За мишките и политиците по скалата на Рихтер

Перник е на ръба на голяма трагедия, ако не се вземат спешни мерки, а властниците ни се състезават кой е по-малоумен 

Минути след разрушителното земетресение на 22 май в Пернишко полските мишки излезли от дупките си и в следващите дни отказали да се върнат обратно, щурали се по селата и шосетата. В уплахата си граовци нямаха време да се зверят на туристическите маршрути на гризачите, решили да се евакуират от къщите си докато земята се укроти. Българските политици, с известни изключения, пък постъпиха по диалектически противоположен начин.
Скриха се в мишите си дупки и после се върнаха при епицентъра със зловещо цвърчене. Когато страшното отмина, разлюляни от Рихтера и под въздействие на адреналина, министри и депутати изговориха куп глупости, които допълнително втрещиха местните. Да започнем с приятните изключения.
Кметицата на Перник Росица Янакиева реагира мълниеносно. Първата й работа беше да иде до Студена и да провери язовирната стена. В нощта паникьосаните от ширещите се слухове жители на града подпалиха колите си и се изнесоха по високите баири, за да не ги залее окачвания потоп. Янакиева от тогава не е спряла да ходи при бедстващите хора, и заедно с това да координира спасителните работи и кризисния щаб. По стъпките я следваше и областният управител Иво Петров, който също помагаше с каквото може, или поне не пречеше човекът.
На следващия ден министрите Симеон Дянков и Лиляна Павлова също дойдоха в миньорския град и обещаха да изплатят обезщетения на хората с изпочупени домове. Самият Бойко Борисов пристигна в Перник 18 часа след първото голямо земетресение, и по време на пресконференцията земята пак се разлюля и го пришпори бързичко да вземе решение за отлагане на матурите на пернишките ученици. В типичния си стил Борисов два дни по-късно от Ямбол се скара, че поразените сгради в Перник не са застраховани и даде сигнал, че може да си помисли дали да плати обезщетения. А положението в Перник не е никак розово и няма изгледи скоро да се подобри.
И най-беглите наблюдения показват, че поне една трета от сградите са напукани. Всичко, което е по-старо от трийсетина години, е тръгнало да се цепи. В града тежко са ударени миньорските блокчета в кварталите „Хюмни дол“, „Христо Ботев“ и другаде, където живеят няколко хиляди човека. Тези жилища са на възраст между 80 и 100 години и са собственост на мината. Наемателите в паянтовите сгради са пенсионери, безработни и роми – пернишката сиромашия.
Паднаха и няколко къщички в циганската махала. Напукани сериозно са обаче и маса солидни блокове в центъра на града, в чиито основи са положени антиземетръсни шайби и яки винкели. Панелките се представиха най-добре, но и там има редица фатални попадения. Треперят и жителите на няколкото квартала, които и досега пропадаха неудържимо, тъй като под тях зеят десетки километри кухини – наследство от някогашните минни галерии. Пороите, които заливат страната от седмица, влизат през пукнатините, а канонадата от затихващи трусове бързо разширява цепнатините. По официални данни 600 души вече са на палатки. Истината е, че са няколко хиляди.

Палатките пропускат вода, а 
 фургоните вече са свършили

Двата епицентъра – край Мещица и в Бела вода, се редуват да люшкат цялата област, като изключително силно поразени са три града – Перник, Радомир и Батановци и поне двайсетина села наблизо. В тях живеят около 150 хиляди души, които от седмица са буквално на черешата. Успокоителните по аптеките бързо свършват, а на мъжете вкъщи не се разрешава да ударят и по една ракия, тъй като може да се наложи посред нощ да подкарват колите с домочадието към близките баири.
Хората са готови и строени като войници, при всяко ново земетресение бързо гасят тока, заключват, взимат си чантите с документите и излизат на улиците да се шегуват и успокояват взаимно. Неприятното е, че не могат да започнат по-значителни ремонти и възстановителни работи, тъй като трусовете събарят всичко. Майсторите, които поправят керемидите и зидат комините често подскачат по покривите.
И докато маса хора се въртят около напуканите си къщи като птици около разрушено гнездо регионалната министърка Лиляна Павлова, извънредно активна до този момент, изтърси следния лаф: „Донякъде природата чрез това земетресение свърши работата на строителния контрол по разрушаване на незаконните постройки.“ Първо, за сведение на Павлова миньорските блокчета са законнопостроени, но са собственост на мините. Техните наематели, които плащат месечно по 18 лева, няма да получат и лев обезщетение, тъй като нямат права върху жилищата си.
Мините няма да ги ремонтират, тъй като са жестоко разцепени и те ще си останат крайно опасни за живущите в тях. Няколкото ромски къщички може и да нямат всички необходими документи, но сега ли е моментът министърката да злорадства? Все пак земетресението не е бутнало поне дуварите на мутренските прогимназии, които също никнат без хабер за строителни книжа.

