Икономиката била сложна работа – ГЛУПОСТИ!

Само ни плашат, да знаете… Няма нищо сложно в икономиката, просто не искат да я четем, за да не ни светне лампичката. Най-вече ни плашат с Маркс, който бил много, ама много сложен. Тъй де, нали трябва да ни попречат да осъзнаем, че единствената цел на капиталиста е да трупа непрестанно богатство на наш гръб, купувайки НАШИЯ труд като стока, което ще рече, че ни експлоатира. Запомнете – НЕ капиталистът „осигурява работа”, а нашата работа „осигурява капиталиста”. Без нашата работа капиталистът изобщо няма как да съществува –трудът ни е основната стока, която той купува, за да изкара Повече Пари.

Винаги ме напушва смях, когато чуя думичката „работодател” – много по-правилно е да се каже „работовзимател” – взима, а не дава работа! Работата си е наша – идва от нашите мускули и мозък. Без работодател пак можем да я вършим и той изобщо, ама хич няма да ни липсва.

Като наемни работници ние продаваме труда си като Стока, за да получим Пари и да купим с тях друга Стока – хляб, дрехи и лекарства. Тоест следваме естествената стокова циркулация Стока-Пари-Стока. Работим, за да живеем, това е крайната ни цел – животът.

А капиталистът ползва една напълно безсмислена стокова циркулация – с Пари закупува Стока (нашия труд, суровините за производство и машините), присвоява си това, което НИЕ създаваме с труда си и го продава, за да получи Пари. Пари-Стока-Повече Пари. Неговата цел в живота е само да натрупа Повече Пари.

Колкото и филми да ни показват, колкото и да се опитват да ни рекламират „предприемачите” и „техните” постижения, става дума само за една лъскава опаковка на самоцелният стремеж към пари, най-презряната цел за един живот. Затова „работовзимателят” ни е толкова нещастен и пълен с комплекси – погледнете го! Винаги ще намери начин дори пред напълно непознати хора да говори за колите си, почивките си, парите си, марковите си дрехи и… притежаваните от него работници! Така гледа на нас – като на стока – защото наистина не сме нищо друго, освен стока. Затова и съществува фразата „пазар на труда”. Трудът не е нищо друго, освен използването на мускули и мозък, затуй спокойно можем да кажем „пазар на мускули и мозъци”. Но не звучи много приятно, защото твърде много напомня за „пазар на роби”. Ще вземем да се разбунтуваме, не става.

Ето и малко чиста икономика – онова супер-сложно-чудо, което никой никога не бива да чете, защото и без туй няма да го разбере. Ако трябва да съм честна, май само днешните икономисти не я разбират икономиката. Тъй че, ако не сте висшисти, ще ви е много лесна и интересна!

Що е то „капитал”? Колко често използваме тази думичка? Ето обяснението на Маркс.

Парите като пари и парите като капитал се различават преди всичко само по своята различна форма на циркулация.

Непосредната форма на стоковата циркулация е Стока—Пари—Стока, т. е. превръщането на стока в пари и обратно превръщане на пари в стока, да продадеш, за да купиш.

Но наред с тази форма ние намираме една втора, специфично различна, формата Пари—Стока—Пари, т. е. превръщане на пари в стока и обратно превръщане на стока в пари, да купиш, за да продадеш. Пари, които в своето движение описват тази последна циркулация, се превръщат в капитал, стават капитал и вече по своето предназначение са капитал.

Простата стокова циркулация започва с продажбата и свършва с покупката, а циркулацията на парите като капитал започва с покупката и свършва с продажбата. Изходна и крайна точка на движението там е стоката, тук — парите. За общия ход посредничат в първата форма парите, в другата, наопаки — стоката. 

В циркулацията Стока—Пари—Стока парите в края на краищата се превръщат в стока, която служи като потребителна стойност. Парите са значи окончателно изразходвани.

В обратната форма Пари—Стока—Пари купувачът, напротив, дава пари, за да получи пари като продавач. При покупката на стоката той пуска пари в циркулацията, за да й ги изтегли отново чрез продажбата на същата стока. Той пуска парите само с коварната мисъл пак да ги докопа.

