Избори и нищо добро за Украйна

Издръжката на президента Янукович ежедневно струва на бюджета 1 360 000 гривни (125 хиляди евро) – повече за своите президенти харчат само САЩ и Русия.

 В същото време обикновеният украинец на средна заплата разполага с малко над 90 гривни на ден (8,50 евро). 70 от тях отиват за храна и режийни като ток, вода, парно, газ, общински жилищен наем.

Нищо добро за обикновените украинци не носи редовният тур на преразпределение на политическата власт в тази географски европейска страна – най-голямата по територия, с най-скъпа за гражданите си държавна машина, с едно от последните места по доходи на континента.

Все пак украинците гласуваха (близо 55% избирателна активност), осъзнавайки безполезността на това упражнение и мрачно шегувайки се, че отиват да гласуват „за злочинну владу“ (за престъпната власт). В черноморските градове те дописваха в бюлетините графа „гласувам против всички“. В Одеса в участъка се появи гласоподавател, облечен като Дарт Вейдър. Пак там 50-годишен мъж след излизане от тъмната стаичка демонстративно изяде бюлетините си. В множество секции активността продължила да нараства мистериозно и след приключване на гласуването. Наблюдателите от Русия похвалиха изборите, докато представителите от ЕС и Канада изказаха критики. В столицата Киев върху бюлетините се появи на ръка изписано име „Ярослав Мазурок“, като останалите кандидати бяха задраскани.

Гражданинът Мазурок заслужава няколко реда повече. Преди четири месеца сегашният президент Янукович обявява план за съкращение на служителите на МВР, като в същото време правителството му раздава лицензи за частна охранителна дейност, в процес на приемане е закон за разширяване на пълномощията на охранителите. Частните мутри обаче не чакат, започват да прилагат „пълномощията си“ авансово – да рекетират населението също като държавните полицаи. В киевския хипермаркет „Каравана“ охранителите въвеждат обичая да набедяват купувачите в кражби, след което със заплахи и побои им вземат „глоби“. На 25 септември млад мъж купува хляб и мляко, но е заловен да изнася неплатено зарядно устройство за мобилен телефон. Охранителите го вкарват в служебната си стая, в която той отива без съпротива, там спокойно връща дали отмъкнатата, дали подхвърлената му стока и понечва да си тръгне, след като е показал, че няма пари. Не му позволяват да излезе – веднъж, дваж. Мъжът, по-късно идентифициран като Ярослав Мазурок, в отговор на все по-грубото държане на мутрите, изважда от кобур на кръста боен пистолет и незабавно стреля от упор във всеки един от охранителите. Поглежда към записващата видеокамера и си тръгва, без да ѝ посегне. Държавната полиция засекретява разследването. „Караванският стрелец“ още не е заловен. В изборния ден гласоподавателите го вписват като свой представител.

Извън тези куриози и драми обаче официалните победители в надпреварата за властнически привилегии са пет партии. Изборната система е конструирана като смесена с мажоритарни елементи по такъв начин, че да дава предимство на управляващите.

Затова не е изненада, че Партията на регионите, управляваща и сега, печели с неголяма преднина печели. Поддържана е предимно в югоизточната част на страната, но в западноукраинската Лвовска област търпи съкрушително поражение. В нашите медии често я наричат „проруска“, но реално тя е преди всичко курвенска партия – ляга пред спонсорите си и лобира за това, което те ѝ поръчат. Израснала от бандитските среди на промишления район около град Донецк, нейните функционери продължават да приличат и да се държат като мафиоти.

Обединената опозиция „Батькившчина“ (Отечество) е следващата по брой гласове, подкрепена е най-вече в средна Украйна. Неин лидер е бившият министър-председател Юлия Тимошенко, настояща затворничка за злоупотреби. Солидна част от населението мрази тази партия заради стореното, докато е била на власт, но въпреки това по цялата страна минава изборната бариера.

Челните две в списъка политически формации претендират да са партии на едрия бизнес, доколкото може да има такъв в опосканата Украйна. На практика техният интерес е защита на награбеното, измъкване от отговорност за деянията им, които бяха прикрити с изкупителната жертва Тимошенко, както и прехвърляне вината на предишните управляващи. Съвсем като у нас.