Паднаха домовете на сиромасите, 
 които вече нищичко си нямат

Може би пък е смешно, а аз не схващам чувството й за хумор? Видя ми се странен и напънът на Дянков, който влезе в ударена кръчма във Витановци и окото му хванаха шишетата с ракия без бандерол на рафта. Без да засягам ничии чувства, в Перник бедствието тепърва започва. Градът е на ръба на апокалипсиса, а политиците от всички партии не правят почти нищо с изключение на това да се снимат с потърпевшите. Кристалина Георгиева дойде на петия ден, този път без БТР. Повтори дословно същия досаден монолог, който произнесе след ужасното наводнение в село Бисер, където десет души се удавиха, а няколко села бяха потопени. Георгиева напоително ни обясни, че понеже щетите от бедствието са под 0,6 процента от БВП или 200 млн. евро, то нямало начин Европейската комисия да ни отпусне помощ. Трябвало превенции и застраховки на имуществото, бла-бла-бла…
Все повече се питам за чий сме я пратили в Брюксел? Оказа се, че трябва държавата почти да бъде заличена от картата, за да получим някое евро помощ. Всъщност ако Кристалина седне внимателно с един калкулатор и молив, ще сметне, че пораженията от трусовете надвишават тези 200 млн. евро.
На практика една голяма част от града трябва да бъде съборена в близкото бъдеще и да бъде построена наново. В противен случай напуканите сгради ще се сцепят скоро и ще паднат върху главите на хората. И цялата ни радост, че на 22 май е станало чудо и сме се разминали без жертви ще бъде напразна. Защото наистина доста по-леки трусове са довеждали до стотици и хиляди убити и затрупани.
И преди седмица спасението, дойде оттам, че сградите, макар и вехти, бяха здрави, а не паянтови. А сега са поразени и никой не знае кога ще паднат. Затова ми е странен и очевидният стремеж да се омаловажат последствията от трусовете. Вътрешният министър Цветан Цветанов днес в парламента заяви, че щетите върху държавните сгради в Перник били за 3 милиона лева.
Може и да не е наясно, че Съдебната палата е помляна отвътре, от покрива текат реки, гърмят компютри, а архивите плуват в басейн. В Перник може да пребиете някого, например депутат или министър заради казана глупост, без да се боите от последващи санкции. Вече повече от седмица не функционират Районният и Окръжният съд, Районната и Окръжната прокуратура, а също и Административният съд. Един Господ знае

кога ще се възстанови 
 съдопроизводството

но в момента дежурни прокурори ходят на работа с риск да им падне нещо върху главите и против всички правила за безопасност. Пред срутване са Пожарната, Пощата и Синдикалният дом. Редица общински сгради също са сцепени и не е добра идея да се стои там повечко време. Ярък опит за разведряване на тази нерадостна картина направи депутатът от БСП Антон Кутев, чиито статус във „Фейсбук“събра очите на прогресивната пернишка общественост.
След направените му забележки Кутев се извини за настояването, че земетресението било измислена тема и съборило няколко комина, един селски мост се е срутил, а стотина къщи се били напукали. И че имало по-важни проблеми като замразените доходи например. Правилно се извини според мен.
Това, което ме притеснява, е коментарът на Сергей Станишев пред „Преса“ по същия повод: „Неправилно се извежда и тълкува главният акцент в текста на Антон Кутев – че проблемите на държавата не спират до земетресението и последствията от него. Ако този проблем се омаловажаваше, нямаше цялото ръководство на БСП да отиде в Перник. Голям проблем е например, че 56 000 работни места са закрити.“ Сладур! Той си мисли, че е оказал изключителна чест на перничани като е отишъл да ги види седмица след катастрофата. Ако президентът на Партията на европейските социалисти живееше например в Северозападна Шотландия, сигурен съм, че щеше по-бързо да дойде при бедстващите хора от Станишев, който обитава апартаментче в затворен комплекс на хвърлей място в „Бояна“. През тези дни водачът на БСП с нищо не показа, че е узнал за незапомненото в този край земетресение, което остави без дом вече стотици.
При гастрола си из Граово соцлидерът обяви, че държавата трябва да поеме ангажимент за цялостното възстановяване на щетите от земетресението. Съдейки по досегашните дела на Станишев, подозирам, че той вече е забравил какво е говорил под Голо бърдо. Няма да се сети за перничани преди следващите избори. Но седмица преди вота за 42-о Народно събрание ще мине да се снима с хората от палатките, а дотогава е много вероятно Перник да е

