Какво има предвид под Пряка Демокрация движението от площад “Синтагма” в Атина

На 24 юли, тематичната група за Пряка демокрация на Площад Синтагма получи задача от Отворената Асамблея на Площада, да състави документ за „Принципите и Тезите на Пряката демокрация”. Този документ бе представен пред Отворената Асамблея на Площад Синтагма на 3 септември. Тематичната група за Пряка демокрация от Площад Синтагма, желаейки да допринесе към диалога за промяна на статуквото, който започна да се води в световен мащаб, прави този документ публичен за всички отворени асамблеи в Гърция и по целия свят, за консултации и поправки. 

Αρχές και θέσεις της Άμεσης Δημοκρατίας

Пряка демокрация-Принципи и тези

Защо хора от различен произход излизат по площадите по целия свят? Коя е основната причина, която ги обединява и заобикаля това, което ги разделя? Защо този феномен се разпространява бързо в много страни? Защото  кризата, която системата пося, докара хората, обществата и природата до предела на тяхната издръжливост и толерантност,  като това е очевидно от сегашната варварска гръцка реалност.

Ние изживяхме ерата на крещящото неравенство, обожествихме парите и подчинихме себе си на банките и мултинационалните компании. Човешките взаимоотношения бяха пропити с конкуренция и личен интерес. Ние толерирахме експлоатацията на хората, както толерирахме изнасилването на природата в името на развитието. Ние оставихме други (лидери, владетели, депутати и техните финансови подръжници ) да решават вместо нас.

Сега е времето да ги свалим.

От първия ден, на 25 май, на площад Синтагма ние превърнахме пряката демокрация в един наложителен проект и започнахме да я прилагаме в нашето ежедневие, решавайки да вземем нашия живот в совите ръце. Властта се издига от хората, но днес се практикува задочно и срещу тях. Народът, вместо да бъде суверен, се е предал и е делегирал върховната власт.

Гражданството съществува, когато гражданите упражняват политика. Гражданството не се предава, а се упражнява лично от всеки гражданин. Предоставянето на гражданство чрез представителство, означава загуба на гражданската свобода. Индивидът става гражданин, когато през неговото или нейното участие в общностните работи, той или тя превъзмогва „частното” и „индивидуалното” и отива към „колективното”. Упражняването на самата политика е това, което учи хората да стават граждани и да се справят с общностните работи.

Като следствие на горното, гражданинът трябва силно да защитава неговата или нейната политическа позиция срещу всеки опит за външна намеса, произлязъл от механизмите за „манипулиране на общественото мнение” (медиите) или от политически партии, които превръщат хората във фенове, гласоподаватели и клиенти. В същия контекст на гражданско отстраняване, изборите и всички легални референдуми или електронни форми на управление – които се „култивират” отгоре, очевидно се използват за да създадат фалшиво впечатление за засилваща се демокрация.

При управление чрез пряка демокрация, единствената истинска демокрация, се защитава правото на всеки да държи властта, произтичаща от отворените асамблеи. Всяка отворена асамблея, като законодателно тяло упражнява всяка власт в сферата на своята отговорност и юрисдикция.

Хората държат всяка власт защото:

  • Те са независими и самоуправляващи се, докато те самите държат властта (сами обсъждат всичко, което ги засяга и сами вземат всички решения свързани с местни и външни работи) и упражняват изпълнителната власт  прилагайки решенията, които са взели на организационно, ръководно и изпълнително ниво.
  • Те са автономни,  те упражняват законодателната власт, тъй като сами избират законите, от които се нуждаят.
  • И вземайки законите в собствените си ръце, те самите държат съдебната власт.

Отворената асамблея може да допусне грешка, но тъй като тя е тялото допуснало грешката, тя ще бъде и тялото, която ще я поправи.

Пряката демокрация идва като необходим проект, който дава приоритет на радикалното отхвърляне на системата на фалшивото представителство, на комерсиализацията на всичко, на използването на хората като средство за печелене на благосъстояние. Такава система противостои на творческото развитие на обществото като цяло и на всеки индивид поотделно.

