Един Безвластник в лапите на Властта

На 24 април в Пловдив и на 26 април в Пазарджик беше представена книгата на доктор Константин Кантарев „Един безвластник в лапите на властта“.

За качествата на книгата говори литературният критик Марин Кадиев, а за автора ѝ – неговият син доктор Николай Кантарев.

Наистина, животът на д-р Константин Кантарев е разделен между медицината, литературата и анархизма.

Като лекар се дипломира през 1928 година и след десетина години практика на участъков лекар в Пазарджишките села, от 1940 г. работи като педиатър в Пловдив. Има над 100 публикации за български писатели и възрожденци. Сътрудничил е на анархистически издания.

С анархизма го запознава съученикът му Илия Юруков. Юруков загива през 1923 година, а Кантарев минава през десетки полицейски участъци и затвори преди и след 9.9.1944 година.

В книгата е направено психологическо изследване на преживяванията на затворника и портрет на представителите на властта.

В Пазарджик представянето стана по-интересно. Може би защото д-р Кантарев е роден в този град, тук е станал анархист, тук е чул от баба си да казва за затвора: „Един богат няма вътре! Само сиромаси“. Двете му книги „Пролетта на един град“ и „Песента на мама“ са свързани с родния град.

Много пазарджиклии сега научиха, че заради анархистическите си убеждения този прекрасен лекар и литературен изследовател е бил постоянно в лапите на властта.

Доктор Константин Кантарев умря през 1992 година, без да довърши последната си книга „Моите тъмници“. Тя излиза благодарение на дъщерята и сина с прекрасното заглавие „Един безвластник в лапите на властта“.

Аз бях чувал добри думи и знаех името на д-р Кантарев от баща ми. Заедно са били в концлагера Богданов дол. По-късно, като студент, с него ме запозна Митко Димитров – също пазарджиклия, също живеещ в Пловдив, също анархист, също бил в Богданов дол.

Когато почина дядо Петър Манджуков, авторът на „Предвестници на бурята“, доктор Кантарев организира погребението и говори на гроба.

Месеци преди да почине, посетих доктора вкъщи. Лежеше. Записах отговорите на няколкото ми въпроса. Последният беше: „Доволен ли си, че беше анархист и като такъв ли приключваш живота си?“ „Да!“ категорично отговори той, а в очите му прочетох задоволство. А на въпрос към съпругата как е минал животът ѝ с анархиста доктор Кантарев чух: „Трудно, но красиво!“ •

К. Зяпков

Адрес на статията
Етикети: ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. Откъде човек може да си купи спомените на Кантарев,аз съм от София?

  2. Ще препратя въпроса, благодаря. Но бройки от книгата има.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*