За кучетата и хората

Недопустимо е по улиците на София да се разхождат глутници бездомни кучета, които да нападат хора. Не стига цялата простотия и беднотия с която ежедневно се борим , а на всичко отгоре и разни помияри да ни хапят.

Мен лично, само тази зима три пъти ме нападаха бездомни кучета, по 4-5 песа, огромни, сигурно по 60-80 кг ( пенсионерите дето са ги хранили, май са били с големи пенсии). Аз се справих със ситуациите, най-вече с помощта на „помощни средства” . Но не всеки успява – ако дете или възрастен човек попадне в подобна ситуация, резултата е като този в „Малинова долина”.

Проблем с бездомните кучета в София има и той трябва да намери своето решение, като това решение е добре да бъде цивилизовано.

НО, това е само част от проблема! Тъй като „кучешката” тема в момента е „гореща”, има много публикации, мнения и изказвания по нея. Издразни ме най-вече поведението на столичните общинари и начина по който медиите изместват фокуса, затова реших да драсна и аз няколко реда.

Проблема с кучетата в градовете е най-вече проблем с домашните кучета и дебилните им собственици. Защо никой не се поинтересува и коментира факта, че тежките инциденти с кучета и най-вече фаталните, в огромната си част са след нападения на домашни кучета? Няма да забравя случая от преди 15-тина години в Севлиево, когато младо момиче на 14-15 години беше буквално разкъсано на парчета от хранени със сурово месо немски овчарки. Такива случаи включително и с по-малки деца през годините са десетки, но „обществена реакция” като тази, която наблюдаваме сега, нямаше.

Паркове, градинки и детски площадки са пълни с домашни кучета, някои които от опасни породи, водени без каишки и без намордници. Аз лично съм виждал, детски пясъчник в който дребосъците си ровят и един доберман, който се разхождаше между тях, докато „собственика” – кретен, беше на 30 метра…

Столична община в момента призовава чрез медиите едва ли не за „тотална война” срещу бездомните мурджовци, но за генно-модифицираните четириноги „домашни” убийци няма нито дума. Една от причините за това е социалния статус на „собствениците”. Българските новобогаташи са простаци и като всички простаци обичат да се правят на интересни и да следват модата в техните „среди”. Например „страстта” към екзотични животни, частни зоопаркове, кучета, кучешки борби и пр. Кварталните мутро-парвенюта, не падат по-долу разхождайки се гордо с „елитните” си „любимци”. За да стане по ясно какво искам да кажа ще обясня така – едно породисто куче струва няколко хиляди лева само да си го купиш, а месечната му издръжка в пари е по-голяма от издръжката на две деца в средностатическо семейство. Ако глутница улични помияри изпонахапе човек това е лошо (само обаче ако изнася на община и медии) – ако ротвайлера на бизнесмена Х, сръфа някой е много важно и никой няма да чуе за това…

Много е интересна реакцията на Общината в момента – все едно проблема с бездомните кучета се е появил току що, а общинарите кацат от луната. Ако слушаме медийните им изявления, начело с г-жа Кметицата, ще разберем, че общината няма никаква вина за наличието на бездомни кучета по софийските улици, а виновни са, по ред номерата:
– бездомните кучета (разбира се!)
– природозащитниците ( от които нищо не зависи)
– лошото време
– хубавото време
– Ал Кайда ( българска секция, леви екстремисти)

Десетминутните репортажи по основните телевизии и десетките по един чаршаф статии във водещите вестници тези дни, са показателни за това , че става дума за кампания. Целта на тази медийна кампания не е само да се скрият оаканите гащи на общината и профуканите милиони, а да се насочи омразата и агресията на оскотялите от „кризата” хора, към един определен и доста слаб враг, с призив за премахването му. Нужно е само да сменим „бездомните кучета” с някоя политическа или обществена група, която е неудобна на властта и ще разберем къде тук всъщност е проблема…

Животните могат да убиват, могат да бъдат и жестоки, но в никоя джунгла или малинова долина не могат да си представят страхотиите които могат и си причиняват едни на други хората…

Затова, нека мислим върху нещата и не вярваме сляпо на дрънканиците на властници и журналисти, за не се повторят в нашата действителност думите на един писател, които биха започнали така:
„Първо дойдоха за бездомните кучета, но аз си замълчах…”

Веселин Николов

Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*