„Анонимните“ – от ученически хумор до политически действия

Пълно затъмнение: на 18 януари редица американски интернет сайтове, сред които и енциклопедия¬та за свободно споделяне „Уикипедия“, спуснаха завесите в знак на протест срещу Stop online piracy act (SOPA – Закон за ограничаване на онлайн пиратството). Под претекст, че се бори срещу обмяната на файлове, този проектозакон, необходим на лобито на културната индустрия, позволява налагането на значителна цензура в Мрежата. На следващия ден Федералното бюро за разследване (ФБР) затвори сайта за обмяна на файлове „Мегаъплоуд“ и предизвика ответен удар от колектива на „Анонимните“ – бяха атакувани сайтовете на Белия дом, на американското министерство на правосъдието и на „Юнивърсъл мюзик“. От Ню Йорк през Тунис до Кайро, от виртуалните мрежи до улицата се роди нова култура на съпротива. Основоположниците й откриват едновременно хоризонтите и границите на властта си.

ЖЪНЕЩИТЕ успехи кибератаки, извършвани в името на свободата на изказа и социалната справедливост под името „Анонимните“, стават все по-чести. Последните покосени мишени – белгийският сайт на Арселор Митал, атакуван в началото на януари в знак на протест срещу закриването на две високи пещи; сайтът на частната разузнавателна агенция „Стратфор“, в който бяха разкрити десетки хиляди лични данни; сирийското министерство на отбраната през август 2011 г., а преди това, през юни, сайтът на испанската полиция, след ареста на трима предполагае¬ми членове на „Анонимните“ в страната.

Кой се крие зад тази маска? Елитни хакери, невежи подрастващи, опасни кибертерористи, обикновени тролове (нарушители на реда) с ученическо чувство за хумор? Никое от тези определения не е погрешно, тъй като всяко от тях се отнася за някоя от страните на явлението. И все пак, всички те заобикалят основното – „Анонимните“ не са един човек, а много. Не става въпрос нито за група, нито за мрежа, а за колектив, и по-точно за колективи, които взаимно се подкрепят.

Екстремисти по свой начин, „Анонимните“ са емблематични за съпротивителните движения, разпространяващи се от 2011 г. както в арабския свят, така и в Европа и САЩ. Пропастта, която ги дели от политическите системи, срещу които се бунтуват, се изразява в коренно противоположни форми на организация. От една страна, са днешните йерархични структури, в които ръководителите имат право да говорят от името на всички, благодарение на процедури, които им предоставят власт, чиято законност обаче е компрометирана от корупцията, незаконното облагодетелстване и злоупотребата с институциите. От друга страна – колективи, нарочно лишени от ръководители, отхвърлящи принципа на представителството за сметка на директното участие на всеки в конкретни проекти. Тяхното многообразие им позволява да взимат решения по-скоро чрез бързо приобщаване на участници по определена тема, отколкото чрез излъчване на официално мнозинство. Политическата класа оценява тези организационни форми като неразбираеми и показва изумлението си от липсата на конкретни искания, които биха могли да последват.

Тези временни колективи, които биха могли да бъдат описани като „рояци“, на английски swarms [1], са съставени от независими личности, използващи прости инструменти и правила, за да се организират хоризонтално. Както подчертава основателят на Шведската пиратска партия Рик Фалквинге, когато всички са доброволци (…) единственият начин да ръководиш, е да вземеш съгласието на всеки [2] . Така силата на колектива идва от броя на хората, които обединява, и от светлината, която хвърля върху различните независими проекти.

Колективът винаги се ражда по един и същи начин – призив за мобилизация и средства за незабавни действия. Специалистът по социал¬ни медии Клей Ширки разграничава три задължителни елемента за появата на този тип гъвкаво сътрудничество – обещание, инструмент и съгласие [3]. Обещанието се намира в призива, който трябва да е интересен за определен брой активисти, а това, което предлага, трябва да изглежда осъществимо. Може да става въпрос например за атакуване на определен правителствен сайт в отговор на цензурата. Инструментите на разположение в мрежата, като знаменития софтуер Low Orbit Ion Cannon (LOIC), наречен така с намек за Междузвездни войни, позволяват координирането на разпръснатите действия на доброволците. Съгласието се отнася за условията, които всеки приема при влизането си в колективното пространство на действието.

