На президентските избори, египтяните загубиха

Висшата избирателна комисия (ВИС) днес обяви окончателните резултати от първия тур на президентските избори. Както стана ясно още в събота, Мохамед Морси и Ахмед Шафик отиват на балотаж. По пресата и интернет пространството се заредиха анализи върху „най-печелившите” и „най-губещите” от тези резултати. За съжаление изглежда, че печелившите не са много и египетският електорат определено не е един от тях.

„Вотът на революцията: 25% избраха обяда, 25% избраха сигурността, 39% избраха достойнството. Аз съм горд от египетския народ.“

Ахмед Шафик се очертава като единствения напълно доволен от ситуацията. Изненадващото му попадане на балтажа обаче хич не трябва да ни изненадва. Нека да си припомним, че на 25ти април ВИС обяви списъка с дисквалифицираните кандидати за изборите, сред които бяха Хайрат Ел-Шатер, Омар Сюлейман и Ахмед Шафик; от всичките обжалвания, само това на Шафик беше прието. По това време всички погледи се бяха средоточили върху шокиращата възможност кандидатурата на Омар Сюлейман да бъде одобрена; странното при него беше, че дисквалифицирането му беше въз основа на „грешка” в преброяването на подписите – нима шефът на тайната полиция не може да брои? И така Сюлейман държеше общественото внимание, докато Шафик мазно се плъзна в списъка с 13те одобрени кандидати, без египтяните да му отдадат много значение. След това започнаха обществени слухове, че уж армията ще подкрепи Амр Муса, които още повече омаловажиха шансовете на Шафик;; в няколко южни провинции даже обувки се хвърляха по него. Мнозина бяха забравили за бившия премиер докато не осъмнахме в събота с неприятните новини. Обвиненията във фалшифициране на изборите по адрес на Шафик са доста: говори се за стотици хиляди гласове на военни и полицаи, които по закон нямат право на вот; самият Амр Муса заяви, че над 900,000 войници от Централна сигурност са гласували. В крайна сметка е ясно кой стои зад бившия премиер и кой има интерес от неговата победа.

На пръв поглед Мюсюлманското братство са сред печелившите. Техният кандидат, Мохамед Морси, излезе пръв, а второто място на Шафик им е добре дошло, тъй като мнозинството от населението, което е срещу предишния режим, нямат много избор за кого да гласуват на балотажа.  Братството обаче загуби доста с първия тур на изборите. Морси е само с 1% предимство пред Ахмед Шафик и като цяло победата му се базира на вота в провинцията и в чужбина (основно в Саудитска Арабия и Кувейт, където са средоточени египетските гастарбайтери от провинцията), за разлика от първите избори, в които те доминираха навсякъде. Интересно е да отбележим, че Мюсюлманското братство загуби в по-големите градски центрове, даже и в провинции в Долен Египет като Гарбия, Дакахлия и Шаркия, които по времето на Мубарак бяха бастион на организация. Това са и родните места на елита на братството: Хайрат Ел-Шатер, най-влиятелният човек в организацията и заместник „муршид,” е от Дакахлия;  Мохамед Бадий, осмият „муршид,” е от Гарбия; а кандидатът им за президент Морси е от Шаркия. Всичките три провинции бяха спечелени от Ахмед Шафик и то не с малка разлика. Братството загуби отчайващо и в Кайро и Александрия – двете най-големи провинции в Египет, където насеристкият кандидат Хамдийн Сабахи впечатляващо спечели.

Трябва да се отбележи, че по времето на тази избирателна кампания, братсвото наистина се мобилизираха до краен предел; усилията им бяха много по-сериозни и даже отчаяни в сравнение с парламентарните избори. Приятели ми разказваха как техни роднини членове на организацията им званели по 5 пъти на ден да ги молят да гласуват за Морси. Това наистина беше битка на живот и смърт за тях, тъй като ако техният кандидат не беше влязъл в балотажа или ако Абд Ел-Монейм Абу Ел-Фотух беше спечели, това щеше да е пълна катастрофа за тях. И все пак тези ниски проценти в ключови провинции са наистина важен знак, че египтяните бързо се измориха от незрялата политика на братството. В бъдеще чантите с храна,  които раздават на бедните в замяна на гласовете им, няма да ги спаси от избирателна загуба.

Най-сериозните губещи от тези избори обаче са самите египтяни. От всичките възможни сценарии, Морси срещу Шафик е най-лошият. Дори и ако Омар Сюлейман беше допуснат до изборите или ако Амр Муса и Шафик бяха първите двама кандидати, нямаше да е толкова зле, защото мнозинството щеше да се надигне на протест и щеше да бойкотира вота. Това наистина е „кошмарен” сценарий, тъй като не оставя голям избор за голяма част от египтяните, които не искат нито „останка” от предишния режим, нито „мюсюлмански брат.” Това са първите „свободни” президентски избори в Египет и египтяните вече са в ситуация подобна на българската, в която кандидатите са един от друг по-лоши. Един от най-негативните ефекти на този балотаж ще бъде „сектаризацията” му. Разни шейхове вече се изредиха да сочат с пръст християнското малцинство и да твърдят, че те са отговорни за успеха на Шафик. Самите християни и особено тези, които се включиха  в революцията, са в пълна безизходица – не искат да гласуват нито за ислямист, нито за „останка” от предишния режим. Те до последно днес чакаха окончателните резултати от ВИС с надеждата, че Сабахи ще бъде на балотажа или че някоя от жалбите срещу избирателни нарушения ще бъдат приети. Но уви това не се случи и египтяните ще трябва да решат кое е по-малкото зло – Морси или Шафик.

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*