Пряката демокрация предполага наличие на постояннo и енергично участие на обществото като цяло в обществените дела. Тя е едновременно процес на обсъждане, на вземане на решения и прилагането им на практика. Тя е държавна система и начин на социално съжителство. Субстанцията на всичко това е автономията на общество, което само създава законите си и е директно управлявано от свободни и равни граждани.

Този начин на социална организация не оставя място за никаква държава, йерархия, лидери, управници и политически партии. Той отваря пространство, в което гражданите да усетят и практикуват политика .

Именно в сърцевината на днешната криза се крие факта, че индивидът е средство на разположение на диктатурата на пазарите и парите. Но не трябва ли обществото да има последната дума за това как, за какво и за кого произвежда? За да може пряката демокрация да съществува в пълния си смисъл, е необходимо гражданите не само да държат в свои ръце икономиката, но и да я приспособят към измерения, които отговарят на човешките стандарти и екологични норми. Въз основа на това всички ресурси в нашия общ живот и средствата за задоволяване на нашите общи нужди не могат да бъдат нищо друго, освен общи в ръцете на самото общество, което, без нужда от никакви посредници, да реши как да ги разпредели, за  всички, с уважение към природата. Това се случва, тъй като човек не може да бъде средство, нито екосистемата трябва да бъде смятана за неизчерпаема и заменима.

Принципите на пряката демокрация се различават от принципите установени в миналото, които били отворени за всякакви нарушения поради факта, че гаранцията за тяхното изпълнение е постоянното наблюдение от всички граждани. Тези принципи извлечени от това, което ние преживяваме на площад Синтагма са солидарност, свобода, автономия и равенство.

Тезите на пряката демокрация, въз основа на тези принципи са:

  1. Всички публични места са отворени за всички и принадлежат на всички.
  2. Право на равно участие на всички в оформянето, вземането и изпълнението на решения, както и в контрола над прилагането им,  в политическата и в икономическата сфера, е основна предпоставка. Всички хора контролират и биват контролирани за самоусъвършенстване и подобряване на функциите на обществото.
  3. Всички необходими представителства имат строго координационна или изпълнителна същност, а не посреднически или решаващ характер.
  4. Всички необходими представителства се съставят или директно от тялото на отворената асамблея или от предварително избран лист на асамблеята, когато са необходими определени умения или опит. Във всеки случай, всички представители са винаги отзовими, заменяеми по време на изпълнение на техните задължения и се оценяват по свършеното в края на техните задачи.
  5. Съществуването на много местни асамблеи(в квартали, общини, работни места, училища и т.н.), които комуникират помежду си, е основата на Пряката демокрация. Участието в тези асамблеи не е задължително, но трябва да бъде колкото се може по-отговорно и по-редовно. Комуникацията между местни асамблеи създава хоризонтална(не-йерархична) мрежа, която служи да координира необходимите тези и действия.

Ние сме изправени пред историческа повратна точка, срещайки предизвикателството и уникалната привилегия да вземем нашите съдби в нашите ръце, като сринем тази отпадъчна система от ценности и институции, които експлоатират нашите животи.

Ние искаме всичко за всички. Ние сме история в движение.

Тематична група за пряка демокрация

Отворената Асамблея от Площад Синтагма 

Αρχές και θέσεις της Άμεσης Δημοκρατίας

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

8 коментара

  1. Знаех си, че нещо не е наред при гърците…
    Ако това е кървавото писмо на тяхното въстание, значи борбата им е обречена на неуспех.
    Моето (отново особено) мнение е, че този документ няма да послужи за обединяващ лозунг на протестиращите по цял свят.
    Защо мисля така?
    Първо, защото аз лично не вярвам в приложението на тази демокрация. Честно казано не вярвам в демокрацията изобщо. За мен, истинската демокрация е културен убиец. Пряката или повсеместна демокрация залага на принципи, които предизвикват съболезнование у мен, макар и да ми я интересно да я чета. Не искам да звуча обидно, но пряката демокрация е едно четиво за мен. Сигурно ще трябва да напиша някоя статия по темата, за да запозная читателите с моето безбожно убеждение.

