48-и конгрес на БСП: Зайчето изяде фокусника

Червеният сатър ще махне главата на Първанов, но това е най-малкият проблем на „Позитаник”

„Няма никакво значение Георги Първанов или Сергей Станишев ще оглави БСП. И няма партия БСП. Като всички подобни образувания тя е само инструмент за прилагане на формулата „пари – власт – пари прим”.
Веселина Седларска е безпощадно точна в изводите си от изнесените записи от раздумката на лидера на БСП-Сливен Мартин Славов с бизнесмена Галин Кънчев. Препоръчвам да чуете записа преди да четете каквито и да било интерпретации.
Шедьовър на политическата реторика по повод на разнообразни измами, кражби, купуване на гласове, фалшификации, схеми за източване на общинския бюджет, връзки с мафиоти като Йосковците, Трактора и прочие.
Компроматът изобщо не е маловажен – Сливен е най-големият български град, който БСП спечели на последните местни избори. И мутризацията на тамошната общинска организация не е изключение. На Сергей Станишев този път му трябваха две седмици и лично Бойко Борисов да му намекне за аферата, за да реагира и поиска от Мартин Славов да не стъпва в НДК на конгреса.
Лидерът на българските и европейските социалисти предишния ден излезе с патетично обръщение към социалистите: „България сега цяла нази гледа“. Гледа и какво да види – „Социалисти в повече“.
Ако Станишев имаше чувство за чест и достойнство, щеше сам отдавна да поиска да се разкара и преизбраният за пореден път лидер на червените в софийския район „Сердика“ Орлин Димов. Преди няколко седмици полицията разби нелегално казино, разположено в подопечния му партиен клуб. Боян Петракиев-Барона, легендарна фигура от 90-те, мятал барбут и пляскал покер с разни авери в светая светих. В първите си показания Барона посочи, че провеждал среща със симпатизанти на БСП.
Димов си подаде оставката, за да не петни името на партията, но само месец по-късно на конференция беше преизбран от кухата си структура. Пред „Капитал“ той разкри, че „нямало повече от какво да се срамува“.
До този момент никой от ръководството на Софийската организация или Изпълнителното бюро е изразил несъгласие с комарджийските игри в партийното помещение и съдържателя на хазартния дом. Станишев можеше да се вгледа и в ръководството на БСП в Дупница, което изгони с полиция бившия кмет Първан Дангов от отчетно-изборната конференция. Тези т.нар.

„сициалисти“ са хранени хора на братя Галеви

и целуваха публично ръка на мафиотите. Но вместо да им се направи забележка, и Станишев, и Първанов минаха да ги поздравят за „успехите“.
Тези и много други примери показват, че демокрацията в БСП е болна и изродена.
Орлин Димов, подобно на Мартин Славов в Сливен, отлично владее всичките кални процедурни номера и апаратни хватки. Тези партийни фараони са практически непобедими в своите организации. Те използват целия арсенал от манипулации – фалшифицират протоколи от партийни събрания, записват в партията хора, които изобщо не подозират, че са членове на БСП. Притискат делегатите къде със заплахи, къде раздават дребни суми -от 10-20 лева. Мачкат и гонят несъгласните и тези които застрашават властта им. На събранията масово се раздават листчета с правилните кандидатури – т.нар. партийно бинго. Накрая, подменят се и пуснатите в урните бюлетини.
Мръсното котило от демонични апаратчици се е развъдило извънредно много напоследък и в малките общински структури, въпреки че отдавна властва в големите.
Румен Овчаров например доказа, че който пръв плаче, последен се смее. И с потоп от сълзи никой не може да ме убеди, че той щеше да се оттегли, ако уставът не му забраняваше изрично да съвместява постовете на градски председател и депутат. Щеше да стои поне до 90-та си годишнина начело на столичните социалисти, които щяха да имат същите мизерни резултати на избори.
Това нямаше да попречи в киносалона на „Позитано“ да го качват с кран на сцената и да го преизбират с бурни ръкопляскания, преминаващи в непрестанни овации.
Владетелят на другата най-голяма организация – Георги Гергов подходи малко по-перфидно. След като бе оставена без финансови средства БСП-Пловдив, и след като 4 месеца служителите нямаха заплати, а сградата бедстваше без парно, ток, вода и телефони, председателката Атанаска Тенева хвърли кърпата на ринга. Написа си кротко оставката и отказа да се бори за нов мандат. После

