Пернишките изцепки на един мегатъпанар

Земетресението събори няколко комина и един селски мост. Стотина къщи се напукаха. Защо това се превръща в единствената национална тема? Помагаме на хората с напуканите къщи (нали за това е държавата) и продължаваме напред! Защо е този шум? Човек ще си каже, че си нямаме сериозни проблеми в тази държава, та се занимаваме с измислени. Вредата за живота на хората от замразените доходи е доста по-голяма, отколкото земетресението успя да нанесе!
Ако смятате, че това изявление е правилно или пък кимате одобрително на него, спешно трябва да изтичате до най-близкия лекарски кабинет, за да видите дали някой не ви е откраднал сърцето. Ако виждате света по този начин, проверете дали не се нуждаете от консултации с психолог. Ако кимате одобрително, може би трябва да си потърсите друга страна.
Изявлението горе е подло и неистинско, защото поставя на една плоскост несравними неща. В името на съвсем краткотраен политически интерес или екзотичен афоризъм, то се подиграва с трагедията на десетки хора от Пернишко, които вече близо 10 дни не спят по къщите си. Да не говорим, че повечето от тях загубата на къщите им е загуба на абсолютно всичко, което притежават. Сравнението по-горе е смъртоносно и много напомня на политическата стратегия на десницата, която в годините на прехода винаги е намеквала, че жертвите на Народния съд по някакъв начин, разбирате ли, били по-светли от жертвите на хиляди, избити преди това. Изобщо българският драматизъм винаги е в това – противопоставяме смърт на смърт, трагедия на трагедия, земетресение на политически шегички.
И сега новината. Мнението е на депутат-социалист. Да, съвсем сериозно. Написал го е на стената си във Фейсбук депутатът Антон Кутев, доскорошен член на Изпълнителното бюро на БСП, влязъл отново в Националния съвет на партията с 454 гласа, медийно лице на левицата, редовен посетител на сутрешни блокове, популярна личност на партията.
Защо ли един социалист би изрекъл нещо подобно?
От всеки друг политик бих приел такова изказване. Бих псувал, проклинал, удрял по стените, бих изгасил телевизора, или напуснал моментално Фейсбук, за да преодолея насаме пристъпа на гадене, но все пак бих го очаквал, защото българската политика е проядена от цинизъм и подлости. Но когато такова изявление дойде от социалист, то ме остави безмълвен. Не робувам на идеята, че социалистите са нещо по-различно от другите, но винаги съм вярвал, че те трябва да се стремят да бъдат.
Как можеш да кажеш, че хората в Пернишко, които изживяха неописуема трагедия, не заслужават внимание? Да не би господин депутатът да е бил раздразнен от това, че медиите този път като никога се занимават с истинската тема на деня – трагедията на хората, които са са сблъскали с истината, че са безпомощни след трагедия, защото властта ги използва единствено за пиар? Може би храносмилането на членът на Националния съвет на БСП е било развалено от усещането за конспирация на природата – вместо да обсъждат победата на Станишев на 48-ия конгрес, медиите просташки да се занимават с някакви обикновени хора, чиято единствена драма е, че са изгуби всичко, което имат? А вероятно гневът на мастития социалист е бил възпален от това, че отдавна не са го канили в някоя телевизия, а пък човекът просто има нужда от творческа изява на своите вътрешни черни страсти?
Истинският социалист, господин Кутев, който се бори за властта в България и за една социална държава, щеше да отиде и да не мърда от Перник? Щеше да е сред хората и заедно с тях да псува Бойко Борисов, който вече се отмята, че щетите им ще бъдат покрити. Щеше да пие люта ракия в Перник и да скърца със зъби срещу разкапаната от корупция власт, шибаният Рихтер и срещу това, че Весна Змиянац отдавна не е записвала нова песен. Истинският социалист щеше да разнищи властта от въпроси, обвинения и атаки в името на пострадалите хора, а не да си прави имидж на тъп фейсбук-гуру на цинизма на техен гръб.
А може би Антон Кутев си мисли, че Перник е някакво диво място, където хората не могат да четат и заради това може да си позволи пошли мъдрости на техен гръб. Само за информация на лицето на БСП – в Перник управлява един от най-способните управленци на левицата – Росица Янакиева. С какви очи тази велика жена ще погледна своите съграждани след като неин съпартиец толкова подло й подлива вода. Как ще убеди хората, че тя мисли за тях, когато Антон Кутев няма друга работа, освен да къдри дзен-упражнения по чернота във Фейсбука си?
Готов ли е другарят Кутев да поеме отговорност, ако на следващите избори в Перник, неговото изявление стане основен плакат на опозицията в града? Дали гласувалите за Кутев 454 души споделят неговото мнение? Дали си мислят, че така е по социалистически – да не те интересува драмата на обикновените хора? Дали биха го аплодирали, ако той бе изказал тези свои вътрешни убеждения в реч на форума?
Трагедията на бедността е голяма. Трагедията на хората в Перник също. В мига в който се опиташ да противопоставиш едното на другото обаче ти ставаш обикновен тъпанар. Не, излъгах.
Ставаш мегатъпанар.
Не е ли леко тъжно да си българин?
Президентът ходи като извънземно да подарява грандомански яйца на папата, без да му пука, че има бедствие, а пък опозицията обвинява народа, че затъмнява нейните политически боричкания за поредното топло място в Изпълнителното бюро.
Тъжно е.

Добре е, че все пак го има Перник. Там хората са истински, независимо от трагедията. И съветвам др. Кутев да не ходи в града. Убеден съм, че преживяването вече няма да му хареса.

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*