисовата”, както “Монитор” подигравателно нарекоха Яна Кръстева, бе убита насред Борисовата градина в София, по време на концерт. Това момиче е било пребито, изгаврили са се с нея. Гаврата продължи и след смъртта й.

Бе определена, като “клошарка”, която едва ли не си го е търсила. Да оставим настрана, че описанието, дадено й в медийните публикации няма нищо общо с реалността – така или иначе, тя няма как да се защити вече. Как да допуснем подобна гавра не само с нея, но и с обществото ни – едно убийство се представя, като нещо нормално, като нещо дори заслужено. В сайта bnews.bg, където под невзрачното заглавие “Удушиха момиче в Борисовата градина” , се мъдри следното (съкращенията са от мен):

28-годишно момиче бе открито удушено в Борисовата градина. Жертвата е била изнасилена преди да бъде убита.

Полицата е установила самоличността на момичето. Това Яна Кръстева, продавачка в МОЛ. Трупът й е бил открит от случайни минувачи зад храст на 100 метра от езерото с лилиите, увито в дрехите си, пише в утрешния си брой в. „Монитор”. Момичето било видяно за последно с приятели в петък да слуша от парка концерта на „Джудас”.

„Възможно е да я е изнасилил и да се е опитвал да я накара да не вика, а може и да е бил секс с душене”, коментират разследващи пред „Монитор”. Първоначално полицаите били затруднени в установяването на самоличността, тъй като жертвата нямала документи у себе си. Впоследствие се оказало, че тя има адресна регистрация в София.

Яна била от провинцията, но преди години се пренесла в столицата, където живеела на квартира.

Според криминалистите момичето било красиво и често имало обожатели.

Може да прочетете цялата статия – нито дума за липсата на охрана, за липсата на осветление, за фактът, че Яна е поредната жертва в този район. Можем да видим само описание на провинциалистка, която слушала концерта отвън, вероятно се забавлявала с някой и дори искала да прави секс с него, но защото е извратена – по-добре с душене. Вярвам, че се усеща гадният полъх, който долита от тази публикация. Да продължим. Как “24 часа” “съобщават” новината – чрез заглавието: ”Клошарка удушена в Борисовата градина“.

Труп на 28-годишна клошарка е намерен в Борисовата градина в София в отсечката между конната база и стадион “Българска армия”.

На безжизненото тяло на Яна Я. К. в неделя по обед се натъкнал случаен минувач, който търсел спасение от летните жеги по сенките.

Още една порция гадост. Просто новина. Вестник “Капитал” пуснаха в сайта си публикация, която най-много отговаря на нагласата на хората сега. Авторът Росен Босев описва опита си да научи нещо повече на място:

Беше пет часа и нещо, работен ден. Премиерът риташе футбол. Попитах полицая дали знае къде е мястото, дали знае нещо повече. Нещо ме накара да си помисля, че щом са го пратили тук може би е бил информиран, за това което е станало. Полицаят започна отдалече: “Не знам нищо, ама ти бегай от тука, че има министерско събитие.” Пробвах с втори въпрос, но той беше непреклонен: “Бегай, бегай, бегай.” Този полицай беше от СДВР – същата служба, която разследва случая, но от друга дирекция. По данни на хората, които познават убитото момиче, извършители на деянието вероятно са група от агресивни младежи, която се подвизава често в парка. Елементарен служебен рефлекс е след като си бил разпределен там да знаеш нещо за случая и да го имаш предвид.

Усещате ли пренебрежението, което лъха от думите на полицая? Той седи тихо в колата, безучастен, незнаещ и най-вероятно не разбиращ за какво става дума. Важно е, че Бойко Борисов играе футбол и това се смята за министерско събитие. Но какво прави всъщност институцията, която получава най-голям процент от бюджета, за да предотвратява подобни случки? Реално нищо – Борисовата градина доскоро се смяташе за сигурно място, въпреки, че се случват често престъпления на нейна територия. Алеите са тъмни през нощта, а дори през деня има места, които са изключително диви. Майките могат ли да бъдат спокойни за децата си? Днес определено не. Младите са сами. Обикновените българи не получават нужната закрила от полицията, която се храни от техните данъци. Гледаме шумните акции, но битовата престъпност се е покачила – просто властите са забравили, че отвъд братя Галеви съществува черна статистика, която не се променя за добро.

Яна не може да се защити вече. Тя е поредната жертва, а навярно ще има и още момичета, които ще пострадат по подобен начин, заради липсата на ефективност и воля от страна на полицията да защитава интересите, животът и правата на онези, които ги изхранват. Името на Яна вече е омърсено от псевдо-журналисти, чувстващи се виновни, че се била създала кампания във Facebook, в която гневни потребители съдели медиите, че отразили случая по подобен начин. Да, хората имат право на тази критика, защото смъртта и убийството бяха показани, като допустими, като заслужени дори – без авторите да се замислят как ли биха реагирали роднините на жертвата, приятели, познати? Съвестта е сведена до минимум.

Адрес на статията
Етикети: , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

7 коментара

  1. Журналистите в България можем да ги разделим условно на три групи:
    – честни хора и истински журналисти (те са най-малко)
    – блато
    – долна паплач – това са нагли, но и тъпи, с високо самочувствие, корумпирани и некъдърни отрепки. Общо взето болни хора,за които единственото лекарство е това с което в Гърция Сектата на революционерите „излекува“ оня Гиолиас – 13 куршума в главата.

  2. Писмо до сестра ми Яна или защо скриха шествието в парка
    http://e-vestnik.bg/12258/pismo-da-sestra-mi-yana-ili-zashto-skriha-shestvieto-v-parka/

  3. Преди 5 години стана инцидент на стрелбище в София. Загина 29 годишна жена. Вестниците я нарекоха „самоубийца“. А докладът от аутопсията така и не излезе. Семейството й опита да тръгне по следите. „Предупредиха“ го да не прави нищо инак… „ставали аварии“. И те решиха, че все едно няма да я върнат и млъкнаха. Продължиха само тихо и насаме да плачат.
    Та се питам защо за 5 години нещата стават по-лоши, по-жестоки и по-безнадеждни. Има ли дъно тази пропаст?

  4. Ако имаш повече данни за случая с жената, кои са хората заплашвали с „аварии“ и др, ги дай, ще ги публикуваме.

    • Бай Благой, със сигурност имам. Тъй като знам от лични разговори със засегнатите за тяхното нежелание да продължат с разследването, не ми се ще да раздухваме пепелта на времето, под нея тлее много болка. Може би и страх. А и след като изгледах филма за Сливенския бей, не виждам смисъл, нямам надежда. Знам, че звучи „разлагащо“ и ако решиш не публикувай този отговор..

  5. Ок, няма да раздухваме щом близките не искат. И споменатия от теб и много други подобни случаи ще се разследват отново „когато му дойде времето“ и когато други ръце държат калъчката…

  6. Какво мъти МВР около убийството на Яна?

    http://e-vestnik.bg/12311/kakvo-mati-mvr-okolo-ubiystvoto-na-yana/

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*