Алтернативното образование

Анархизмът не приема нито идеята за пазарна търговия с човешките потребности, нито стремежа на държавата, обслужваща капитализма, да щампова биороботи с кастово предопределена функция на наемни работници и консуматори на натрапвани им стоки.
Образованието от гледна точка на анархизма е ценност само по себе си, то развива интелекта, обогатява личността духовно, разширява пределите на нейната свобода – а тъкмо личната свобода е целта на борбата на анархистите.
Няма тук да се спираме на анализ и критики на държавното и частното образование, това го вършат и други медии. Колегите от тях обаче рядко или никога не предлагат алтернативи – най-много усъвършенствани модели на същите фабрики за насаждане на послушание, което не предполага критично самостоятелно мислене, същите калъпи за отливане на „стоки за пазара на труда“. Ние ще дадем идеи на читателите за истински алтернативи, а реализацията им зависи от самите читатели на вестника. При това тези практики вече стихийно съществуват като естествени и логични начини за справяне с проблемите. Ние само посочваме как би могло да се структурират и организират за повече обществена и лична полза.

Домашното образование

То има големите предимства на индивидуалния подход и неформалните начини за усвояване на знания. Във вид на игра, пряко приятелско общуване, екскурзии и посещения на музеи, работни места, природни и исторически обекти, черпене на данни от огромните виртуални библиотеки на интернет, срещи със специалисти и просто хора, които имат какво да кажат – такова обучение не спира денонощно, съчетава се със забавление и не претоварва учениците. В качеството на материална база служат активите на семейството (жилище, техника).
Недостатъкът е, че домашното образование е инициатива на родителите и е ограничено от техните възможности като знания, системно изложение и най-вече време да се ангажират, защото даже и безработни, те са заети да осигурят прехрана за семейството.
Преодоляването на този проблем се крие в създаването на клубове за домашно образование от заинтересовани семейства. Повече възрастни – повече неформални учители, повече възможности да водят занятията, редувайки се по уговорка помежду си. По-широк е и кръгът познати специалисти, които да бъдат поканени да разкажат на децата за своята област от знания и умения, да отговорят на техни въпроси, да ги насочат към литература и други материали.
По-нататъшното развитие на тази идея се състои в обединяването на клубовете в мрежа за сътрудничество и взаимопомощ. Удобна форма за преки контакти между клубовете по места е собствен интернет-сайт.

Групи за самообучение

От другата страна е инициативата на учащите се. Така и така децата често се събират да се подготвят заедно. В случая обаче групата замества самото училище. Всеки неин участник играе ролята на учител по определен предмет, в рамките на определен срок или според моментния си интерес, като подготвя реферат по дадена тема и председателства обсъждането му на сбирка на групата. Конкретните форми на функциониране се избират от самата група.
Възможностите на групата нарастват, ако тя се включи в клуб от подобни групи, а клубовете, също както в предишната схема, се обединят в мрежа за взаимопомощ. Клубовете за самообучение вече ще могат да канят специалисти за консултации, да обменят опит, да провеждат образователни игри, да сравняват знанията си и дори да приемат собствени стандарти по принципите на свободния договор.
Описаните клубове и мрежи не се нуждаят от централни ръководни органи, не се нуждаят от йерархия. При възникване на обширен съвместен проект, ролята на координатори се пада на инициаторите на проекта или на група, спечелила доверието на другите клубове, така че да ? гласуват нужните пълномощия, а значи и отговорности.

Дискусионни форуми

Те се появяват като форма на взаимодействие между инициативите на родители и ученици, сътрудничество на клубовете за домашно образование и групите за самообучение. Деца и родители, всички едновременно учащи се и обучаващи. Смесени сбирки за обсъждане на наученото и връзката му с живота и насъщните проблеми. Сбирките на живо обаче изискват използване на някакво помещение и наличие на определени технически средства, имущество на форума. Форумите също се обединяват в мрежи за сътрудничество и така ще бъдат в състояние да канят още по-добре подготвени специалисти за лекции, консултанти за диспути, просто интересни гости; да организират разнообразни мероприятия, да контактуват с научни и производствени звена, да провеждат конкретни образователни курсове – на живо и през интернет, възможно дори и за хора, които не членуват в клубовете и групите. Такива форуми се превръщат в свободни университети, а тъкмо в това е бъдещето – човек равноправно да търси своята реализация не по силата на принудата, а там, където се чувства най-полезен и най-удовлетворен.
Остава само един „проблем“ – нито клубовете, нито групите, нито форумите ще действат формално, а значи не ще издават на курсистите и участниците си дипломи  – това също е добра подготовка за бъдещето, в което формализмът и принудата ще бъдат понятия от речника за остарели думи. •

Редколегия на „СМ“

Адрес на статията
Етикети: ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Мисля, че ако в основата на учебната система се наблегне на запазване здравето на индивида и обществото, ще имаме някаква стабилна основа, върху която ще можем да градим всичко останало.

  2. Аз мисля, че „здравето на индивида и обществото“ пречупено през призмата на държавата, не може да доведе до нищо по-добро, от „социалистическото“ образование на Бай Тошо. Ако някой не помни какво представляваше то, ще напомня само, че съвременните „строители на капитализма“ са негови възпитаници.

  3. Всички идваме от едно и също място, но аз виждам „призмата на държавата“ най-вече в интелигентните преподаватели и осъзнатите млади родители, които реално спазват моралните норми.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*