Средновековието на българския 21 век

Твърдят, че в Средновековието (това са някакви времена, които наричат тъмни и през които модната линия на хората никак не се е отличава с метросексуалност) богословите си имали любими задачи, защото очевидно са са разполагали с твърде много време за губене. Една от тази загадки е гласяла: „Може ли Бог да създаде скала, която сам не може да повдигне?”.
Помислете малко преди да отговорите. Всеки отговор тук е капан.
Ако споделите, че Бог не е в състояние да създаде нещо, призракът на великия инквизитор Томас де Торкмевада ще започне да вие по пълнолуние и ще ви навестява насън, за да гони ересите от вас като тормози голите блондинки от съновиденията ви.
Ако решите да заложите на отговор Б – че може да създаде такава скала, тогава пак ще чуете злокобните камбани на приближаващата се инквизиция, защото отново богохулствате, че Висшата сила не е в състояние да повдигне собственото си творение.
В двата случая вместо джакпота удряте голямата награда: „900 милиона години престой в най-нагорещения котел в Ада”.

В подобен политически капан днес се оказва всеки човек, който се опита нормално да осмисли хаоса в България след драматичните събития в Катуница.
От една страна няма как да не си съпричастен с гнева на хората в Катуница. С тяхното недоволство, че богатият барон, медийно увенчан с титлата „цар”, се е самозабравил дотолкова, че може да си позволи да поръча убийството на един младеж, само, защото внуците му не го харесват. Това е кошмарното състояние на България днес – една феодализирана страна, която живее под ботушите на опиянени от безнаказаност богаташи, натрупали своето състояние по възможно най-черните начини на света.
Нормалният поглед обаче няма да види нищо етническо в тази картина. Всекидневната репресия и несправедливост не са монопол на ромските босове и по никакъв начин не са етническа конспирация спрямо чистокръвните българи. Това е ужас в който всички заедно се пържим и страдаме и разглеждането му през призмата, че етносите са изправени един срещу друг е тотална идиотщина.
Но ето, че в мига в който поискаш да викнеш срещу несправедливостите, да се зарадваш, че търпението на хората най-накрая е свършило и гражданите са излезли на улицата, за да си поискат държавата от вампирската олигархия, виждаш, че нещо в цялата картина съвсем не се връзва.
Там, където трябва да са гражданите, има млади момчета, които носят черни тениски и гледат заканително като американски мафиоти. Там, където трябва да са наистина страдащите от всекидневния тормоз, са се настанили яки побойници и носят прашни кубинки. Там, където трябва да открием българи и роми заедно, обединени от общата несправедливост, виждаме тълпа, която крещи: „Циганите на сапун, турците под ножа”. Там, където трябва да се води битката за друга (по-добра) България, каузата всъщност е да станем най-голямото световното блато.

Как да застанеш до тях?
Как да легитимираш идиотите?
Как да се впишеш в този бесен расизъм?
Как да вярваш, че те искат справедливост?
Как да тръгнеш с тези, които ще унищожат България?

Подмяната на истинския протест с фалшив е подмяна на демокрацията в България. Всъщност слагането на етническата карта на масата прекрасно устройва олигархията, защото така нейната вина се изпарява във въздуха. Разбрахте ли – бедният циганин, който изхранва децата като цял ден събира хартия, която да върне е истинския виновник за бедността в България. Не са виновни мутрите. Те са наши момчета, чистокръвни българчета, напети момци. Циганите са тези, които очевидно са продали предприятията на безценица, унищожиха селското стопанство, орязаха пенсиите и замразиха доходите. Няма как да си обясним по друг начин цялата ярост, която е насочена колективно към техния етнос и то от хора, които твърдят, че са нормални и могат да мислят.
Отидох специално на два протеста на „събудените” българи, за да се опитам да открия поне нещо нормално, нещо за което да мога да се хвана и да се почувствам ентусиазиран. Видях обаче само пустота и подмяна.
И на двата протеста в София, които видях се бяха събрали млади момчета, чието единствено обяснение на лошия свят са циганите. Вероятно не съм прав да отричам всички тях. Сигурно това са младежи, които отчаяно се опитват да намерят смисъл в един свят с разпадащи се политически стойности, без идеи и цели, но пък това, че са се уловили на най-елементарната въдица ги прави виновни до един.
И тогава схванах нещо. Разбирането на ситуацията ме порази като гръм, обаче като всяка истинско знание и то ми донесе единствено печал.
Реших да оставя настрани омразата, която струи от всеки лозунг и да се опитам да видя какво искат събралите се на улицата. Защото още в първите два дни отмина вълната „нека да сме съпричастни с трагедията на хората в Катуница”, в следващите дни протестиращите решиха да заявят цяла серия от искания. А аз реших да прегледам някои от тях.
Така попаднах на eдна декларация на Студентските съвети от всички пловдивски университети, която е най-показателна за коктейла от желания, които „събудените” българи имат. Документът е много стратегическа компилация от искания, които нямат нищо общо помежду си, но пък издават трайна политическа линия и е хубаво да я прегледаме.

