Защо референдум?

„Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”

Абсолютно съм “за” всякаква форма на технологично развитие, която е от полза за страната ни. Притеснява ме обаче, че изискванията за безопастност могат да не бъдат максимално изпълнени от немарливост, желание да се спестят пари или някаква друга причина. Също така ме притеснява, че разходите по проект за АЕЦ могат да бъдат много по-големи отколкото е нужно, заради нуждата да се задоволят индивидуални интереси. Притеснява ме, че това може да се превърне в проект в ущърб на данъкоплатеца. Нямам доверие в способността на това правителство (или което и да е евентуално правителство измежду партиите в парламента + движението на Кунева) да изпълни задачата, без да навреди на общия интерес. А и съм скептично настроен, че цените на тока ще намалеят, колкото и енергия да произвеждаме.

За да не бъда голословен, ще посоча една много показателна причина за недоверие и скептицизъм. Докато президентът ни говори за “най-силното оръжие на демокрацията” и всички са толкова загрижени да чуят “гласа на народа”, този на политическите ни представители заглъхва по ключови въпроси.

Излезе ли някой да коментира намеренията на турското правителство да строи АЕЦ в Инеада – на 5 километра от българското село Резово? Пука ли му на някой от нашите избраници дали подобно нещо може да повлия на драгоценния ни туризъм? Прави ли ви впечатление, че у нас се говори предимно за това дали може да си позволим да построим АЕЦ тук или там, колко ще ни струва енергията, с кой можем да си сътрудничим, но темата за безопастността е като табу за управляващи и приходящи.

В югоизточната ни съседка, излезнаха на протести, които бяха подкрепени включително и от българи, сред които и партията на “Зелените”. Пред OFFnews, кметът на Инеада и кметът на общината заявиха, че очакват помощ от българските институции и медии и вече са изпратили писма с апел за сътрудничество. Ако официалните ни лица бяха наистина загрижени за националните ни интереси и националната ни сигурност, дискусиите по темата в публичното простраство щяха да са в ход.

Вместо това ще си на играем предизборна демокрация, иницирайки референдум, решението от когото ще има легитимност, само ако активността на гласоподавателите е минимум равна на активността от последните парламентарни избори – 4 345 500 души .

Тук не мога да се сдържа да не цитирам изказване на премиера от 1 август тази година:

„Референдум обаче струва към 30-40 милиона, тоест избори все едно се правят. А ние избори имаме след няколко месеца, догодина юни или кога, сиреч аз не виждам откъде мога да извадя 30 милиона или 40 милиона от бюджета или той трябва да мине на актуализация, да похарчим още за този референдум. Така че ние не сме против, ние сме „За”, но лично ще държа в този референдум българският парламент или както се възлага, като се напише „За” или „Против”, отдолу да се напишат условия. Ако си „За” това означава, че всеки българин трябва да изплати все едно по един Мерцедес на централата.”

С други думи, правителството и президентът залагат 30-40 милиона лева, че 4 345 500 българи ще отидат до урните. Съветвам ви, мили съотечественици, ходете да си купите по един Мерцедес и забравете и за централи и за референдуми, и за намеренията на Турция забравете, защото според нашите политици и те не са важни, а най-хубаво ще направите ако на следващите избори “забравите” и да гласувате.

Аз не желая да давам картбланш на правителството да се ангажира с проекти в сферата на ядрената енергетика. Тепърва има много теми, които заслужават да влезнат в публичното пространство и които до момента са неглижирани от официалните ни лица. Само за пример ще посоча липсата на говорене по ключови въпроси свързани с: златните находища, социалното неравенство и хората под прага на бедността, “гнилите ябълки”, нарушенията на човешките права и още много и много други теми.

Недоверието и скептицизмът са логично следствие от процесите в нашата държава. Въпреки желанието ми да се развиваме във всякакви посоки, включително и в сферата на ядрената енергетика, не вярвам в способностите на политиците от настоящето да работят в полза на обществото. Не вярвам и че имат силата и независимостта от чужди интереси, за да го направят.

Адрес на статията
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*