Залезът на Капитала – из спомените на Чергар Странник

Тези които познават бъдещето градят настоящето, тези които познават миналото градят бъдещето. Така е и така ще бъде. Това е разказ за онези дни, когато светът се променяше, когато парите умираха и когато капиталистите се гърчеха неистово в опитите си да спрат бъдещето, което настъпваше неумолимо. Не всички, които участваха в този процес осъзнаваха истинската природа на това което се случваше, не всички познаваха законите и логиката на промяната, но всички я усещаха и докато едните я приветстваха, другите се плашеха от нея, защото не виждаха, а неизвестността ги караше да се страхуват.

Мнозина си задаваха въпроса – Какво става? Но малцина бяха способните да отговорят. Светът бе разделен на два лагера, такива които се страхуваха, че ще загубят привилегированото си положение и такива които се страхуваха, че ще загубят сигурността на робското си пребиваване. И едните и другите желаеха запазване на статуквото, без да разбират, че настъпващата промяна бе един естествен процес, че това което всъщност се случваше нямаше как да не се случи. И че огромният проблем който им пречеше да осъзнаят същността на случващото се, бе скоростта с която се случваше.

Но какво всъщност се случваше? – Парите губеха своя смисъл, те ставаха излишни и ненужни. Те бяха изиграли своята роля, бяха дали своя дан в развитието на човечеството и им предстоеше да заемат своето място в музея на човешката история. Но това бе мъчен процес. Трудно бе на хората да осъзнаят, че това около което се е изграждала човешката цивилизация хиляди години, вече е ненужно. Че това което до вчера се е смятало за благо, днес е проклятие. Че това което вчера е било стимул, днес е спирачка.

Хаос! Докато парите умираха, докато Капитала се гърчеше, невежите спореха по между си за начина по който те трябва да се използват и разпределят. О, слепци спорещи около ковчега на мъртвеца, затова как да го възкресят! Колцина от вас изгубиха живота си без да разберат, че това за което се борят вече е мъртво? Но това може би бе неизбежно! Кризата настъпи в момента, когато се осъществи първият етап на глобализацията, тогава когато пред Капитала паднаха всичките прегради и той се местеше светкавично от място на място, опитвайки се да избегне смъртта следваща го по петите. Мнозина смятаха, че тези движения в географското пространство, са полезни, че водят до запазване и растеж на Капитала и това действително изглеждаше така, но всъщност това движение бе бяг. В момента когато този бяг спреше, то Капитала бе обречен, той се свиваше и загиваше. И тези които го притежаваха, измисляха все нови и нови инструменти, нови и нови пребивавания където Капитала да расте. Те измислиха цял един нов виртуален свят, като смятаха, че той ще ги спаси, че ще помогне капитала им да расте безгранично и така ще гарантира властта им над живота, но уви надеждите им бяха попарени. Всеки път, когато капитала спреше своето движение, уверен, че е намерил спасение, той се раздуваше неимоверно и накрая се пръскаше, оголвайки своята куха същност и погубвайки милиони човешки съдби.

Промяната започна да се усеща първо там, където бяха струпани най-много пари. Именно тези държави, които се славеха със своето богатство, усетиха първи неговата кончина. Залезът на Капитала вещаеше сбъдването на Утопията, но слепците виждаха само това, което бедното им въображение покриваше с булото на невежеството. Те пребиваваха в мъглата на манипулираното си мислене и се опияняваха от собствения си ужас. Те не разбираха, че Парите губеха своя смисъл, защото трудът им ставаше ненужен. Те живееха в плен на измамата, че трудът им е ненужен поради липсата на Пари, докато всъщност пари имаше и дори Парите се фабрикуваха само с няколко натискания върху клавишите на компютъра, но просто от тях вече нямаше нужда. Човечеството бе започнало да се освобождава от необходимостта да се труди, бе на път да отхвърли този хилядолетен ярем, а от там и Парите като овеществена мярка за измерване и възнаграждение на труда, но неразбиращо то се бореше да запази именно тази си робска участ.