„Ултракоординирана гавра“

С ТЕЧЕНИЕ на времето, трите измерения могат да еволюират, а колективът да се разрасне, да промени ориентацията си или да се разпадне. За да не изчезне по-бързо, отколкото се е появил, му трябва и четвърти елемент, общ хоризонт, който да позволява на разпръснатите членове на определена мрежа да се виждат като живеещи в един и същ, общ въображаем свят, както пише изкуствоведът и есеист Браян Холмс [4]. Ето тук се намесва прословутата маска на „Анонимните“. Отворена самоличност, сведена до няколко доста общи лозунга, графични елементи и споделени културни препратки, с които всеки може да се отъж¬дестви – това обаче има смисъл единствено ако хората имат същите антиавторитарни нагласи, дух и убеждения и вярват в свободата на словото.

Напразно френският президент Никола Саркози призоваваше към „цивилизован интернет“ в речта си на срещата на Г-8 през май 2011 г. в Париж – тъмните, скрити места, където всичко е възможно, продължават да съществуват. Простият от техническа гледна точка сайт 4chan.org – форум, създаден през 2003 г., единодушно избран от интернет потребителите, е емблематичен за начина на действие – там могат да се публикуват текстове и снимки, без да е нужна регистрация, съобщенията са подписвани от „Анонимен“. Най-посещаваният му форум, /b/, не се подчинява на никакви правила по отношение на съдържанието. Сайтът не съхранява публикациите –съобщенията, на които не е отговорено, се изтласкват към края на списъка, преди да бъдат изтрити, което обикновено се случва в рамките на няколко минути. Нищо не се архивира. Единствената памет, която е важна, е тази на потребителите. Логика, която има своите плюсове и минуси – всичко, което се помни трудно и не е повторено, изчезва.

За да не потънат в забрава, много от тези послания всеки ден приемат формата на призиви за действие – например, хайде да се изгаврим с еди-коя си страница от онлайн енциклопедията „Уикипедия“. Ако идеята плени достатъчно последователи, малък рояк се на¬хвърля върху мишената. Ей така, за удоволствие. Повторението и ангажираността създадоха култура, в която индивидуал¬ността и произходът изчезват, това е традиция на ултракоординирана гавра, както я определя един хакер, интервюиран от Биела Колман, антрополог на гийк-културата [5] .

За пет години тези интернет потребители се превърнаха в „Анонимните“, общо наименование или превратност на колективна идентичност. Привикнали към крайностите, извършени благодарение на анонимността, и дълбоко недоверчиви към всяка форма на власт, която се опитва да регулира словото в интернет с мотиви, считани от тях за съвършено лицемерни, като например борбата срещу детската порнография.

Тоест, никак не е случайно, че през зимата на 2008 г. интернет потребители избраха тази идентичност, за да нападнат Сциентологичната църква. Хакерите бяха обявили войната десетина години по-рано. Те разкриваха измами и манипулации, докато Сциентологичната църква мобилизираше значителни средства, за да заличава неудобната информация и да омърсява репутацията на тези, които я критикуват. „Анонимните“ се намесиха, когато сектата се опита да спре разпространението на един пропаганден видео¬клип, в който актьорът Том Круз, висш ръководител на Църквата, изглежда умопомрачен. В отговор на неизбежната вихрушка от процеси, фалшиво сериозен клип, направен от „Анонимните“, обяви скорошния край на сектата. Последваха ожесточени полемики в различни дискусион¬ни форуми и в крайна сметка бе създадена специфична комбинация от обещания-инструменти-съгласие.

Извън онлайн акциите бе организиран и световен ден за действие. На 18 февруари 2008 г. се проведоха демонстрации в 90 града в Северна Америка, Европа, Австралия и Нова Зеландия. За да избегнат отмъщението на сектата, много от демонстрантите носеха известната маска на Гай Фокс, английски католически бунтовник от 16 век, като по този начин имитираха героя от V pour Vendetta (В като Вендета), комикса на Алън Мур, чийто сюжет се развива в тоталитарен свят. За първи път членовете на „Анонимните“ се срещаха физически, извън Мрежата, като по този начин се свързаха с по-традиционните членове.