УДАР (Украински демократичен алианс за реформи) е третата печеливша партия. Нейният водач е Виталий Кличко, в миналото боксьор тежка категория с шампионски титли, определено харизматично лице и впечатляващи юмруци. Партията събира протестния вот на избирателите в много райони, средният и дребен бизнес също възлагат на нея надежди, но като цяло тя е черна кутия от неизвестни. Нищо определено не може да се каже за нейната платформа и програма, освен че е лидерска, популистка, прилича на българските картели за осребряване на служебни привилегии ГЕРБ и НДСВ.

Комунистическата партия на Украйна живее в миналото, облъчва с музикална пропаганда народа, на дело се подмазва на олигарсите. Сталинисти, съветски носталгици и заблудени млади хора. Дистрибутори на ланшен сняг. Те също се облажват от протестния вот на гражданите, от гласуването напук.

Партията “Свобода“ на украинските националисти, концентрирана предимно в Западна Украйна (райони, анексирани от СССР при подялбата на Полша през 1939 г.), но с немалка подкрепа в Киев и областта, докато в миньорския Донбас и целия югоизток, с изключение на Днепропетровск, не е прескочила бариерата от 5%. Много близък аналог на българската „Атака“, вероятно ще се държи като нея – ще прави парламентарни скандали и улични безобразия, но с консумирането на спечеленото парче власт ще омекне и ще пренасочи интереса си от „чистите национални идеали“ към покровителствания от държавата бизнес. При все това стремителният възход на националистите, техните изяви и риторика, преминаваща границата на фашизма, тревожи хората. За съжаление, въвлича и анархически и анархосиндикалистки организации в безплодни улични схватки в ущърб на просветната, социалната и предреволюционна дейност.

Допълнителен щрих към картината е участието в изборите в Одеса на партията „Съюз на анархистите на Украйна“ (САУ). Това недоразумение, събрало под 1% от гласовете, се състои от привърженици на „пазарен анархизъм“, обслужва амбициите на местен предприемач, който обещал на гласоподавателите възнаграждение, ако пуснат бюлетините на САУ. Може много да си блъскаме главите защо дребните мутри в черноморския град са решили да се нарекат „анархисти“, очевидно са усетили с предприемаческия си нюх, че тази „търговска марка“ ще привлече мразещите властта хора. Измамата обаче не минава, даже неизкушеният в идеологическите тънкости гражданин усеща, че има нещо сбъркано в свеждането на анархическата идея до липса на държава, но наличие на „свобода за частната инициатива“ и частна собственост, водещи до неравенство, а като следствие – кастриране на свободата на личността.

И така, какво биха могли да очакват от сегашните политически сили украинците, чиито средни заплати стоят на 56-то място в света (Русия в същата класация заема 37-мо, САЩ – четвърто)?

Нищо, освен ново обедняване, повече произвол, вече не само от „легитимните“ власти, но и от частните мутренски армии на бизнеса. Вероятно – и дано – все повече украинци ще започнат да действат като „Караванския стрелец“, гласувайки му съвсем реално, а не бюлетинно доверие.

От друга страна Украйна беше част от съветската империя, масовото съзнание там, също както в Русия и другаде в Източна Европа, е осакатено от киселината на болшевизма, доотровено с местен национализъм, както и подложено на форматиране в неолибералния дух на несолидарността с ближния. Затова, въпреки народната памет за Махновското движение, въпреки наличието на единствената, сравнително масова анархическа организация в страната (уви, и тя страдаща от някои неизживени съветски клишета), каквато е РКАС, надали е уместно да храним надежди, че украинците ще се отърсят от оковите на търпението и пасивността. Ще продължат, както руснаците и българите, да се свиват и да оцеляват. Докато нужното действие е да стиснат властта за гушата, не само стражевите ѝ кучета, но и дейците, които държат каишката им.

Материалът е подготвен със съдействието на регистрираните в Единый форум анархистов другари: Анатолий Дубовик, Дмитрий Донецкий, Jumper и други.

 Обобщил: Шаркан

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*