Попски неволи и други изцепки

Синдикатът „Подкрепа“ се обяви в защита на свещениците, които не получавали заплати… Тоест, давали им не пари, ами свещи на килограм (при все че държавата отпуска субсидии на БПЦ – и от какъв зор?), за да ги продадат и да изкарат някой лев за „труда“ си. Ама нали не сме излизали от кризата (комай още от началото на „прехода“ не сме излизали), та народът не купувал пустите му свещи (а и как ще купува? Само 1% от трудещите се, според телевизионните новини, смогвали да задоволят потребностите си от заплатата) и поповете седят гладни. Горките.
Много интересен подход. Все си мислех, че синдикатите трябва да защитават правата на трудещите се, а не на паразитите. Което очевидно не е така. Е, то се видяха пристрастията на синдикалните вождове още при железничарската стачка, която всъщност беше против съкращения на администрацията, докато същинските работници железничари реално не достигат. Повозете се във влак, поприказвайте си с железничари, да ви разкажат как свалят части от издъхналата стара техника, за да кърпят тази, която все още може да се движи. Може би след като чуете това, ще хукнете да купувате свещи…

В продължение на горното – от БДЖ липсвали 1000 вагона. Без коментар. Докато разпитвате железничарите за сигурността на влаковете, и с това се мотивирате да ходите на черква и да купувате свещи, питайте и кой е „изчезнал“ тези вагони. Надали ще ви изненада отговорът. Въпросът е дали после ще ви се иска да купувате свещи или ще спестите все пак за една пушка, желателно автоматична.

Бате Бойко даде акъл на страните от ЕС, че лесно ще излезнат от кризата, ако почнат да дават български заплати и пенсии. Велико. Но нима европейските управници вече не почнаха да следват съвета на бодигарда-пожарникар? Съкращават работници, режат социални програми, наливат пари в банките причинителки на кризите (и така източват спестявания и пенсионни фондове)?
Не е чак толкова глупаво изявление, просто е прекалено откровено, едно такова простодушно безочие, чак очарователно.
Ами да, това е изходът за държавници и бизнесмени – да плащат по-малко на всеки производител на „принадена стойност“ и да увеличават възнаграждението на всеки пазител на системата (от охранителя на мутренско заведение до депутата), като не забравят и себе си. Не е за подигравка. Това си е самопризнание: капитализмът и държавата винаги ще решават породените от тях проблеми за сметка на обикновените работещи хора.

Дойде кака Дилма. Наше момиче, шефката на Бразилия. Възторг.
Не ви ли е смешно? Какво общо има нейния произход (габровски) с постигнатото от тази жена като кариера? Къде се пишем към заслугите й? По „роднинска“ линия? Допреди година никой не знаеше за нея, нито когато е била партизанка, нито когато е била затворничка.
А и постиженията на Дилма – ами не знам дали еволюцията от борец с оръжие в ръка срещу тогавашния бразилски режим до глава на държавната машина (апарат за потискане на народа) е нещо достойно за възхвала. Имаме си в историята един Стамболов да го псуваме, сега и бразилката с баща от нявгашна България ли?
Нали помните какво е казвал Левски за „святата и чистата“? Ами сещате ли се какво лечение е препоръчвал за тираните и кандидатите за тирански постове?
Твърда тирания, мека тирания – все е тирания. Па макар и изборна, па макар и наречена „президенство“.

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*