Анархистите – най-важните активисти в израелското ляво пространство

Това е превод от седмичната колона на Ноам Шизаф за Тел-Авивската версия на списание Тайм Аут. Написаното е отговор към окачествяването на активисти от J14 като „анархисти” от израелските депутати и журналисти. За първи път текстът бе публикуван на страниците на сайт +972 (телефонния код за Израел).

ИЗРАЕЛСКОТО ДЯСНО ПРОСТРАНСТВО е научило нова дума: „Анархисти”. Депутатката Мири Регев нарече лидерите на протестиращите от движението J14 „анархисти, които активно подбиват държавата”, а  икономистът – журналист от израелския десети канал Шарон Гал каза, че протестиращите били „вид анархисти”, чрез своя статус в социалната мрежа Фейсбук. Това са безмислици, разбира се. „Движението за социална справедливост” (наречено J14 заради датата 14 юни, на която е основано) е представлявано от израелската средна класа и между неговите представители, както и на организираните демонстрации винаги са преобладавали обикновените израелци, а не някакви професионални революционери.

Но нека поговорим за самите анархисти: През последните две години пътувах и участвах с тях в най-различни демонстрации в Западния бряг, поради което съм научили някои неща от тях – предимно от членовете на Анархисти Срещу Стената. Няма да преувелича ако кажа, че познанството ми с тях промени из основи моето политическо възприятие.

Първоначално бях ужасен от начина, по който анархистите отхвърляха събития, които изглеждаха много важни за мене, като например избори за Кнесета (парламентарни избори) или демонстрации на площад „Ицхак Рабин”. Но не след дълго започнах да разбирам силата на техния политически активизъм. Един от аспектите на този активизъм се изразява в политическо мислене относно всеки избор, който правим: Какво ядем; кого експлоатираме чрез нашите дела, работи и професии; как потискаме другите. От което следва обвързване с непрекъснати решителни политически действия. Техният активизъм  не се изразява единствено в демонстрации. Анархистите смениха имената на улици в Тел Авив със имена на улици в окупиран Хеврон; те напечатаха стикери и плакати осъждащи действията „Таг Мехир”, извършвани от еврейски заселници срещу палестинци; те „върнаха” на американския посланик каси с използвани, произведени в САЩ газови бутилки със сълзотворен газ, използвани от израелската армия по време на демонстрации в Западния бряг.

Всичко това са предимно символични действия, насочени към повишаване обществената осведоменост за извършваните „в интерес на обществото” дела, само около 20 километра от Тел Авив. Фактът, че тази малка група хора се състои само от еврейски израелци (няма арабски или палестински израелци между тях), които са готови да се противопоставят на окупацията със сериозна активност, без да хленчат в разговори в някое кафене или по страниците на на в. Хаарец, съвсем не е ласкателен за израелското общество.

Палестински, израелски и международни активисти развяват знамена пред камион на израелската армия, пръскащ воняща вода, по време на седмичния (петъчен) протест срещу израелската окупация в селището Наби Сале на Западния бряг.

Броят на анархистите е само няколко десетки, но тяхното влияние е огромно. Хиляди израелци посетиха Бил’ин и за пръв път видяха израелската армия от гледната точка, от която палестинците я виждат – по-скоро с лица към дулото на оръжието, отколкото с гръб към спусъка (подобно преживяване променя съзнанието). Армията промени маршрута на разделителните заграждения в Бил’ин, като резултат от демонстрациите. Но най-важното е, че демонстрациите спомогнаха да се информира цяло едно поколение, относно лицето на окупацията.

Борбата в Шейх Джарра се роди от анархисткия активизъм. Дори протестиращите за социална справедливост са научили нещо от нея, като нямам предвид чупенето на прозорците на банките.

Повечето от обвиненията приписвани на анархистите са лъжи. Присъствал съм на десетки демонстрации и нито веднъж не съм виждал анархист да хвърли камък или да атакува войник или полицай. За разлика от глобалните анархистки движения, израелските анархисти ограничават своя активизъм в гражданско неподчинение и ненасилие – отказ от служба на армията, блокиране на пътища, бойкот и доброволно задържане. За тези си действия те плащат тежка лична цена.

Дори когато не се съгласявам с тях и техният догматизъм ме затруднява, аз оставам сигурен в това, че анархистите са най-важната група леви активисти, които Израел е виждала от десетилетия. След няколко години, много хора, които мучаха срещу тях, ще твърдят, че винаги са подкрепяли анархистите. Както един от активистите (Игал Левин)  наскоро написа във фейсбук (в страницата „Единство”): „Ако имаше толкова анархисти, колкото идиотите от кнесета твърдят, тогава щеше да има далеч по-малко идиоти в кнесета.”

Превод: Самуел Йосифов

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*