Безработните и анархистите

Ако може да се вярва на НСИ, безработните хора у нас са около 370 000. От тях само 19 000 са напуснали сами работа, 63 000 никога не са успели да намерят такава, останалите почти 300 000 души просто са изгонени от работодателите си. От 370 000 само 82 000 са били безработни по-малко от пет месеца, 120 000 души са безработни повече от две години. За последните години по 20 000 души напускат, за да търсят работа в чужбина.

Все по-трудно става човек да си намери работа. Тепърва ще става още по-трудно. Все-повече хора ще стоят без препитание с месеци, дори понякога с години. Това е отвратително, но какво можем да направим? Ние, анархистите, не сме банда грабители, та да върнем част от ограбеното, за да си купим чиста съвест. Не сме политици, та да ви излъжем да вървите след нас, с обещание да ви оправим живота. Не можем да помогнем с друго, освен да погледнем истината в очите.

Истината е много проста. Един ще продаде достойнството си за топло местенце. Друг ще си скъса гърба от бачкане, за да изхрани децата си. Трети ще стане висококвалифициран специалист или ще избяга в чужбина… Все повече и все повече от нас обаче ще стават все по-излишни. Политиците, инвеститорите, бизнесмените, всички онези тарикати, които управляват живота ни, нямат нужда от нас. Почти всичко, което се произвежда днес, се създава от машини и природни ресурси. Останалото се създава от китайци и висококвалифицирани специалисти. Не всеки обаче иска, не всеки може и не всеки трябва да бъде китаец или висококвалифициран специалист, за да има право на достоен живот!

Можем да чакаме. Да се надяваме, че ще се оправим сами. Някои дори може да успеят, но те ще бъдат все по-малко и цената, която плащат, ще бъде все по-висока. Човещината и любовта не струват нищо пред онези, които са си присвоили правото да ни управляват като стадо – те си подбират най-кротките овце, най-здравите магарета, най-вкусните прасета и най-верните кучета. Останалите ще бъдат изхвърлени от собствения им живот, за да живеят богаташите вместо тях.

Така е в България, в Африка и в Америка. Така ще бъде, докато си избираме пастири на стадото, вместо да се разбираме като равноправни хора. Изборът е наш.

Можем да мислим само за себе си. Да забравим за непознатите по улицата, после за колегите и познатите, после за приятелите, после за братята, родителите и накрая дори за децата си. Да живеем, за да не умрем. Да псуваме пред телевизора и да мълчим пред началника. Да забравим, че сме хора.

Всеки от нас обаче може да бъде Човек. Който има братя и сестри, има права и задължения, има съвест и любов. Може да пострадаме от това, някои може дори да загинат. Но ние избираме да живеем, да бъдем щастливи. Да се борим рамо до рамо с другите като нас. Да бъдем достойни хора, а не добитък.

Ние избрахме да бъдем хора. Какво избираш ти?

ФАБ

Адрес на статията
Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*