    Та въпросът е: ще последват ли всички предписанията от демократичната рецепта или ще се появят такива като мен, които ще объркват и забавят революцията?
    Да…, аз съм за промяна на статуквото. Но не в тази посока. Къде е моето място на площада, когато аз не съм последовател на пряката демокрация? Имам ли право да протестирам? А да изразя мнение? Ще бъда ли взет предвид? Не е ли моето частно мнение пример за провал на този проект?

    Искам да поясня, че не играя контра на всяка публикация тук. Не ми е цел да обърквам и да пренасям демократичната тежест в друга посока. Но така се случва, че попадам на все по-отчайващи абсурди в това спонтанно революционно движение. Абсурди, които (пак според мен) ще принизят и обезличат протестите до махленски сборове. Което май на практика означава пряката демокрация :).

  2. Това не е революционно движение в класическия смисъл, а идея, която напоследък масово се разпространи. Не знам дали тази материя ще се възприеме от капиталистическата власт, но се надявам в скоро време да се постигне някакъв напредък, защото светът на обикновения човек много се забърза да затъва.

  3. Гледах филм по канала „Хистори“ именно за гръцката демокрация и как се е изродила в лична диктатура. Отново утопия! Фактът, че в тази уж древна, европейска и развита държава съжителстват терористични, анархични , комунистически и какви ли не партии и движенияв днешно времепоказват, че нещо много сериозно е сбъркано в това общество. Не, че искането за справедливост и по-голямо участие на народа в управлението не е правилно. Но са неправилни средствата за това. Да живеш на кредит 30 години, фалшифицирайки статистическите данни, да не плащаш данъци, да получаваш 16-та зплата и т.н. ,да задлъжнееш с над 350млр.евро и да не искаш да си платиш за софрата е наглост. Ако са виновни партиите, някой ги е избирал.

  4. РЕМ, по канал Hystory няма да видиш нищо, което да е истински вярно. Каналът е част от английскo-американска телемрежа А&E, които се скъсват да коват Германия, стара Русия и историята им. Основно променят историята като я оцветяват в буквален и преносен смисъл. Не случайно е известен и като каналът на Хитлер – за справка wiki.
    Нищо чудно, че са те накарали да повярваш, че обикновения грък е мързеливец с висока заплата, който не плаща данъци и взема милиони заеми. Заемите, обаче, са се отпускали не на Гърция, не на гръцките работници от транспорта или рибарите, а на гръцкия едър бизнес и местните банки, чиято задача е да експлоатират първите (посредством този заем) и накрая принудително да подарят икономиката си на кредитора щото не могат да върнат заема (естествено, че не могат).
    Но си много прав като казваш, че нещо много сериозно е сбъркано в гръцкото общество.

  5. Не е само личната диктатура. В последните години Силните много интензивно и агресивно започнаха да навлизат в живота на хората.
    Още един пример по темата за провалящата се демокрация – напоследък са заговори, че най-после им се отдало възможност да поставят таблетни компютри под пръстите на учениците. Така щели незабавно да улавят и записват реакциите им по време на урока, което пък щяло да подпомогне участниците в новия им европейски експеримент с невролингвистично програмиране в класните стаи. И следващата стъпка, разбира се, би била да свържат всички в „Internet“.

  6. Пешо, твое право си е да не вярваш в демокрацията изобщо и да изразяваш това, включително и на този сайт. Но ми се струва, че пряката демокрация за теб е нещо подобно на говорилня. Така ли е?

