“Корумпирането на Разума – България и нейните противоречия” – лекция на Ноам Чомски изнесена в СУ “Св. Климент Охридски”

“Уважаеми колеги

Реших на тази лекция да се занимая с един основен проблем в съвременното общество, който аз наричам – “Корумпирането на Разума” и който има особено отношение, точно към младата част на обществото, тъй като проявлението му именно сред тази група, го прави опасен, от гледна точка на бъдещето както на самата младеж, така и нацията към която тази младеж принадлежи, а от там и към бъдещето на света като цяло.

Нека първо да разясня какво имам в предвид. Под корумпиране на разума, аз визирам противоречията, които възникват в нас когато собствената ни преценка и оценка за действителността, която ни заобикаля, се сблъска с тази налагана ни чрез медийното пространство и, или под натиска на чужди интереси, и когато в крайна сметка Разума приема външната преценка за меродавна, прекратявайки процеса на собствен анализ в опита си да се ориентира. Искам да наблегна, че този процес се проявява не само в България, но и в целия съвременен свят. Когато нашето мислене се сблъска с готови, смлени и на пръв поглед логично подредени заключения по дадена тема, ние много лесно се отказваме да оценяваме и анализираме дадената тема, въз основа на собственото си светоусещане. Тука отново искам да наблегна, че става въпрос за заключения прокарващи вижданията на чужди интереси, и в този смисъл, когато ги приемаме на готово, безкритично, ние се отказваме да действаме и мислим в собствен интерес, заемайки чуждата позиция като своя, и то поради това, че е по-лесно да приемем това което ни се предлага на готово, отколкото да упражним собствено мисловно усилие. Именно това е “Корумпирането на Разума”

Ние се отказваме да ползваме собствения си мозък. Ползваме го по-скоро, като склад за данни, отколкото като машина за анализиране на данни. На всички би трябвало да ви е ясно, че зад готово смлените заключения и оценки на дадена ситуация, които масмедиите ни предлагат, стоят огромни финансови средства и специализирани групи, които ги изготвят така, че да са лесно разбираеми, и най-вече привлекателни за обществото, и то без съпротива да ги припознае като свои собствени. Тези специализирани групи за които говоря, са най-често различни ПР отдели, икономически институти, отдели за връзки с обществеността, бизнес групировки и т.н. И ето, че те след внимателен анализ на своите интереси, ви поднасят информацията грижливо оформена, опакована с примамливи заключения и вие я приемате, корумпирайки разума си.

Дори информацията и заключенията, които ви се поднасят, да са негативни за вас, с негативни спрямо вас последици, вие ги приемате именно понеже това ви освобождава от усилията необходими да мислите и анализирате самостоятелно. Много често хората дори не съзнават, че голяма част от възгледа им за живота, за случващото се около тях е възприет от вън, а не изграден на база собствения опит. Те не могат да направят разлика между собствено и наложено мнение, а това е много опасно. Тези хора, чиито разум е изцяло корумпиран, те не живеят свой живот, дори не би могло да ги квалифицираме като хора, а по-скоро бихме ги определили, като зомбита.

 В съвременният свят, да успееш да се предпазиш от тотално промиване на мозъка и заглушаване на собствения разум е много трудно, а за някой и дори невъзможно. Всекидневно, ежечасно и ежеминутно ние се подлагаме доброволно на въздействието на всевъзможни източници на готово смляна информация, именно с цел да се информираме, но тази информация много рядко е поднесена обективно, а и почти винаги върви с готов анализ и логично оформени заключения. Тоест ние нямаме източник на чиста от странични намеси информация, която да смелим самостоятелно, чрез усилията на собствения си Разум.

Голяма част от информацията ни се поднася в комплект с готови критерии за оценка, които трябва да придадат тежест на заключенията и да ни помогнат да ги приемем като свои. Такива критерии са – демократично, толерантно, обществен интерес, законно и др. Няма да се спирам подробно върху тях, за да не усложнявам допълнително темата. Но трябва да спомена, че голяма част от тези критерии са изопачени като понятия, техния смисъл е подменен в зависимост от интереса, който се защитава.

