Испания: капитализмът на гумените куршуми

„Фашизмът трябва по-точно да се нарича корпоратизъм, защото именно той създава връзка между държавата и корпоративната мощ”.

Тези думи, учудващо, не са плод на лявата политическа мисъл. Не ги е изрекъл нито Ноам Чомски, нито Наоми Клайн, а камо ли Улрике Майнхоф. Човекът, който ги изрича всъщност не критикува капитализма и корпорациите, за него това изречение е… дефиниция. Той се нарича Бенито Мусолини, а оттук нататък не мисля, че имам нужда да обяснявам какво е сторено, когато отвързаната корпоративна мощ започне да се налага от хора с черни униформи и пушки по улиците. Страшно, но това определение намира все по-явно своето модерно изражение в друга страна, която има горчив опит с фашизма – Испания.

Испанската полиция откри огън с гумени куршуми по протестиращите в Мадрид, съобщиха днес новинарските агенции по света. Дори и по-консервативните от тях не спестиха факта, че милиони испанци са по улиците на над 80 града в страната. В страни от безстрастното отразяване на събитията, което понякога оставя чувството, че да стреляш по студенти, учители, хора на изкуството, работници, лекари и пенсионери (неизброените са доста повече) е нещо нормално, видяхме нещо друго. Нещо страшно и разтърсващо – кръв и сълзотворен газ се разляха за пореден път през последните няколко години по площадите на Испания. Други хора с черни униформи, камионетки, каски и пушки се движеха на групи и „отстрелваха” хладнокръвно всеки, който е пред очите им, независимо дали студентка на 19 или пенсионер на 70. Протестиращите този път бяха на крачка да нахлуят в конгреса, а „пазителите на реда” трябваше да се изправят срещу барикади в някои от градовете.

Мисълта за барикади звучи романтично и някак остаряло-революционнo. И ако романтиката и революцията в този случай никак не са изключени, то идеята, че това е нещо, принадлежащо на миналото, изглежда все по-абсурдна. Уви, сянката на черните униформи на фашизма сякаш също не са си отишли напълно и разбира се, сега отново се подвизават под лозунга „опазване на реда”. Чий ред, обаче и защо милиони испанци решиха да прекарат още една топла южна вечер, преглъщайки сълзотворен газ вместо сангрия?

Испания е в криза. Това обаче не е испанска криза, не е местен проблем и не е проблем на испанците. Испания е част от глобалната икономическа криза на капитализма, която ограби и остави без работа десетки милиони хора по света. Криза, която съществува не заради разширения публичен сектор, не защото сме си позволили „лукса”  да имаме обществено образование и здравеопазване или защото не сме „дисциплинирани” финансово. Това е криза на самата проваляща се система, която в разрухата си се опитва да ни убеди, че трябва да пожертваме себе си, за да спасим тези, които я причиниха.

Испания е добър пример – докато дясното правителсто на Мариано Рахой договори 100 милиарда заем(спасителен пакет го наричат „спасителите” в капиталистическата ръж), за да напомпа провалящите се испански банки, 65 милиарда ще бъдат съкратени от всеки един сектор, който по някакъв начин работи в полза на самото общество – от образование, здравеопазване, транспорт, социални дейности до обичайните първи жертви – наука, култура и изкуство. И докато 40% от младежите и 24% от цялото население са без работа, испанското правителство , бясното социално клане заплашва с още десетки безработни, срив в здравната и образователната система и затваряне и приватизиране на публични предприятия. Малката подробност обаче е, че този род мерки се провалят повсеместно, където и да са използвани и единствения им ефект е, че една малка група от хора придобиват все по-космически богатства и от космическите кораби на своята алчност учат обществото, че коланът му не е стегнат достатъчно.

Тук обаче не става въпрос за некомпетентност. Цялата тази картина не е резултат от лошо управление или неспособно правителство. Тя е част от идеологическа война на две основни идеи – едната, наречена неолиберален капитализъм, проповядва, че социалните функции на държавата трябва да бъдат сведени до нула – образование, здравеопазване и социална сигурност трябва да са за тези, които си плащат за тях и единствената закономерност, която трябва да определя отношенията в обществото е…”пазарът”. Именно тази идеология причини глобалната икономическа криза, източи трилиони държавни пари, спасявайки спекулиралите до безумие банки, а в момента приватизира и окрупнява все по-голям капитал в ръцете на все по-малка група хора, неконтролируеми по никакъв начин. Защото според неолибералния капитализъм, обществото няма право да контролира икономиката.

От другата страна застанаха…хората. Или поне тези хора, които вярват, че 1% не може да живее на гърба на останалите 99%, че здравеопазване, образование и социална закрила трябва да има за всеки, независимо дали е богат или беден. Същите тези хора, които окупираха площадите в стотици градове по света, за да поискат истинска пряка демокрация, в която те наистина да създават бъдещето си. Същите хора, които отхвърлиха идеята, че няколко маниакални шизофреника в световните финансови центрове могат да трупат милиарди, източвайки ресурсите на Африка, Латинска Америка и Азия, водейки войни за петрол и влияние и превръщайки планетата в пустиня.

Това е и битката за Испания. Битка, в която от една страна сме ние, хората, а от другата, тези, които утре ще се събудя по-богати, докато хиляди ще се събудят без работа, образование, образование и каквато и да е сигурност. Това е битка за това кой ще решава за бъдещето на хората и целия свят, дали те самите или тези, които го водят към пропаст, за да се удавят в цифрите на болната си алчност. Това е битка за истинска демокрация, в която решенията не се взимат от политически и икономически елити с различни цветове, съзтезаващи се в измислени избори. Това е битка, в която ни забраняват да искаме промяна, обяснявайки ни, че не разбираме сложни неща, каквито са икономиката и финансите, а когато се осмелим, камионетки, пълни с хора с черни униформи, идват да ни покажат къде ни е мястото. В тази битка ще има един победител – ние или те.

По-малко от век след испанската гражданска война над Мадрид звучи „No pasaran”. Този път, обаче, те няма да преминат.

Адрес на статията
Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*