заприличал на бежански 
 лагер в Палестина

И градът да представлява страховит декор, който да илюстрира как управляващите от ГЕРБ са изоставили народа си на произвола на съдбата.
Шокът на преживялите земетресенията идва най-вече от бездушието, от пълната липса не само на солидарност, но и на човещина, която каймакът на Социалистическата партия демонстрира без да се замисля. На „Позитано“ изглежда си мислят, че земетресението е конспирация на ГЕРБ, която цели да ги лиши от участие в сутрешните блокове и да им открадне телевизионното време.
В това състезание по политическа нелепост Кутев и Станишев отстъпват само на президента Росен Плевнелиев, който часове преди труса край Мещица от 5,8 по Рихтер съобщи, че държавицата ни вече е завита от Противоракетния щит на НАТО и можем да лягаме спокойно. За мен най-шокиращата гледка дотук си остава двуметровото „Фаберже“, което поднесе на папата навръх 24 май.
В този ден пернишките ученици се бяха пръснали по селата и горите от страх и ужас, и нямаше кой една тетрадка и писалка да им подари и да им каже една успокояваща дума. Днес държавният глава кацна в БАН, а утре ще благоволи да иде до епицентъра. Ако Плевнелиев е чакал да му изплетат червен килим, сбъркал е. Хареса ми и неговото обяснение пред журналистите за досегашното си странене от граовските клетници. „Още от Исландия следим процеса на земетресенията, президентът не е изпълнителната власт“, заяви Росен Плевнелиев. Очевидно отсега се възприема като първи церемониалмайстор, чиято мисия да носи златни яйца в Рим. Перник и на него му е обиден и едва ли скоро ще го покани на бизнес-закуска. Хората смятат, че държавният глава още не е разбрал, че миньорският град попада в границите на републиката.
Не се гордеят напоследък и с „великия“ местен държавник. Доскорошният президент Георги Първанов също не е сколасал още да ги навести. Можеше да нагледа старата къща в близкото село Косача и да поговори с роднините и съселяните. Да посети и окуражи другарите си от БСП-Ковачевци, където членува понастоящем. Не че снимките с изплашените граовци и голите обещания ще спестят агонията. Простете неверието ми, но изпитвам силни съмнения, че Дянков ще спази обещанието си и ще отпусне пари за възстановяването на трите града заедно със селата. Готов съм и аз да се извиня, ако финминистърът ме опровергае. Засега всичко, което се случва, е дим над водата. Идват политици с лъскави кортеж и си заминават. На поляната на изхода за магистралата към София е разпънат бежански лагер на живущите в близките миньорски блокчета 150 души. Обитателите на 13-те полуразрушени двуетажни сгради в квартал „Христо Ботев“ са получили досега от държавата три палатки и по шише с минерална вода.
На тревата живеят 80-90 годишни старци, а също и десетина млади майки. Една от тях – Албена, каза, че досега нито един от многобройните кортежи на големците не е спрял на поляната да се поинтересува какво правят. Случайни граждани обаче отбиват от магистралата и им носят храна и завивки. Докато разговаряме, едномесечното бебе спеше с блаженна усмивка. „Десислав си е най-добре – не се събуди дори и при най-силното земетресение, когато домът ни се разцепи“, казва тя. Засега Албена правилно не казва на бебето, че не е случило на държава, нито на управници…

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*