Започва се смело. Първо на държавата се предлага да създаде механизъм за спазването на законите от всички български граждани, което може да бъде прието като нещо приемливо, стига да не бе изразено с този ужасно клиширан език.
Следващото настояване обаче веднага може да хвърли в тъча, незапознат с обществените драми човек: „Да се осъществява строг контрол върху спазването на журналистическата етика при отразяването на събития.”
Как да не им се зарадваш?
Толкова млади, а вече настояват за цензура. Защото въобще не се подвеждайте по политически коректният език, който е употребен, това искане е формулирано от студентските съвети, за да има начин да бъде запушена устата на журналистите. Журналистите са досадни хора – говорят това, което виждат. А това, което се вижда са кубинки, свастики, расизъм и хулигани. Само, че истината е твърде неудобна за тези, които си въобразяват, че веднъж завинаги са окупирали цялото гражданско общество. И искането за цензура излиза под номер 2 в класацията на студентските въжделения.
Едно време младите хора се бореха за автономия на учебните заведения, за своята собствена свобода и мечти.
Сега битката е за ограничаване на свободата на другите.
Историята се повтаря като фарс.

После изведнъж се появява още едно интересно предложение: „Да се зачита конституционно прогласената неприкосновеност на частната собственост и да се приеме закон, които да разреши нейната отбрана”.
Ето това е стъпка в правилната посока – да разрешим на всеки българин да гърми срещу нарушителите на собствеността му. В предложението има логика. По света се разрешава на хората да отбраняват частната собственост. Предложението пропуска обаче една незначителна подробност. И най-големият пистолет на земята няма да спре бедните хора от посегателства. Нека да решим проблема с бедността на ромите, пък да приемаме колкото си искаме закони за защита на частната собственост.

Неспокойният студентски дух обаче не се е успокоил. Той решава, че трябва предложи още няколко неща:

– Ако е отхвърлено предложение за работа от бюрото по труда, което съответства на образователния ценз на кандидата, той да бъде лишаван от социални помощи.

– Кражбата и повреждането на национална инфраструктура да се приравняват на терористични актове

– Да започне незабавно събаряне на незаконните постройки на територията на Република България.

– Да се изисква от етническите лидери конкретни резултати от работата им за интеграцията на малцинствата и повишаване ефективността на тази тяхна дейност

Именно след тези предложения схванах, че всъщност това е извратен вариант на дясно мислене. Всъщност може би тези искания ви изглеждат като куршум, изстрелян срещу ромите, но те ще засегнат и много българи. В това е смисълът на бунтът на идиотите – те знаят само да халюцинират, но изобщо не допускат как идеите им биха могли да прецакат България.
Ето един пример за извратеното мислене – текстът за събарянето на „незаконните постройки”. Той е измислен и написан, за да могат да бъдат съборени ромските къщи. Ще излязат ли на протест обаче младите кариерстчета от студентските съвети за събаряне на незаконните хотели по Черноморието. Нека ясно да го напишат – под незаконни постройки имаме предвид и незаконните хотели на българските мутри и олигарси по брега на Черно море.
Много ме радва и частта в която ще се искат конкретни резултати от етническите лидери за работата им по интеграция. Чудно ми е кой ли ще напише критериите за успех в това начинание? И най-важното какво ще се полага на провалилите се? Бой с камшик? Ами, ако българин открадне 150 лева от някой, кой ли етнически лидер ще отговаря за липсата на обществена интеграция на този индивид? Ще изтърпи ли някой от тези млади костюмарчета да бъде наритан, защото българите не са описаната от него юридическа висота?
Не искам дори да отварям дума за частта в която младите комплексарчета са решили да дават акъл за разпределянето на социалните помощи. Защото там мракът става пълен и най-ясно си проличава реакционната мисъл. Тук-там се появява по някое смислено искане, но компилацията си остава като връх на безумието, което обзело обществото след Катуница.

Ето в какъв капан са вкарани хората, които не искат да приемат България в този й вид, но никога не биха живяли в страна в която фашизоидите са тези, които да определят правилата. И няма какво да направиш освен да гледаш безпомощно истерията навън и да се чудиш как всички нормални хора изтрещяха така поголовно. Абе средновековните парадокси винаги са пред нас. Винаги има ситуации в които няма верен отговор.
Станислав Йежи Лец навремето с черен хумор бе споделил: „Всеки век има своето средновековие”.
Средновековието на 21 век в България започна твърде рано.
Твърде рано.

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*