Именно намаляването на необходимостта човек да работи, доведе до тази бурна промяна, до тази загуба на значението на Парите. Но мнозина виждаха в настъпващото ново измерение на човешката Свобода, заплаха за съществуването си. Те не разбираха естествения поток на развитието, те не осъзнаваха, че с премахването на необходимостта на човека да се труди, се премахваше необходимостта и от съществуването на Парите. Тези които притежаваха Капитала, приветстваха погребението на човешкия труд, радвайки се, че така не ще им се налага да плащат за него, но не разбираха, че така погребват и парите, че обезмислят собственото си богатство. Тези които служеха на притежателите на Капитала, се бояха, че скоро ще дойде и техния ред да бъдат извадени от робството си на труда и така ще останат без Пари. Те не виждаха противоречията изпълнили света около тях, противоречия възникнали именно поради изкуственото поддържане ролята на Парите. Нима светът не бе пълен със стоки, с продукти и изделия, достатъчни за задоволяване нуждите на цялото човечество? Мнозина умираха от глад, докато на крачки от тях рафтовете бяха претъпкани със стоки, които нямаше кой да купи. Мнозина умираха от студ и болести, понеже живееха в мизерия, докато на метри от тях пустееха жилищни сгради построени в името на печалбата, но нямаше кой да ги купи.  И между тях стояха, като непреодолима преграда именно Парите.

Развитието на науката и техниката изигра лоша шега на капиталистите. Те не разбраха, че колкото повече спадаше необходимостта от човешки труд, толкова повече спадаше и ролята на парите в обществото. Парите служеха все още само на тия които работеха, но техния брой намаляваше, докато производителнсотта се увеличаваше. Всяка нова иновация, която изземваше необходимостта от човешка дейност, бе нов удар върху значението на Парите. Капиталистите искаха да продължават да трупат капитал, но някак си не осъзнаваха, че като изхвърлят хората на улицата това не е възможно да се случи. Те все още робуваха на представата, че парите се печелят чрез производството на стоки  и услуги за потребление, докато всъщност печалбата бе възможна единствено и само, ако хората упражняваха труд, и ако за това им се плащаше по-малко отколкото бе действителната му стойност. Парите бяха въплащение на ограбването на труда, а капиталистите не осъзнаваха, че когато изхвърлят тези които ограбваха, няма да има кого да грабят.

Осъзнаването струваше много жертви. Накрая хората разбраха, че всъщност вече са свободни, че са отхвърлили и последната тежест притискаща развитието на човешкия дух – необходимостта човек да се труди за пари. Поредица от мислители, бяха бленували по идеалната държава, бяха изграждали Утопии, които изискваха за своето осъществяване наличието на роби, а ето, че сега техните Утопии станаха реалност, благодарение на това, че от човека бе отхвърлена необходимостта да бъде роб на труда. Новите технологии предоставиха в ръцете на хората, цялото време на техния живот и те можеха да го използват така както им е угодно. Машините с изкуствен интелект, заеха мястото на човека в сферата на труда. Машини които можеха да се поддържат взаимно. Машините заеха мястото на робите в пъзела на осъществяването на Утопията и затова върху тях легна названието Роботи. Роботите убиха Парите, стъпкаха Капитала и дариха Свободата на хората.

Сега хората разполагаха с цялото време отредено им на Земята, за да се отдадат на това което пожелаеха. С изчезването на парите, изчезна и понятието собственост. Всеки получаваше това, което му бе необходимо за да живее. Изчезнаха престъпленията породени от недоимък понеже целият плод от труда на роботите се разпределяше равномерно между хората. Продължителността на живота се увеличи неимоверно. Основното занимание на хората бе образованието, което те практикуваха непрестанно съобразно увлеченията си. Всеки бе свободен да се развива в тази сфера в която пожелае. Човечеството напредваше в науката и опознаването на Вселената водено от своето любопитство и жажда за себепознание, а не от корист. Идеите не се пазеха, като евентуален източник на богатство, а се споделяха и обсъждаха открито. Творците творяха не за да печелят, а за да споделят с колкото се може повече хора своя вътрешен свят, своите виждания, своите мисли, своите чувства. Едва сега те откриха каква преграда са били Парите пред техния дух.

Разбира се този нов свят имаше своите проблеми, но те се решаваха не съобразно необходимостта от печалба и финансова стабилност, а въз основа на задълбочено разискване на нравствената, етична и морална страна на въпроса. Но това е тема на друг разказ . . .

Адрес на статията
Етикети: 
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. Рано или късно написаното в тази чудесна статия ще стане…..

  2. Това направо ме върна в годините на съветската фантастика :).

    Само че, видите ли, докато се стигне дотам, трябва да се случат някои други неща. Едно кратко (и с 20 години остаряло, но пък за времето си доста предвидливо) описание на проблема има тук: http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/robotron.html

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*