Сбогуването с капитализма: утопия или необходимост?

Нашият  другар  Мишел  Дюкоман [1]  наскоро  публикува  своята  книга  “Сбогуването  с  капитализма:  утопия  или  необходимост?”,  в  която  разглежда  проблемите  за  икономическото  развитие,  икономическия  спад  и  екологичните  щети  в  екосоциалистическа  светлина

 Авторът  започва  своите  анализи  с  неоспоримата  констатация  относно  ограничаването  на  икономическия  растеж  –  през  21 – ви  век  се  очаква  да  бъде  изчерпана  по – голямата  част  от  земните  ресурси  (изкопаеми  горива,  с  изключение  на  въглищата;  различни  метали  като  желязо,  уран,  цинк  и  т.  н.). Върху  околната  среда  ще  бъдат  нанесени  щети  от  различен  характер  (глобално  затопляне;  промени  във  флората  и  във  фауната;  интензивно  селско  стопанство,  което  разрушава  биосистемите;  замърсявания). В  този  смисъл  Мишел  Дюкоман  обвинява  скептиците  (тоест  всички,  които  пренебрегват  сериозността  на  климатичните  промени),  чиято  единствена  функция  е  винаги  да  защитават  интересите  на  големите  корпорации. Преди,  скептиците  по  отношение  на  климатичните  промени  твърдяха,  че  азбестът  е  напълно  безопасен  и  не  е  токсичен. През  1996  година  Клод  Алегр  отхвърля  явлението  “масова  психоза”,  което  беше  пряко  свързано   с  рисковете  от  използването  на  азбеста. Сега  същите  тези  екоскептици  защитават  интересите  на  петролните  фирми. Още  по – преди  “масовата  психоза”  беше  свързана  с  опасността  от  цигарите. През  21 – ви  век  обаче  и  особено  в  развитите  капиталистически  държави  има  голям  брой  екоскептици;  те  смятат,  че  екологичните  и / или  климатичните  проблеми  просто  не  съществуват  и  че  развитието  на  бизнеса,  капитала  и  новите  технологии  не  е  заплаха  за  екологията  в  световен  мащаб. Клод  Алегр  цитира  и  най – главната  идея  на  Хартланд  Институт,  който  стои  начело  на  екоскептиците  в  САЩ  и  който  заявява  своята  мисия  по  следния  начин:  “прокарване  на  пазарната  икономика,  приватизация  на  сектора  на  обществените  услуги,  промяна  и  премахване  на  решенията,  които  ограничават  законите  на  пазара  по  отношение  на  образованието,  здравеопазването  и  околната  среда”.

Самоубийственият  икономически  растеж

 За  Мишел  Дюкоман,  както  и  за  някои  други  автори,  заключението  е  повече  от  ясно:  с  тези  темпове  на  икономическо  развитие  и  с  този  начин  на  устройство  на  обществото  човечеството  бързо  върви  към  своето драматично  екосамоубийство. С  тази  си  гледна  точка,  авторът  ясно  се  откроява  от  по – голямата  част  от  реформистките  еколози,  които  подкрепят  капиталистическата  система  и  които  вярват,  че  всичко  ще  бъде  добре  благодарение  на  дългосрочното  и  стабилно  икономическо  развитие,  благодарение  на  новия  екокапитализъм  (т.  нар.  “зелен”  капитализъм),  благодарение  на  откритието  на  новите  технологии,  както  и  благодарение  на  механизмите  за  промяна  на  поведението  на  индивидите  (т.  нар.  “скромно  и  доброволно  примирение”). Мишел  Дюкоман  е  убеден,  че  икономическото  развитие  в  дългосрочен  план  е  изключително  противоречиво  понятие;  има  огромно  противоречие  между  термините  “икономическо  развитие”  и  “дългосрочен  план”. И  това  е  доказано  с  провала  на  двете  основни  цели,  обявени  още  през  1987  година:  1)  трябваше  да  се  “задоволят  нуждите  на  най – засегнатите”,  а  всъщност  гладът,  мизерията  и  неравенствата  продължиха  да  нарастват  в  световен  мащаб;  2)  трябваше  да  се  “формира  такъв  тип  икономическо  развитие,  което  да  отговаря  на  нуждите  на  настоящото  поколение,  но  без  да  се  пречи  на  бъдещото  поколение  да  задоволява  своите  нужди”,  а  всъщност  от  тогавашния  момент  насам  процентът  на  газовете  с  парников  ефект  и  размерът  на  екологичните  щети  постоянно  нарастват.

След  тази  констатация  Мишел  Дюкоман  поставя  един  фундаментален  въпрос:  икономическият  растеж  в  сегашния  си  вид  определено  води  към  бездната  на  екологичните  катастрофи;  но  може  ли  да  се  говори  за  икономически  спад  в  съвременното  световно  общество,  в  което  всеки  ден  умират  по  24  000  души? Отговорът  на  този  въпрос  се  състои  в  следния  извод:  идва  един  момент,  в  който  човешката  еволюция  довежда  до  преход  от  липси  към  достатъчна  задоволеност. Много  фактори  ни  карат  да  мислим,  че  се  намираме  в  исторически  момент  от  човешкото  развитие. Ако  това  наистина  е  така,  то  точно  сега  имаме  възможността  да  изработим  нови  социални  отношения  и  да  заживеем  по  друг  начин. Именно  в  това  се  състои  скокът  на  човечеството  от  царството  на  необходимостта  в  царството  на  свободата,  както  е  посочил  Фридрих  Енгелс.