Възвръщането на парите в тяхната изходна точка не зависи от това дали стоката е продадена по-скъпо отколкото е купена. Това обстоятелство влияе само върху величината на възвръщащата се парична сума. Самото явление на възвръщането се извършва щом купената стока бъде отново продадена, значи щом бъде напълно описано кръгообращението Пари—Стока—Пари. Това е значи една осезателно явна разлика между циркулацията на парите като капитал и тяхната циркулация като прости пари.

Кръгообращението Стока—Пари—Стока изхожда от полюса на едната стока и приключва с полюса на една друга стока, която излиза от циркулацията и навлиза в консумацията. Затова негова крайна цел е консумацията, задоволяването на потребности, с една дума — потребителната стойност. Напротив, кръгообращението Пари—Стока—Пари изхожда от полюса на парите и в края на краищата се връща към същия полюс. Затова негова движеща сила и определяща цел е самата разменна стойност. 

Циркулацията Пари—Стока—Пари на пръв поглед изглежда безсъдържателна, тъй като е тавтологична. Двата полюса имат една и съща икономическа форма. И двата са пари. Процесът Пари—Стока—Пари дължи своето съдържание не на някакво качествено различие на неговите полюси, тъй като те и двата са пари, а само на тяхното количествено различие. Накрая от циркулацията се извличат повече пари, отколкото са били хвърлени в нея в началото. Този прираст или добавка към първоначалната стойност аз наричам — принадена стойност ([Mehrwert] surplus value).

Простата стокова циркулация — продажбата с цел да се купи — служи като средство за постигането на една крайна цел, лежаща вън от циркулацията — присвояването на потребителни стойности, задоволяването на потребности. Напротив, циркулацията на парите като капитал е самоцел, тъй като оплодотворяването на стойността съществува само вътре в това постоянно подновявано движение. Поради това движението на капитала е безгранично. 

Като съзнателен носител на това движение притежателят на пари става капиталист. Неговата личност, или по-скоро неговият джоб, става изходна и възвратна точка на парите. Обективното съдържание на тази циркулация — оползотворяването на стойността — е неговата субективна цел, и само доколкото нарастващото присвояване на абстрактното богатство съставя единствения движещ мотив на неговите операции, той функционира като капиталист, или като олицетворен, надарен с воля и съзнание капитал. Така че потребителната стойност никога не трябва да се схваща като непосредна цел на капиталиста. Нито пък и единичната печалба — а само безспирното движение на печеленето.

Този абсолютен нагон към обогатяване, тази страстна гонитба на стойността е обща за капиталиста и за натрупвача на съкровища, но докато натрупвачът на съкровища е само смахнат капиталист, капиталистът е разумен натрупвач на съкровища. Безспирното умножаване на стойността, към което се стреми натрупвачът на съкровища с това, че се старае да спаси парите от циркулацията  — по-разумният капиталист го постига, като постоянно наново ги предава на циркулацията.

Наистина, покупката с цел да се продаде, или по-пълно казано: покупката с цел да се продаде по-скъпо, Пари—Стока—Повече Пари, изглежда като форма, свойствена само на един вид капитал, на търговския капитал. Но и индустриалният капитал е пари, които се превръщат в стока и чрез продажба на стоката отново се превръщат в повече пари.

Най-сетне в лихвоносния капитал циркулацията Пари—Стока—Повече Пари се явява в съкратен вид, резултатът й идва без посредничество, така да се каже в лапидарен стил, като Пари—Повече Пари, като пари, които направо са равни на повече пари, като стойност, която е по-голяма от самата себе си. Така че в действителност Пари—Стока—Повече Пари е всеобщата формула на капитала, както той се явява непосредствено в сферата на циркулацията.

Онази циркулационна форма, в която парите се излюпват като капитал, противоречи на всички по-рано развити закони за природата на стоката, на стойността, на парите и на самата циркулация. Това, което я различава от простата стокова циркулация, е обратният ред на същите два противоположни процеса — продажба и покупка.

Д. Пенкова

Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*