За наше щастие обаче, всеки от нас притежава едно нравствено чувство за добро и зло, едни неписани принципи и закони от които се ръководи в действията си и които би трябвало да му помогнат в изграждането на самостоятелна преценка за събитията в които той е както страничен наблюдател, така и участник. Надали има някой който познава, цялата законова база на държавата в която живее, но въпреки това той има свое вътрешно усещане дали дадена постъпка е законна или не, без да познава дори бегло писаните закони на страната. Много често, писаните закони на дадена държава се променят под натиска на обществото, така, че да не влизат в противоречие с неписаните закони, с вътрешното чувство за справедливост, трупано  и предавано през поколенията. Мога уверено да твърдя, че голяма част от обществото не познава и не се ръководи в оценката си за събитията, от друго освен от десетте божи заповеди.

Но ето, че съвременните средства за масова информация, съвременните пропагандни модели се опитват и са на път да пречупят тази тънка и изграждана в течение на хилядолетия базисна основа за оценка на околния свят, именно чрез отнемането на необходимостта да мислим и анализираме самостоятелно, свеждайки процеса на мислене до приемане или отхвърляне на готово поднесената ни информация и избор на спуснати ни от вън различни гледни точки. Ние ставаме личности без лично мнение, без собствени ценности, без твърда позиция от която да възприемаме света.

Особено опасно е това по отношение на младото поколение. Това поколение, което все още не е попаднало във водовъртежа на рутинния живот, на семейните задължения, в мелницата на борбата за хляб. През всичките епохи, именно от средите на това поколение са се излъчвали великите мислители и революционери, значимите учени и въобще хората оказващи промяна върху движението, върху посоката в която се развива света. Именно това е поколението което разполага с най-много свободно време, което може да използва и което в предните поколения е използвало за изучаване, наблюдаване, анализиране и осмисляне на заобикалящият го свят, и ако това което е видяло, това до което е достигнало като извод не му харесва, се е опитвало да го промени и често е успявало.

Днес обаче, това поколение е подложено на небивали атаки, които да ангажират свободното му време, да го контролират, да му дадат насока , така че да не остане време за занимания като гореописаните. Целта разбира се е, да не се изплъзва от ръцете на заинтересованите контрола върху развитието на събитията в световен мащаб. За целта е нужно да се контролира младежта, да се управлява нейното свободно време, да се контролират ценностите и желанията на подрастващото поколение.

В България този процес е особено очеваден. При вас участието на младежите в промяната на света, която се случва по цялата земя, е доста вяло и апатично. Дори близостта на случващото се в Гърция, не успява да събуди у вас плам и желание за решителни действия срещу съвременната система на управление и разпределение на благата. А Гърция е едва ли не гордиевия възел на съвременния свят. И тука аз виждам корумпирането на разума на българската младеж.

Всички младежи, обичат силните чувства и изживявания, търсят ги, стремят се към тях, но тук търсенето на изживявания е съсредоточено в стремежа към удовлетворяване на първичните инстинкти. Този стремеж, активно се пропагандира от масмедиите, чрез различните шоута, филми и фаворизирани обекти за подражание. От екраните се сипят, чалга, секс и кървища, като източници на силни емоции и усещания и в крайна сметка именно в подобни преживявания младото поколение търси да изпита, да усети сладостта от живота, търси да се слее със самият живот. Разумът на младежта е подкупен от първичното, от инстинктивното, от скотското и отдалечен на светлинни години от човешкото. От удоволствието на мисленето, от изживяването на откритието, от емоцията и бурните чувства на борбата за справедливост, от пълнотата на живота на революционера.

Нека всеки от вас направи малка справка и да види на колко години са били съратниците на Васил Левски изграждали вътрешната революционна организация и БРЦК. Съвременната българска младеж не би могла да усети чувствата които бушуват в гърдите на революционера, на човека който е готов да умре за дадена кауза, който всеки ден се бори и излага на риск живота си в името на нейното осъществяване, извън писаните от нечии други интереси закони, но в рамките на собственото си чувство за справедливост.