опънаха червения килим за господаря

и бивш шеф на свинекомплекса в Маноле. Какво да кажем за третата най-голяма организация – Варна? Мой познат, вещ в червените дела из морската столица, описа основния състав на тамошната организация като „Гуцанов и неговите секретарки“.
Разбира се, туй са бели кахъри. Важно е да се обединим срещу ГЕРБ, но и срещу архароубиеца Гоце.
След резила на миналите парламентарни избори Румен Овчаров заяви, че през 2001 г. Първанов извадил Станишев като зайче от ръкава си и го сложил за председател на партията.
Вярно е, че и той сега извади свое зайче – Анна Янева, и също с малко помощ от апарата я монтира начело на Софийската организация. По-необяснимото е защо в настоящия епичен двубой Овчаров подкрепя „зайчето“ /Станишев/, а не „фокусника“/Първанов/? Защо и лявото крило начело с Янаки Стоилов внезапно се влюби в настоящия президент на ПЕС, а само преди три години го гонеше от поста?
Представите за света на членовете на Политбюро се сменят с такава бързина, че на човек му се завива свят. Довчера, в продължение на 10 години Първанов беше „нашият президент“, най-успешният държавник на прехода, мъдър крепител на конституцията, и пазител на червените скрижали. От два месеца насам стана лошият Гоце – таен сътрапезник на бате Бойко и острие на плана за унищожаване на партията.
От вайкането на „Позитано“ излиза, че най-голямото нещастие, което може да сполети БСП, е да се появи конкуренция за председателския пост.
„Конференциите се превърнаха в място на конструктивна, конкретна, критична и самокритична дискусия, полезна в крайна сметка за партийните структури. По този начин се постигна главното – дискусията да се насочи към избор на политики, а не към избор на лидер“, отбеляза организационният секретар Евгений Узунов пред „Дума“.
Същата концепция с други думи разви и Янаки Стоилов на конференцията на лявото крило. „За разлика от Георги Първанов не смятам, че на преден план са организационно уставните и коалиционните въпроси. Те са важни, дори някои от неговите предложения са приемливи, но нашето внимание трябва да се насочи главно към политиката, защото само тя може да отговори на въпросите, които интересуват българските граждани“, каза Стоилов.

Каква политика ще съчинявате и представяте, другари?

Аз не си спомням някой социалистически деец през 2005 г. да е обещавал да въведе плосък 10-процентен данък и да премахне необлагаемия минимум? Или да прехвърли по един крайно съмнителен начин Пловдивския панаир и Стария град на Георги Гергов? Или да врътне заменки на апетитни земи за десетки милиони с отбрани олигарси? Или да пусне Алексей Петров да вършее по ДАНС-инга на националната сигурност?
Или да се упражнява в политическо инженерство с екземпляри като Яне Янев? Или чрез промени в законодателството да даде на банките оръжие за рекет и тормоз на стотици хиляди български граждани? Обещавано ли е с пари от държавния бюджет да се бута рушвет от 100 000 евро на вътрешния министър на Австрия, а останалите мангизи да се делкат с международния шмекер Хохегер и любимата Йосифова?
Каквато и политика да извадите на тезгяха, с тежко компрометирани хора, мутри, крадци и доказани некадърници доникъде няма да стигнете. И земният рай да нарисувате, просто няма кой да ви повярва, докато сте в същия състав на президиума. БСП продължава да тъне в тежка морална криза, но за това не е прилично да се говори.
Първанов несъмнено е прав, че БСП се нуждае от радикална организационна реформа, съчетана с пречистване и изваждане от будната кома, в която пребивава партията.
Повтарянето на едни и същи лъжи няма как да ги направи истини. Последните частични избори в Кюстендил бяха определени от Мая Манолова и Сергей Станишев като „успех“, понеже социалистите задминали гербаджиите.
На „Позитано“ вече е традиция да се обявява за „успех“ следното – в сравнение с миналия октомври БСП има няколко хиляди гласа по-малко и вместо осем съветника има седем в града на черешите. По същия начин Станишев определи последните местни избори като „важна стъпка в утвърждаването ни като алтернатива на ГЕРБ“.
Вотът не бе никаква важна стъпка, беше най-позорният разгром, който партията е понасяла през последните 22 години. Червените загубиха най-силните и богатите си общини – Варна, Благоевград, Русе, Силистра, Смолян, Севлиево, Казанлък.
Във всички по-големи градове на практика триумфира ГЕРБ и разгони червените кадри от общинските администрации. В немалко областни центрове БСП остана трета политическа сила, а резултатът й се колебаеше между 10 и 15 процента. В над 800 села партията така и не успя да излъчи кандидат-кметове. Ако е вярно, че местната власт е гръбнакът на всяка партия, то

