Диктатурата на лихварите

Финансовата отговорност за кризата се стоварва върху онези, които не са вземали никакви решения по въпросите за корпоративните финанси.

Неолиберализмът често се възприема като идеология на свободния пазар – неограничена частна инициатива в честна конкуренция, в резултат на която оцеляват само най-ефективните, следователно най-жизнени и нужни на стопанството формации. Държавата уж се оттегля от икономиката и само бди за правилата на играта, еднакви за всички. Малцина обаче забелязват при това „тайнствената връзка“ между стремителния ръст на държавни и частни дългове с държавните мероприятия за съкращаване на социалните разходи.

„Шокиращото“ откритие е, че държавата изобщо не възнамерява да се оттегля от стопанската сфера (и защо ли? – капитализмът е започнал и победил като държавен). Ситуацията за мнозина е парадоксална. Общественият елит, банкерите, които са причинителите на кризата, не фалират – единствено поради държавните дотации от трилиони (хиляди милиарди) долари. Политическата власт напомпва банките, за да ги спаси от пропадане, но и увеличава богатствата им. Държавните дългове се погасяват с нови дългове. За да не доведе тази финансова въртележка до хиперинфлация, както и за да се покрият част от задълженията, се въвеждат сурови мерки за икономии – радикално съкращаване на бюджетните разходи в социалната сфера, приватизация на държавни фирми. Държавите режат от образованието и медицината, разпродават остатъците от държавната собственост, повишават налозите на широките слоеве на населението. Масите беднеят, банките се обогатяват. За дълговете, грешките и некадърността на управляващите от капитала плаща държавата, която изстисква парите от останалото население. Финансовата отговорност за кризата се стоварва върху онези, които не са вземали никакви решения по въпросите за корпоративните финанси.

По този повод американският икономист Леонид Валдман пише:

По същество проблемът, лежащ в основата на първата кризисна вълна, остана нерешен. Просто рисковете бяха свалени от финансовия сектор и национализирани. Нека обаче се замислим: какво значи неограничена финансова подкрепа? Наистина ли с нищо не е ограничена? Ако е така, тогава централната банка може да си печата колкото иска банкноти, без за търпи тежки последици от неограничените емисии, но защо тогава са нужни данъците от гражданите и бизнеса? Защо е нужно утвърждаване и контрол над бюджета? Щом можем просто да обединим правителството и централната банка, нека си финансират всички разходи. Ясно, това е невъзможно, но не по-малко невъзможна е и неограничената подкрепа на икономиката от властите… Развиващата се в момента криза на суверените дългове трябва да накара водещите страни да се заемат с първопричините, вместо да сменят платеца за допуснатите безобразия.

За да се удържа в подчинение обедняващото население, се използват репресии. Палки, газ и гумени куршуми срещу демонстранти по площадите. Пребити и арестувани протестиращи в Ню-Йорк, Барселона, Атина, Букурещ – това е реалността, а не рекламните клипове за демокрация, свобода на словото и събранията. Нещо повече, живеещата от държавни дотации върхушка нагло поучава хората да обичат свободната конкуренция и свободния пазар като нарича това си поведение „либерална политика“.

Не, неолиберализмът – това не е добрият стар стопански либерализъм на свободния пазар с присъщите му кошмари и кризи, но и с особената му жизненост, която е отсявала само най-пробивните бизнесмени. Неолиберализмът е обикновен държавен капитализъм, съчетан с полицейщина. Система за тотално ограбване и насилствено потискане на масите със силите на държавата – с цел безкрайното обогатяване на стотина международни банки и инвестиционни фондове. Неолиберализмът е диктатура на лихварите. Чисто паразитна форма на държавен капитализъм. Рай за няколкостотин топ мениджъри и финансови олигарси. Ад и ангария за останалото човечество.

Единственият разумен отговор на това може да бъде поемане на цялата отговорност и контрол в политическо и икономическо отношение в ръцете на производителите – асоциации на самоуправляващи се трудови колективи.

Михаил Магид

превод: Николай Теллалов

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*