Съвременната българска младеж, няма кауза, за която е готова да умре. Тя се е отдала изцяло на задоволяване на сетивата, на чувствеността, на първичната сладост от живота, но не познава истинската същност на усещането да живееш като човек, а именно да мислиш самостоятелно, да се бориш за справедливостта такава, каквато я чувстваш. Съвременната младеж , няма смелостта да прекрачи закона, ако сметне, че той е в противоречие със справедливостта, защото закона може да и отнеме възможността да се наслаждава на удовлетворяването на първичните си инстинкти. Тоест човешкото става заложник на скотското.

За съжаление в това положение се намира почти цялото българско общество. Страхът, че ще изгуби и малките възможности за задоволяване на първичните си нужди, са превърнали българинът в безропотна машина, възприемаща наготово всичко което и се спуска като поглед върху действителността. Българинът не би посмял да се защити, дори когато чувства, че е обект на несправедливо отношение, на безобразна експлоатация, на нагло и перверзно отношение към човешката му същност. И цялото това потъпкване на човешкото в себе си е в резултат на страха, страха че не ще може да се наяде, облече, че ще остане без подслон, че ще пострада семейството му. Това е порочен кръг. Кръг от който може да излезе само истинският човек, този който знае, че за да се наречеш човек, не е достатъчно да си нахранен, облечен и сексуално задоволен, но и да можеш да мислиш самостоятелно, да се бориш за това в което вярваш, и най-вече да можеш да се жертваш в името на даден идеал. Само човек, може да се жертва в името на осъществяването на дадена идея, на определен идеал и само този който реално е участвал в борбата за промяна на света към по-добро, съгласно собствените си разбирания и вътрешна убеденост, само той може да каже че е изпитал дълбочината на чувствата, който е способен да изпита човек, само той може да каже, че е живял, независимо от възрастта си.

И сега, ще разгледам едно противоречие, особено характерно за мисленето на  на модерния капитализъм в лицето на неолиберализма, а именно издигането в култ на егоизма и опита да бъдем убедени, че само когато работим в условията на конкуренция един с друг , само тогава можем да се реализираме и да очакваме адекватно заплащане за труда си и съответно печалби.  Този светоглед упорито се насажда и се използва масово от работодателите, особено в България. Ниското заплащане на труда според тях е необходимо условие за да бъдете вие конкурентно способен, което пълна глупост , понеже противоречи с личният ви интерес да бъдете адекватно заплатен за усилията които полагате. Как ще спечелите пари, ако сте длъжни да работите за без пари, Кога? Колко време трябва да работите за жълти стотинки, докато измрат всички китайци ли? Ако погледнете , печалбите на вашите работодатели и стандарта им на живот, ще видите, че те коренно се различават от вашия, ако вие имате африкански стандарт на живот, те имат европейски. Защо те не намалят печалбите си за да бъдат конкурентноспособни. Тука трябва да уточня какво е това печалба. Печалба е това което ви остава на разположение като парична сума, която можете да ползвате така както намерите за добре, това е напълно свободен паричен ресурс. Вие като работник, не притежавате такъв ресурс. Заплатата която получавате в името на конкурентноспособността си, отива изцяло за покриване на насъщните ви нужди, че дори и не достига, и не остава и петаче за лични удоволствия или спестяване. В този смисъл вие не печелите от труда си – цялата печалба от вашия труд отива за вашият работодател, защото той е единствения който успява да използва една част от придобитите финансови средства, напълно свободно, изцяло по своя воля и за задоволяване на личните си прищевки.

Тоест да се съгласявате да работите , на ниско заплащане, толкова ниско, че да не ви остават пари извън необходимите за да поддържате жизнените си функции, означава сами да се обричате на мизерия. А да се съгласявате с наложеното от медиите и работодателите твърдение, че ниските заплати са необходимо условие за да се развива икономиката и да се привличат чуждестранни инвестиции, че само така ще сте истински конурентноспособни е типичен пример за корумпиране на разума. Това е една огромна лъжа. Не е нужно да работите за жълти стотинки за да просперирате, това е невъзможно, това е противоречие. По-скоро някой иска да ви продаде като роби. Ако работодателят ви иска да е конкурентноспособен, той трябва да реинвестира  печалбата си в нови технологии и в обучение на персонала, а не в хотели, палати, коли и любовници. Ако държавниците искат да развиват икономиката, трябва да инвестират в образование, образование и пак образование, в развитието на модерни технологии.