БСП днес е с печупен гръбнак

При хората в активна възраст водещият мотив за членство в партия и политическа дейност е възможността да бъдат назначени на работа, да израснат в кариерата или да завъртят бизнес с общината. Малцина са идеалистите в политическия живот, повечето са службогонци. Когато не виждат власт на хоризонта, тутакси се изпаряват. А в градовете, където миналата есен БСП загуби изборите, всички партийни членове бяха изхвърлени на улицата, в резултат на което организациите колабираха и днес много от тях съществуват само на хартия.
Откакто Гоце излезе от „Дондуков“ 2 и нагази в червените потайности, той от ловец се превърна в дивеч.
Сигурно вече разбира какво му е било на горкия архар, когато наоколо свистят сачми. Озова се в центъра на „хайката за вълци“, провеждана от „Позитано“.
Ударите срещу него са в няколко посоки. Първата като че ли е най-весела – Първанов щял да направи задкулисна коалиция с Бойко и въвличал партията в изкушение. Никой от „Позитано“ обаче не казва ясно защо не бива да се влиза в съюз с ГЕРБ при никакви обстоятелства. Защо преди можеше с царя /т.нар. исторически компромис/? Защо можеше с Доган? Защо е правилно да се провеждат общи парламентарни действия със Синята коалиция?
Защо „Атака“ е добре дошла за злополучния вот на недоверие и при събирането на подписката за АЕЦ „Белене“?
Не бяха ли Станишев, Овчаров и другите мъдреци тези, които до средата на 2009-а носиха вода от девет кладенеца, за да ни убедят, че ако ако българският избирател прецени и няма друга алтернатива, те са готови да участват в правителство с ГЕРБ?
Непрекъснатото лъготене едва ли е удачният подход за постигане на победа над Пожарникаря-каратист.
Вторият кусур на доскорошния президент е, че с кандидатирането си чертаел разделителни линии в партията. БСП е прекалено многообразен организъм и се счита за добър тон агнето да легне до вълка, както в нощта на конгреса безработният Кирчо от община Х. ще приседне в НДК до олигарха Гергов. Крайно време е обаче в БСП да се очертаят разделителни линии и първата от тях не е ляво срещу дясно или трудът срещу капитала, а истината срещу лъжата. Защото непрекъснатите манипулации, извъртания и шарлатании доведоха до особен вид безумство сред соцелита – да привижда срамните поражения като морални победи, провалените лидери като шампиони, а