  7. Златко, не се докачай, нещо подобно е. Не ми е трудно да го обясня. Накратко:
    Пряката демокрация е утопично четиво за студентски умове. Почетох малко и ми стана ясно каква седянка проповядва. Няма нужда да съм голям психолог за да не прочета между редовете какво чуство провокира постулирания модел на пряката демокрация. А то е дребен егоизъм. Не искам да обиждам, казвам го със съжаление. Това, което тръби пряката демокрация е равенство в… кое мислите? Сексуалността? Трудът?! Любовта? Спортът? Културно равенство? Наука? – Не. Тук говорим за правораздаването или вземането на решения – какво да се прави! Болна и тежка тема в междучовешките отношения, болест на племенния строй, болест на времето. Егоизмът ликува при възможността онеправдания да вземе нещата в свои ръце, да решава по своему и да съди според собствените си разбирания.
    Ето ви един абзац от „Каблешковото“ писмо по-горе:

    „Хората държат всяка власт защото:
    ■Те са независими и самоуправляващи се, докато те самите държат властта (сами обсъждат всичко, което ги засяга и сами вземат всички решения свързани с местни и външни работи) и упражняват изпълнителната власт прилагайки решенията, които са взели на организационно, ръководно и изпълнително ниво.
    ■Те са автономни, те упражняват законодателната власт, тъй като сами избират законите, от които се нуждаят.
    ■И вземайки законите в собствените си ръце, те самите държат съдебната власт.“

    За какво Ви напомня всичко това „държевластие“. Ами че това важи и днес като частно определение на капитализма. И днешната власт е в ръцете на хора, не е в ръцете на други животни. И те са болни на темата – аз искам да управлявам. Дребен човешки егоизъм.

    Може да изглежда прекалено ултимативно и узупраторско, но за мен – демократично равенство между хората не, че не съществува. Забележете, то НЕ БИВА да се търси. Народното самоуправление не води до нищо добро. Дори напротив – според мен покачва излишно социалното напрежение. А за добрува човек, да се развива в чуствата си и да блести като културен уникат, социалното напрежение е най-малкото, което му трябва.

  8. Не му е тук мястото да се води подобен спор, но пряката демокрация съвсем не е говорилня. Практиката, която се прилага на Синтагма може да прилича на такова нещо, причините за това са различни и всеки, който следи отблизо анархисткото движение в България може да добие представа за тях. Това не значи, че всяка практическа пряка демокрация е говорилня.

    Разбира се, когато човек реши да участва във вземането на решения, това ще му отнеме повече време, отколкото някой друг да реши вместо него. Но аз предпочитам да имам възможност да се включа във вземането на решения, които ме засягат, а не да я нямам.

    Да се говори, че в днешната политическа система има нещо подобно на пряка демокрация е… несериозно. Има единствено моментно допитване до хората с цел да се понаместят управляващите клики.

    Опасявам се, че всякакви дискусии за обществената организация се водят много далеч от реалността, това са битки между фикции, които реално не съществуват и никога няма да съществуват в живота. Докато реалността съществува съвсем независимо от тях. Реалността на съвременната държава я познаваме и няма много общо с това, което фантазираме като представителна демокрация. Реалността на Синтагма е плод на обективни фактори – много хора без обща идея за нещата, безработни, огромно неканализирано недоволство, радикални и реформистки фактори, парализирано правителство, липса на силна революционна организация. В края на краищата хората са решили, че имат нужда от това и го правят. Израз на огромно самомнение е да отречеш работата им без да изчакаш резултата от нея и да кажеш „да го духат“. Аз също не виждам голям смисъл в подобни събирания и не очаквам нищо от тях, но нямам претенциите, че знам по-добре от гърците.

    Започнаха да звучат малко лично приказките ми, а не са такива. Горното е критика към властническия модел на мислене по принцип, който намира морално оправдание в претенцията „аз знам по-добре“. Но колкото човек се отрича от правото си да решава вместо хората, които носят последствията от решенията, толкова по-естествен му се струва подходът на пряката демокрация. Пак казвам, технически съвсем не е задължително нещата да се превръшат в говорилня, още повече при съвременните средства за комуникация.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*