Искам да разгледам и още една област, където корумпирането на разума е особено силно. Това са така-наречените мироопазващи военни мисии, мисии за подпомагане установяването на демокрацията в различни части на света. Тези мисии са особено популярни сред българските военнослужещи и тези успели да се доберат до участие в такава мисия, често са обект на завист. За какво всъщност става въпрос. Тези мисии де факто нямат  нищо общо с реалното установяване на демократични промени, където и да е. Те се провеждат изцяло в услуга на различни икономически интереси, най-вече за да се “демократизира” достъпа до полезните ресурси на “демократизираната” държава, така че заинтересованата страна да може да ползва съответната държава като суровинна база. Най-често сделката е суровини срещу демокрация. Затова не е чудно, че една част от населението на въпросните държави, да не кажем по-голямата, приема демократичните сили, като колонизатори и завоеватели и води упорита борба срещу тях.

В състава на мироопазващите и демократизиращи сили, няма да намерите и един военнослужещ, който да е отишъл там воден от идеали, а това веднага подкопава идеята, че наистина става въпрос за установяване на демокрация. Докато в средите на противниците, на тези сили ще видите редица доброволци водени изключително и само от идеали. Голяма част от българските военнослужещи са станали такива именно поради идването на демокрацията във вашата държава, съпроводено с масово обедняване на населението, разоряване и разпродаване на производствените мощности, закриването на редица предприятия и банкрутирането на цели отрасли в икономиката. Единственото, което им е предложено като алтернатива е да станат военни и да ходят да налагат демокрацията в следващата държава, която ще бъде подложена на разграбване. Българите постъпили в редиците на армията след промените, са постъпили водени от бедност, а не от идеали. Те имат да изплащат кредити, и в името на тези кредити, в името на оцеляването на собственото си семейство, отиват да “демократизират” , а ако се наложи и да избиват талибаните в Афганистан. Тука няма вътрешна убеденост в правотата на действията на войника, няма вяра в кауза, няма непоколебимост на духа, характерна за истинския войник. Как мислите, дали войните сражавали се за вашето освобождение от турско робство, са воювали водени от идеята да спечелят пари от освободителната си мисия? Разликата е огромна.

Ето къде е следващия очебиен пример за корумпирането на разума. На вас ви внушават чрез медиите, че участието ви във военните мисии е с възвишената цел на установяването на демокрацията, докато всъщност вие знаете, че това не е така, но въпреки всичко приемате като удобно прикритие за болезнената истина предложеното ви наготово виждане за смисъла на въпросните мисии.

Имате ли въпроси?”

Адрес на статията
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

6 коментара

  1. Блестящо! Чомски си е чомски. Страхотен мозък. Точно в десятката при това с много добре обосновани и подредени аргументи.
    Напълно прав е Чомски! Напълно!

  2. Само че, сега забелязвам, защо е в секция „хумор“? Доста черен хумор се е получил :)

  3. @Kihano, това „интервю“ все пак е художествна измислица ;)
    И с едно нещо не съм много съгласен. За съжаление освен с цел печалба много хора, се записват в „мироопазващите военни мисии“ на НАТО, защото на истина вярват, че отиват да освобождават, а не да превземат. Това Чомски беше определил в една от своите книги като „логична алогичност“ , или как медиите изъртат така нещата, че да успеят да накарат хората да повярват че на истина става дума за идеали, демокрация, свобода и т.н.

  4. imali video na tazi lekciq?

  5. Ивайло, „лекцията“ на Чомски е от Бъзиклийкс, няма видео…
    Друг въпрос е, че няма нищо смешно. Иначе, отлична интерпретация.

  6. Е, браво на автора, ама си е малко заблуждаващо. Никак не е хумор.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*