Бедните са нашето богатство – из “Залезът на капитала”

Господа

Нима сте забравили кои сме ние, какво представляваме и как сме постигнали това което сме. Именно бедните са нашето богатство. Колкото по-многобройни са те, толкова по-богати сме ние. Защото източника на нашето богатство не са парите които притежаваме, нито фабриките, нито която и да е друга наша собственост, а труда на трудолюбивите бедни. Труд който ние купуваме, с парите които ние печатаме, на цена която ние определяме. Нима сте забравили това?

Припомнете си колко усилия и време бяха необходими на нашите предци, за да успеят да унищожат частната собственост и така да принудят тези чието богатство бе сведено единствено до физическото им тяло, да работят вместо нас, да работят за нас, срещу възнаграждение достатъчно да ги поддържа живи, но не и да ги избави от зависимостта им към нас. Няма по-голяма шега от факта, че именно капитализма, който масите възприемат като защитник на частната собственост, унищожава частната собственост.

Именно капитализма който ние изградихме, уби частната собственост, унищожавайки възможността човек сам да задоволява насъщните си нужди, да работи за себе си, а не за заплата. Капитала ръка за ръка с конкуренцията, убива всяка съпротива, на тези които искат да се хранят от собствения си труд. Днес господа, ние направихме това невъзможно. Днес никой не може да притежава собственост, ако разчита единствено и само на собствения си труд. Днес собствеността е в нашите ръце именно понеже останалите са принудени да ни продават труда си. Всеки който работи за заплата е наша собственост и ние можем да се разпореждаме с него така, както пожелаем. Днес господа, нашата собственост придобита благодарение експлоатацията на чуждия труд, стана единствената възможна частна собственост. Днес никой не може да работи за себе си, да произвежда със собствен труд и така да забогатее – това е минало, забравете го.

Днес, когато нашата собственост е достатъчно закриляна, ние по-лесно можем да живеем без пари, отколкото без бедни, защото кой щеше да работи . . .? Разбира се в наш интерес е да закриляме работниците които са ни необходими от гладна смърт, но не бива да получават нищо което може и си заслужава да бъде спестено. Единствената възможност за тях да се издигнат над жалкото си положение би било необикновено трудолюбие и недояждане, но това едва ли е постижимо. Нашият интерес изисква по-голямата част от бедните никога да не стоят без работа, дори да работят на две или три места и въпреки това винаги изцяло да изразходват това, което получават . . . Нищо друго не подкарва хората към слугуване така сигурно, както техните нужди. Нужди които ние е благоразумно да смекчаваме, но безразсъдно да задоволяваме. Единственото нещо, което може да направи работещия човек прилежен, е умерената работна заплата. Твърде малката го прави малодушен или отчаян, твърде високата – нахален и мързелив. . . От всичко това, ние знаеме, че в една демократична нация, в която робството е забранено, най-сигурното богатство се състои от множеството трудолюбиви бедни.

Господа, нашето независимо състояние се дължи изцяло на чуждия труд, а не на нашите собствени способности, които ние знаеме, не са по-добри от тези на другите. Не притежаването на земя и пари отличава нас от тях, а командването над труда. Илюзията на паричната форма, която сме създали е непроницаема за работническата класа. Те не са способни да проумеят, че ние постоянно им даваме в парична форма бележки за получаване на част от произведения от тях и присвоен от нас продукт. Същите тези бележки те постоянно ни връщат и срещу това получават от нас полагащата им се според нас част от техния собствен продукт.

Днес господа, ние сме в благословеното положение да трупаме баснословни печалби, печалби за които нашите предци не са си мечтали. Ние знаем, че именно когато за бедните положението е критично, когато те са поставени на ръба на оцеляването, именно тогава нашите печалби са най-високи. Сега, когато тази жалка класа се гърчи в ръцете на кризата и надава вопли срещу нас, сега е момента да изстискаме от тях всичко което сме способни, защото те зависят от нас, а не обратното, както някои си въобразяват. Сега ние можем да свалим заплащането дори под жизнения минимум, именно поради многобройността на тази отчаяна маса хора останали без възможността да работят за нас. Смъртта на бедните не бива да ни стряска и да размътва разума ни, това е естествен процес, процес от който трябва да се възползваме в името на нашите печалби, в името на капитала. Така е в природата, всичко което е излишно, слабо и не може да се конкурира със заобикалящият го свят – умира. Кои сме ние, че да заставаме на пътя на този естествен очистителен процес.

Колкото повече са безработните, толкова по-голям е страхът у работещите, толкова по-предани и трудолюбиви са те. Ние няма нужда да ги подтикваме да работят, те сами повишават производителността си, дочувайки воплите на останалите без работа, страхувайки се от тяхната конкуренция. Именно когато те трябва да се обединяват за да оцелеят, техния страх ги прави озлобени и недоверчиви един към друг, нашата намеса за да предотвратим обединението им не е необходима.