 

Възможността  за  задоволяване  на  нуждите 

в  противоречие  с  капитализма

 

Задоволяването  на  фундаменталните  нужди  дават  възможност  на  всеки  човек  на  Земята  за  достойно  и  щастливо  съществуване. Днес  задоволяването  на  основните  нужди  на  човек  е  напълно  възможно,  но  не  и  в  капиталистическото  общество. Много  е  важно  да  се  разбере  защо  това  е  така. Става  въпрос  за  марксисткия  анализ  на  въпросното  явление:  процесът  на  натрупване  (на  капитали  и  на  стоки)  и  законът  за  тенденциалния  спад  на  процента  на  печалбата  и  на  изгодата  подтикват  капитализма  към  постоянен  растеж. “Икономическият  растеж  е  жизненоважен  за  капитализма,  но  е  фатален  за  човечеството”.

Следователно,  напълно  логично  е  да  се  скъса  с  капитализма  и  да  се  поставят  основите  на  един  посткапиталистически  и  екосоциалистически  проект. За  да  бъде  достоверен  един  такъв  проект,  Мишел  Дюкоман  предлага  следните  три  главни  аспекта:

•  Асимилация  на  думата  “социалистически”  с  обществата,  които  сами  бяха  нарекли  себе  си  “социалистически”,  въпреки  че  нямаха  нищо  социалистическо  в  своята  система  (като  например  СССР  по  времето  на  Сталин). Тези  провали  на  революционерите  на  социалистическите  идеи  на  XX  век  дадоха  основания  за  развитието  на  буржоазната  идеология  на  Маргарет  Тачър,  според  която  “не  съществува  друга  алтернатива  освен  капитализма”. Необходим  е  задълбочен  анализ  на  тези  провали  както  с  цел  те  да  не  се  повторят,  така  и  с  цел  да  се  изработи  един  достоверен  и  реалистичен  антикапиталистически  проект. Според  Мишел  Дюкоман  двете  главни  причини  за  провалянето  на  социалистическите  идеи  бяха  загърбването  на  демократичността  и  поддържането  на  социално  и  техническо  разделение  на  труда,  което  означаваше  и  капиталистически  тип  производство.

•  Антикапиталистическият  проект  трябва  да  представя  удоволствието  да  живееш  по – добре  и  по  различен  начин,  като  целта  не  трябва  да  бъде  налагане  на  ограничения  (за  да  се  спре  излишната  консумация),  а  именно  постигане  на  свобода  чрез  значително  намаляване  на  работното  време  и  преобразуване  на  самата  трудова  дейност  (колективността  винаги  е  за  предпочитане  пред  изолираната  инициатива  на  индивидуализма).

•  Анализ  на  най – важните  социални  сили,  които  могат  да  доведат  до  скъсване  с  капитализма. Тази  тема  показва  трудностите  на  самата  борба  против  капитализма. Ако  един  от  основните  приоритети  на  тази  борба  е  именно  демокрацията  и  нейното  разпространение,  то  идеята  за  премахването  на  капитализма  трябва  да  бъде  подкрепяна  от  възможно  най – голям  процент  от  хората. Според  Мишел  Дюкоман  това  са  хората  с  ляво  мислене,  както  и  хората,  които  държат  на  екологичните  ценности. Говорейки  за  левичарите  и  за  еколозите  обаче,  Мишел  Дюкоман  съвсем  ясно  си  дава  сметка,  че  ръководителите  на  социалистическите  партии  и  на  партиите  на  “зелените”  са  много  далече  от  антикапиталистическия  модел. В  своята  книга  авторът  ясно  подчертава,  че  екологичните  проблеми  не  разделят  обществото  на  класи  и  за  тези  проблеми  не  може  да  се  намери  генерално  решение  на  местно  ниво. Като  следствие  от  това  е  по – голямата  трудност  да  се  свърже  (от  диалектическа  гледна  точка)  теоретичния  анализ  и  конкретните  дейности,  които  са  ограничени  в  частични  антикапиталистически  борби.

Като  заключение  следва  да  се  добави,  че  книгата  на  Мишел  Дюкоман  не  е  програма – предложение  от  екипа  на  сайта  www.solidarites.ch,  а  трябва  да  подтикне  към  водене  на  дебати  относно  вече  споменатите  проблеми  в  нашето  движение.

 

www.solidarites.ch

Пиер  Ванек

Мишел  Дюкоман  е  швейцарски  математик,  физик  и  специалист  по  молекулярна  биология. Роден  е  в  Женева  през  1943  г. Бил  е  преподавател  по  индустриална  химия. През  септември  2011  г.  е  издадена  книгата  му  “Сбогуването  с  капитализма:  утопия  или  необходимост?”.  (бележка  на  преводача)

Превод  от  френски  език:

Ирис  Ким



Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*