мутроподобните другари като
незаслужено очернени светци

Проблемът е, че сегашният червен елит с все разпасаните богаташи и червените прашки не може да бъде застрашен по никакъв начин от Първанов – много от днешните дерибеи са и негови отрочета.
Третият аргумент срещу Първанов гласи, че ако случайно обърне Станишев, ще му прецака капиите в ПЕС. В късната есен Сергей трябва да се яви на редовен избор пред Конгреса на европейските социалисти в Букурещ.
Не е лошо една партия да се бори за кариерното развитие на своя шеф. Лошото е, когато се превръща в заложник на неговата кариера.Ако случайно евролевите делегати си позволят лукса да не изберат българския политик, излиза, че целият конгрес е бил нахалост.
Ако пък го изберат за президент на ПЕС, ще остане ли лидер на БСП или ще се изнесе към Брюксел? Ако е второто, кой ще посочи за свой наследник в София – Кутев ли? Заслужават ли европейските социалисти водач, който е въвел най-десните данъци на континента, загубил е доверието на българския народ и го бият на всички възможни избори?
Във БСП е в разгара си първата пълномащабна апаратна война.
За сефте разделението минава по целия вертикал на структурите. Страната е разделена на своеобразни анклави от станишевистки и първановистки организации. Някои конференции се разцепиха, напуснаха групи от недоволни делегати. В крайна сметка апаратът надделя и десетки открити привърженици на Първанов бяха изолирани и не се класираха за конгреса.
Но ако червената вендета не бъде прекратена този уикенд, БСП ще отиде на изборите клатушкайки се, готова да изтърпи поредната порция предателства.
Съдейки по нарастващото ожесточение, едва ли конгресната психотерапия ще успее да охлади страстите на двата лагера. Нараства опасността БСП да се обзаведе с втори център на власт, който е възможно да действа враждебно спрямо официалното ръководство.

Истинският Трети

В партията освен бившите премиер и президент вече има трети голям играч – новоизбраният градски и областен лидер на БСП-Пловдив Георги Гергов. Той ще бъде е незаобиколим фактор в бъдещото Изпълнително бюро, а финансовите му възможности позволят бързо да разшири влиянието си. При следващото ръководство най-интересни ще бъдат дискусиите между Янаки Стоилов и Георги Гергов за бъдещето на радикалния ляв реформизъм в Европа и приносът на нашенската олигархия към него.
В тези месеци Първанов попадна в познатата от древността роля на козел /архар/ на отпущението. Юдейски обичай, при който натоварват всички грехове на племето върху на гърба на чифтокопитното и го натирват в пустинята. Гоце е виновен за всичко – за тройната коалиция, за мажоритарните депутати, за АБВ, с което предизвикал загубата на местните избори, за социалдемократизацията…
Другарите вече са наточили сатърите за ритуалното жертвоприношение в зала 1 на НДК. Бившият президент твърди, че кръгът около Станишев броил 1 милион лева за черна кампания срещу него в медиите и в партията. Първанов обяви, че неговото омаскаряване се явява своеобразно продължение на клиповете със секирата от типа „Костов го направи с „Балкан, ще го направи и с болниците, и с пенсиите…“ Брадвата през 2009 г. обезглави партията, а от днешна гледна точка прокобата „Избираш Борисов, получаваш Костов” изглежда като видение на шизофреник, а не бляскав ход на политически стратег. Вече върви новият танц на сатъра, продуциран от „Позитано” и този път главната роля, която ще свърши в казана, е поверена на Георги Първанов.
И тук естествено се натрапва въпросът коя булка на лидер на европейски или национални социалисти ходи да плаща в жълтата преса за заливането помия на бившия президент на страната вместо да си гледа бебето? И в нашата история това е непознат феномен. Идва ли ви на ума как Вела Багоева преди век брои каймета в редакцията на „Вечерна поща“? Или пък Любица Ивошевич, благоверната на Георги Димитров, поръчва компромати в „Илюстрована седмица“ срещу Васил Коларов?
Или Мара Малеева да ходи да клепа в „Антени“ някой несимпатичен член на Политбюро? Дори Зорка Първанова е трудно представима в подобна светлина? Както са я подкарали, нищо чудно в един недалечен ден Барона открие на „Позитано“ 20 най-голямото казино на Балканите – „Моника“.
Събитията в БСП все повече ми напомнят на бунта на домашните животни във „Фермата” на Джордж Оруел. Зоореволюцията почна с бойния вик „Всички животни са равни” и продължи с „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите”. Най-забележителен обаче е краят на антиутопията: „Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е…“

Адрес на статията
Етикети: 
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Голем образ е тоя Бойко…:)))

    Уж заседават а те спят Сергей Станишев, Бойко Борисов
    http://www.youtube.com/watch?v=D65v8BIeuiQ&feature=relmfu

    Борисов за джибрите и изборите
    http://video.bgnes.com/view/35054

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*