Затова и нашата задача е да не допуснем тази класа да забогатее и да работи за себе си. Защото знаем, че капитала е капитал, че се трупа и нараства само и единствено когато използва чужд труд. Оставим ли всеки, позволим ли му да се изхранва със собствен труд, сам да произвежда, да реализира произведеното на пазара или директно да го консумира и така сам да задоволява потребностите си, капиталът изчезва. Не съжалявайте бедните, радвайте им се, те са гаранция за нашето щастие. Ние знаем, че за да бъдем щастливи, а народът  – доволен, дори и при оскъдица, необходимо е голямото мнозинство да остава както невежо, така и бедно. Знанията разширяват и умножават техните желания, а колкото по-малко човек желае, толкова по-лесно могат да бъдат задоволени неговите потребности.

Разбира се , що се отнася до задоволяване на потребностите ние сме предоставили възможност на бедните да си въобразят, че са способни да имат всичко което и ние притежаваме – нашите къщи, нашите жени, нашите удолоствия, но това е една илюзия, чийто корен се крие в първата производна на парите, а именно лихвата. Те получават мимолетна възможност да задоволят своите блянове, но цената на която го постигат е баснословна. Възползвайки се от парите които ние благоразумно им отпускаме на кредит, кредит който те вземат благодарение на недостатъчното си заплащане, ние ги приковаваме към необходимостта да продават труда си. Гарантираме си, че техния труд ще бъде изцяло на наше разположение , че те ще се отзовават безропотно на всяко наше повикване години и години напред, до края на живота си. А участта на тези които са взели от нашите пари под лихва, но вече не са ни необходими, било поради остарелите им познания било поради пренасищане на трудовия пазар в следствие на относително свръхнаселение, та тяхната участ ще служи за плашило на останалите. Къде са нашите предци, да ни видят как заменихме камшика с лихвата!

Удивително е как тези безропотни и тъпи маси, не успяват да разберат как сами бетонират своето робско положение, доброволно и дори с благодарност за предоставената им възможност. Ако наемният труд е условието за натрупването на нашият капитал, то кредитните пари са гаранцията, застраховката, че този труд ще ни принадлежи во веки веков. Всеки лев който ние влагаме в банките които притежаваме, изисква лихва, лихва която може да се получи единствено чрез труд. Труд, чиято цена определяме ние, така както определяме и лихвата. И тука господа, аз гордо мога да заявя, че днес лихвата, която е необходимо да бъде изплатена представлява такова число, което при днешното ниво на заплащането ни гарантира собствеността над труда до края на света. Днес всеки който се труди, независимо под каква форма, независимо от това дали е взел кредит, дали е вложил пари в банка или е устоял на изкушението и не е влязъл във финансови взаимоотношения с банките, днес всеки работи за погасяването на лихвите, без значение дали го желае.

Всеки който влага пари в банка, поробва някой който трябва да изработи лихвата която му е обещана, дори и този някой въобще да не знае за този влог, или дори да не е чувал за банката. Ние сме единствените които печелим от този финансов механизъм, веднъж като си подсигуряваме притежаването на труда им и втори път, като отново доброволно получаваме парите които сме им дали за заплащане на труда, уж за съхранение и печалба, а всъщност отново и отново им ги предоставяме обратно, но вече срещу огромна лихва под формата на “изгодни” кредити, но изгодни за нас. Невежеството на тълпата е сила в нашите ръце. О, колко е прекрасен светът на капитала, когато той е в твоите ръце! И колко жалки са опитите на обречените да ни подражават, използвайки инструментите които ние сме измислили и чиято същност остава скрита от очите им. Каква карикатура на капиталисти са тези, които си мислят, че чрез вложенията си в банки си гарантират сигурни доходи, докато единственото което правят е да ни предоставят възможността да ги поробим завинаги.

Винаги когато скуката ме надвие, аз си позволявам да разкрия истината за мизерното положение в което се намира всеки един който работи за заплата, неговата абсолютна зависимост от нашите прищевки, независимо от величината на заплащането, като уволня  някой и го оставя без доходите върху които е градил жалкото си съществуване. Да видя физиономията, емоциите на едно от тези жалки човечета, което си е въобразило, че е собственик на живота си, тогава когато светът му се срива е невъобразима наслада за мен. Приятно е да видиш, как осъзнават, че щом работят за заплата, щом са продали труда си, те са се продали в робство и винаги ще бъдат изложени на нашите прищевки и как въпреки това биха дали мило и драго, само и само да се докопат отново до предишното жалко ,но сигурно положение.

Това е господа, бедните са нашето богатство, а лихвата е синджирът с който са привързани към нас во веки веков. Амин!

———————————————————————————————————–

П.П. За основа на този монолог, съм използвал части от “Капиталът” на Карл Маркс. Една книга, която би било добре всеки да прочете.

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*