Кръстоносният поход на експертите

Да следиш новините от Гърция тези дни е като кратък курс по обучение на политиката от бъдещето. След като мандатът за съставяне на кабинет мина последователно през три партии, най-накрая отново се стигна до идеята да се направи кабинет от експерти, които да ръководят страната. Можем да наречем това „митът за технократизма“. В последните 20 години, но особено след като кризата мина като торнадо през света, идеологически започна да се насажда идеята, че политиците не трябва да се занимават с политика. Изведнъж се оказа, че единствено експертите били в състояние да придвижват държавите напред и да се занимават качествено с управлението. Тази идея целенасочено се насажда по целия свят, но в последните години основно Европа стана жертва на този мит.
Допреди изборите премиерът на Гърция Лукас Пападимос медийно бе наричан „експерт“, а всъщност е банкер, на когото бе поверено да се грижи за интересите на европейските банки. В Италия сред сгромолясването на Берлускони властта отиде в ръцете на Марио Монти, също технократ – а всъщност банкер, поставен там по логиката на финансовите пазари, а не по свободната воля на гражданите. И Пападимос, и Монти се оказаха в топли връзки с американската банка „Голдман сакс“ – финансова мегаструктура, основен виновник за голяма част от кризата, която попиля целия свят.
Значи уникалните „експерти“ и загрижените „технократи“ всъщност са само маска на чисто финансови интереси. Всъщност идеята за технократизма има само идеологически измерения. По този начин политиката се превръща в някакъв ритуал, а демократичните избори  – единствено в холивудски филм. Оказва се, че волята на хората няма никакво значение, защото идеята за експертния кабинет винаги изплува от медийната мътилка, а знайни и незнайни анализатори започват да я коментират с обожание. И никой не задава въпроса за подмяната. Че това е все едно банките да имат право пряко да назначават правителства. Технократите никога не стоят на страната на обикновените хора, защото те са страж на едрите капитали. Виновниците за кризата правят всичко възможно чрез спуснатите отгоре експерти да замъглят всяка своя вина и отговорност.
Описаният процес поставя остро и въпроса за свободата. Докъде се простира тя? Докъдето ни кажат големите европейски банки? Докъдето започва властта на експертите? Въобще идеята за политика, правена от технократи, е като идея за болница, управлявана от комендант на концлагер.
В крайна сметка обаче в европейските държави все още има здрави обществени и политически инстинкти. Гръцките партии стигат до идеята за нови избори, а не за експертен кабинет. В същото време ЕС рязко смекчи тона към Гърция. Може би за другите европейци беше изненада, че една страна отказа да приеме идеологията на технократизма и заложи на изпитаната стара демокрация.
И добре, че този изход все още е възможен. Защото в другия възможен свят сигурно акциите на отделните правителства щяха да се търгуват по борсите, брокерите да бъдат политически инженери, а „Голдман сакс“ да изземе властта дори на Ватикана. Нали казват, че парите могат да бъдат и религия?
По тази тема обаче технократите май не обичат  да говорят.
Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*