Партия “Орлов мост” се пробужда в нета

 „Направи ми впечатление, че почти всички, които вчера бяха на Орлов мост, по времето на големия митинг на СДС през 1990 г или не са били родени, или не го помнят. Но изглеждат досущ като нас!“, възкликна във Фейсбук ветеран от синьото демократично движение. Устремът и еуфорията на митингите в защита на природата накараха мнозина да си спомнят с носталгия за пълните площади от  зората на демокрацията.
Два протеста, блокиране на централно кръстовище с двайсетина арестувани, съпроводено с буря в социалните мрежи и блоговете – и властта побърза да седне  на масата на преговори с разбунтувалите се граждани по спорните поправки в Закона за горите.
Гражданското общество у нас си остава загадъчен феномен – сума ти важни теми като данъците, приватизацията, социалните системи и т.н. не предизвикват никаква организирана реакция въпреки виртуалния ропот пред мониторите. Но дори и при

най-малкото посегателство 
срещу зверовете и птиците,

планините и горите хиляди гневни младежи заливат улиците и площади и на шега влизат в сблъсъци с униформените.
Да напомним, че камъчето, което преобърна каруцата на комунистическия режим през 1989 г., бяха екологичните каузи – Комитетът за защита на Русе, подписката на „Екогласност“ и боят пред „Кристал“ си останаха запазената марка на съпротивата от последните дни на бай Тошо.
Преди няколко години зеленото множество се вдигна срещу унищожаването на Странджа и съпротивата им даде резултат –
в момента багерите разрушават
скандалния комплекс „Златна перла“. По-късно протестите спряха опитите в парламента да бъде отворена вратичка за отглеждане на генномодифицирани организми в България. Миналото лято пък избухна недоволството срещу проучванията и добива на шистов газ в Добруджа и Лудогорието. Серията митинги, които приличаха повече на хепънинг и карнавал, принудиха Народното събрание да забрани фракинга и охлади последвалите мераци за заобикаляне на мораториума.
В ядрото на бунтовете са хиляди млади хора, които настина милеят за горите, планините, реките и езерата. Занимават се активно с планинарство, катерене, планинско колоездене, делтапланеризъм, риболов, ски и всички възможни спортове, които могат да се упражняват далеч от бетонните джунгли в градовете. Много от тях не пропускат събота и неделя, в която да не тръгнат на лов за земни красоти. На проявите от типа на „Окупирай Орлов мост“ се събират хора, които
често имат противоположни убеждения
в случая членове на СДС, БСП и дори ГЕРБ. Обединява ги именно силната любов към природата.
„Извинете за неудобството. Опитваме се да спасим и малкото останало от България“, гласеше лозунгът, с който младежите, нахлули на пътното платно, показваха на шофьорите. Посланието трябва внимателно да бъде прочетено от родния политически елит – от управляващите, но и от опозицията. Защото последните събития подсказват, че предстоят

трусове и разместване 
на пластовете

Все повече хора успяват да се организират по мрежата и да действат без помощта на никого от традиционните партийни играчи. Те нямат нужда и от посредничеството на традиционните медии – вестници, радиа и телевизии. Информират се сами, сами си пишат и снимат събитията и изригват като „мексиканска вълна“ в нета.
Като цяло тези будни граждани нямат днес свое представителство във властта. Ако се появи стегната Зелена партия и еколозите се разберат кой да води бащина дружина, те със сигурност на избори ще преминат 4-процентовата бариера и ще влязат в следващия парламент. Основният проблем и при зелените обаче е, че вождовете са повече от индианците.
Опитите на традиционните партии да яхнат вълната в нета обаче са обречени. „България е била и до голяма степен остава природно мислеща – земята като ценност, гората като ценност, слънцето, въздухът, водата. Защитата на природата е много благородно нещо и явно лежи на душата на българите“, заяви наскоро пред „Стандарт“ проф. Никола Георгиев. Според него обаче защитата на природата не е явно действие против властта, тъй като логиката на еколозите е: „Ние защитаваме Добруджа, за да защитим и вас, управниците“. „Зеленото движение на Запад е много силно, но там не стига до политически резултати, остава си защита на природата. Хубаво е, нека я има, но защитата на сиромаха, на гладния?“, попита именитият преподавател по теория на литературата.
Движението „Окупирай Орлов мост“ е бойното кръщение на бъдещи политици и общественици.
Днес обаче е трудно да се каже дали ще доживеем до деня, в който, както казваше Ботев, „робът ще извика на господаря си: кой си ти, що плачеш?“

Адрес на статията
Етикети: , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Не ми харесва статията!
    Два основни момента:

    1. Намекът, че зелените организации са били основните играчи в рухването на „комунизма“.
    2. Че зелените партии ще бъдат истински граждански движения.

    Комунизма, както повечето го наричат, никога не е съществувал. Минаха вече повече от 20 години „преход“. Никой така и не разбра, че този строй никъде не е функционирал на този свят (в национален мащаб). За справка: „Баш майстора на море“ и по-точно откъса – „няма да го построим, нямааа…“ За комунизъм и светло бъдеще само се говореше, защото така се казваше партията. Комунистите реално градяха социализъм, в което се състоеше цялата философия. В България комунистически режим никога не е съществувал, но дори и да са го наричали така – не са го свалили „зелените“. Зелените партии винаги са били буферни формации, още от зората на създаването им. Пример – Грийнпийс. В Българията от 1990, която автора си спомня с носталгия, а останалите мислещи хора – с гняв и огорчение, имаше зелена партия, която нямаше нищо общо със зелената идея.

    Когато се заговори за природа, не само младите се сещат, но само те имат сили и средства да излязат и да я съзерцават. Впечатлението, което младите хора създават на протестите е умилително и синовно. Защо така? Един млад човек винаги има какво да каже по природознание. Знанията му са пресни. Нещата се виждат с просто око – има дърво, няма дърво. Тук инакомислещи няма. Но е умилително и синовно именно заради това, защото проблемите с природата не са изобщо в същината на нещата. Не е там въпроса, а се прави на въпрос. Все едно наблюдаваме дете, което си е загубило кофичката на плажа. Може и без нея, ама ще пореве малко, нали.

    Искам да кажа, че зелените протести са загуба на време и пот на вятъра. Зелен камък никога не е преобръщал колата. Колкото повече се дистанцират от политиката и демагогията, толкова по-сигурно ще съществуват зелените организации. От скучен уикенд протест не може да се пръкне. Протестите на младите (в частност студентските протести) винаги са водели до упадъчна политика на управление. Примерите са още пресни…

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*