Организираната престъпност от птичи поглед

Броят на организираните престъпници е равен на броя на лицата, охранявани от МВР и от различните спецслужби, от „частните“ полиции, охранителните и застрахователните групировки, които надвишават по численост държавните.

Те знаят какви страдания, лишения и унижения причиняват на народа, както и на отделни групи и индивиди от него, поради което си пазят кожата срещу вероятността някои „луди“ да я надупчат или да им смачкат фасона с по-примитивни средства като цепеницата например.

Към организираните престъпници следва да се прибавят и самите „охранители“. Ако в деня на гнева не преминат на страната на народа, те могат лесно да станат жертва на собствената си леност и глупост по силата на принципа „покрай сухото гори и суровото“.

Организираната престъпност има пирамидална структура с един или няколко върха, в зависимост от броя на клановете и групировките в шестте власти: законодателната, изпълнителната и съдебната (по Монтескьо) + паричната, мафията и четвъртата власт, към която принадлежат поповете от храмовете и учебните заведения. Статутът на последните три власти (пари, мафия и медии) не е регламентиран конституционно, но това не ги прави по-малко значими от конституционните. Коя от тези шест власти ще доминира в класовото общество зависи от епохата, мястото и „историческия момент“ на тяхното упражняване. Макар понякога да влизат в остри конфликти помежду си (при разделяне на плячката), общо взето между тях цари пълно „морално-политическо единство“ във войната им (явна или тайна) срещу „нисшите класи“, върху чийто труд, духовна и материална мизерия те паразитират и охолстват. Господарите са „класосъзнали“, че действителното им разделение и противопоставяне може да разбуди спящата в плебса „хидра на революцията“ и да завърши летално за всички организирани престъпници.

Ако разглеждаме организираната престъпност като една голяма банда (по свети Августин), отговорността на нейните отделни „дейци“ не е еднаква. Тя зависи от йерархическата им позиция върху стълбата на тоталната власт, която обединява в себе си изброените шест.

Приказките за борбата на държавата срещу организираната престъпност са от лукаваго, тъй като тя е нейният гръбнак. (Ще бъде преувеличено, ако говорим за мозък). Затова, вместо да посегнат към нейните босове, институциите залавят някой кокошкар или провъзгласяват арестуваната попова лъжичка за „октопод“ и хвърлят прах в очите на лековерните си мющерии, които от столетия очакват справедливостта и възмездието да ги сполетят „отгоре“, тоест от върховете на същата тази едра и свръхедра престъпност. Шестте хилядолетия политическа история на човечеството представляват един километричен „обвинителен акт“ срещу държавните и частни престъпници. (Едно, във висша степен, изкуствено деление.) В този акт, между другото, са вписани 15 000 „малки“ и големи войни, взели стотици милиони, ако ли не и милиарди човешки жертви и предизвикали глад, мизерия, разрушения и опустошения, които далеч надхвърлят всички природни бедствия от появата на човешкия род до днес.

Въпреки заканите за „нулева толерантност“ организираната престъпност, схващана в горния разширен смисъл, използва, поощрява и разгласява ежедневно чрез „четвъртата власт“ най-патологичните прояви на битовата престъпност, с която в условията на пазарна демокрация „елитите“ тероризират населението, вместо с „органите на пролетарската диктатура“. По този начин големите престъпници същевременно отклоняват вниманието от себе си, камуфлирайки своите несравнимо по-тежки престъпления. При нужда те могат да посочат, да арестуват и дори да накажат някои от дребните крадци, превръщайки ги в „изкупителни жертви“, за да докажат своята необходимост за възтържествуването на справедливостта. („Правовата държава“ задължава.)

Разбира се, никой от съвременните „научни институти и учени“ не се е занимавал, нито има намерение да се заеме сериозно с изследване и установяване на стойността на ежегодно извършваните престъпления, която представлява лъвският пай от СБП (Световния брутен продукт). Вън от вниманието на многоучените господа от университети и институти остават и изчисленията на узаконените загуби, които понасят „нисшите слоеве“, вследствие на алчността, безскрупулността, наглостта и корумпираността на организираните престъпници с тяхната бюрократична организация на обществото, експлоатацията на наемния труд, данъчната политика и т. н.

„Така е било и така ще бъде“ казва „народната мъдрост“, защото без това зло не можело. Такава била „човешката природа“. Но, опиянени от властта и богатствата си, господарите забравят, че освен модерните хирургически операции на генно ниво и тези от времето на д-р Гийотен, съществуват и старите и изпитани методи на всеобщата „война на колибите срещу палатите“ или на Социалната революция – при условие че нейният механизъм бъде разбран от обитателите на колибите. Освен разбиране и знание с какво да се замени сринатото и опожарено старо общество обаче, „санкюлотите“ ще трябва още и да се организират, защото организираните престъпници няма да се разделят тихо, мирно и безкръвно със „славата“, привилегиите и сладкия живот, които им гарантират техните преторианци. •

Феранте Пала

Адрес на статията
Етикети: ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*