Тези демонстрации бяха основната политическа цел на „Анонимните“ през последвалите две години. След това, през септември 2010 г., бе създаден колектив около кампания¬та Operation Payback. Тя започна с атака срещу Airplex Software, индийска компания, чиято цел бе да разбие сайта за обмен на файлове The Pirate Bay. Кампанията бързо се насочи и към сайтовете на Motion Picture Association of America и други органи, които под претекст за борба срещу обмена на файлове се опитват да контролират интернет. Обединяващият вик: „Вие го наричате пиратство, ние го наричаме свобода“.

По време на тези действия политическата същност на „Анонимните“ се изясни, техническите средства и стратегиите им станаха по-сложни. През декември 2010 г., когато „Уикилийкс“ бе възпрепятстван да получава дарения, след като публикува дипломатически грами [6], Operation Payback отново се активизира и атакува сайтовете на MasterCard, Visa, PayPal и Bank of America. През януари 2011 г. „Анонимните“ много организирано се намесиха в Тунис, където нападнаха правителствени сайтове. Тунизийските блогъри получиха усещането, че могат да разчитат на международна солидарност.

Наелектризиращ ефект

ПРЕЗ цялата 2011 г. колективите на „Анонимните“ се множаха и пускаха безброй призиви. Понякога имаше и случаи на потребители, които искат да привлекат вниманието върху себе си, или да извлекат полза от медийната мода. Това обаче не попречи на други колективи да обединят огромен брой хора. На 23 август 2011 г. „Анонимните“ разпространиха видео, призоваващо да се окупира „Уолстрийт“, подемайки идеята, защитавана от няколко седмици от канадците Adbusters.

Прекалеността и дързостта на „Анонимните“ им позволяват да издигат лозунги като „Пиратството е свобода“ – толкова смели, че никой традицио¬нен политик не би посмял да прибегне до тях от страх, че ще изгуби доверието. Това има радикално наелектризиращ ефект върху скритите енергии, които се отегчават от класическата мобилизация. И все пак, каквато и да е силата на спонтанността в големи мащаби, тя би могла да се мери с изградените институции единствено в разрушителен смисъл. Тази организационна форма няма за цел да изгражда алтернативни институции. Тя сътрудничи за създаването на общ съпротивителен хоризонт, който може би ще улесни бъдещите действия. Вече успя да пропука стени, които изглеждаха непоклатими. Други протестиращи ще превърнат тези пукнатини в процепи.

LE MONDE DIPLOMATIQUE
- Превод Десислава Николова

Бележки под линия

[1] Lire Francis Рisani, „Guerre en réseaux contre un ennemi diffus“ (Война в мрежите срещу разпръснати врагове), Le Monde diplomatique, юни 2002.

[2] Rrick Falkvinge, „Swarmwise: What is a swarm?“ (Като в рояците: какво е рояк?), 8 януари 2001, http://falkvinge.net.

[3] Clay shirky, Here Comes Everybody: The Power of Organizing Without Organizations (Тук идват всички: силата на организирането без организации), Penguin Press, Ню Йорк, 2008.

[4] Brian Holmes, „Swarmachine“ (Роякомашина), 21 юли 2007, http://brianholmes.wordpress.com.

[5] Gabriella Coleman, „La science dissèquе Anonymous“ (Owni.fr, 12 декември 2011. Гийк е човек, запален по информационните технологии).

[6] Филип Ривиер, „WikiLeaks, mort au messager“ (Уикилийкс, смърт за вестоносеца!), Монд дипломатик в Дума, 6 януари 2011.

Адрес на статията
Етикети: 
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Хубав материал, но много дълъг. Изморени сме, нямаме време за толкова четене, което е жалко, но е факт. И все пак истината остав – борба до последен дъх. А провокаторите на властта да се омитат-различаваме ги сневъоръжено око от Москва до Лондон.

Отговори на валери Откажи

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*