Кратко слово за упокой

В момента изригват потоци от скръб по повод представянето на партриарха Максим пред неговия небесен началник, като реките от сълзи и сополи в медийното пространство заплашват да се проточат още дълго време, заливайки наистина важни социални теми.

Сред тях само косвено стои въпросът кой хранен от народа безделник ще поеме патриаршия трон. Косвено, но само засега. Плачът пред трупа на Максим има за цел да създаде у народа чувството за реална загуба. Политици и общественици с най-различни възгледи, от консервативно десни до лицемерно социалистически, но всичките с дъх на преклонение пред държавата и пазарната икономика, вече отбелязаха, наред със съболезнованията си, убеждението, че Църквата трябва да навлезе по-активно в обществения живот. Че иначе всеки един българин ще е нещастен и с усещане за празнота.

          (Е, не иде реч за празнотата на джоба и стомаха, а за “духовната” празнота. Която “отците на нацията” са предизвикали, а ето че (пак) бързат да я запълнят с интелектуален и нравствен боклук.)

И тогава нещата от косвени ще станат преки. Също както в случая с избора на новия обитател на Белия дом в САЩ, така и въпросът за следващия вожд на православното племе не е съществен – личността на върха на управленската пирамида може да влияе само върху скоростта, не и върху направлението на движение. А Църквата очевидно е решена да стане по-активна, защото управляващата класа не само очаква това от нея, а направо я ръчка да го стори.
Какво можем да очакваме? Вероучение в училищата, така че преди децата да почнат да учат физика, химия и биология, съзнанията им да понесат въздействието на религиозната, с други думи антинаучната, пропаганда – това е най-малкото, чак безобидно в сравнение с другите форми на “активната обществена роля” на чернокапците. Внушението на лоялност към и покорство пред държавата в податливите детски умове вече е по-тревожно намерение. Израствайки, тези поколения няма да различават начините за решаване на проблемите си, даже когато се блъскат в тях, те ще са дресирани да делегират решаването им на властта. А за да не искат и сами да прозреят, ще се появят закони за защита на “духовните ценности” по примера на такива “напреднали духовно” страни като Русия, Полша, САЩ, Саудитска арабия, Иран. Нищо чудно да криминализират абортите наред с ползването на противозачатъчни средства – “нацията” има нужда от работни добичета, демек повече младежи, които да хранят политиците, бизнесмените и “духовните лица” (и с каквото остане – пенсионерите).

      (Интересно, как ще се оправят с безработицата? Единствено с поевтиняване на трудовото възнаграждение, как иначе…)

Подсъдно може да стане и съжителството без брак, съпружеската изневяра, а понятието “копеле” (роден извън брака) ще възвърне мракобесната си сила да смазва и осакатява всекиго, комуто е лепнат този етикет по абсолютно независещи от него причини. Пак следвайки чуждия челен опит, цензурата ще редактира със задна дата произведения на класици, премахвайки от художествени и документални текстове “обидни” и “опорочаващи” религията и нейните служители факти и критични мнения. Филми и картини също няма да се отърват. А понеже съюзът (общност на съвсем материални интереси) между държавата и църквата е традиция и логично следствие от същността им на социални паразити, току виж бъдат пренаписани (груб ход би било да ги забранят направо, неполиткоректно е някак си) и творби от рода на “Андрешко”, и без друго вече намразени от властимащите.

Какво друго? Ами например повече средства от бюджета ще се заделят за църковни и прочее “духовни” уж “нужди” в ущърб на истинските човешки потребности, а значи ще се появят и нови данъци за пряко захранване на свещениците. С една дума, ще имаме да вземаме (цъфнали налъми), ако смятаме, че “по-активната обществена роля” на Църквата ще донесе някакви благини на народа още в този тук свят, не в отвъдното. И дали на кормилото на синодалния властоносач ще застане лудият православен талибан Николай митрополит Пловдивски, дали някой от по-умерените (и бая възрастни, и с досиета на доносници на ДС) му колеги, курсът се очертава да е един и същ: или бавно смачкване на обществото под тежките шкембета на църковниците, държавниците и чорбаджиите – или бързо трошене на гръбнаците на критичното самостоятелно мислене, пак под същия товар.
Обратно, един свят без религия, би бил съвършено различен, защото ще е и свят без власт и принуда. Четиримата “активни борци с мракобесието” Докинз, Харис, Денет и Хътчинс, автори на широко популярни книги с критика на религията, наречени от вярващите си опоненти “четиримата конника на атеизма”, не си дават пълна сметка за това. За съжаление. А е логично освободените от религиозните лъжи маси да се освободят и от останалите форми на власт. Кое да стане първо? Повод за дискусия.

Но какъвто и резултат да даде дискусията по тази тема, отмяната на религията така или иначе е задължителен елемент от освобождението. Дали обаче е възможна такава “отмяна”? Ако гледаме на вярата като на “въпрос на вкус”, отмяната е безпредметна. Защото когато религията наистина стане единствено въпрос на лично предпочитание, това ще значи, че отмяната се е състояла. Премахната е властта, каквато имат днес църквите. Така си представят “отмяната” анархистите: липса на привилегии за религиозната идеология както спрямо другите религии, така и спрямо рационалния атеистичен мироглед; край на “традицията” на натрапване на религиозни възгледи и поведение съгласно моралните канони на дадена вяра; нека всеки мисли самостоятелно и доброволно избира в какво да вярва или да предпочита сляпата вяра пред зрящото познание.
Само че религията днес хич не е единствено “въпрос на вкус”. Тя е инструмент на държавната власт, средство за съхранение на господството над народа. Затова и борбата срещу настъплението на религията в обществената сфера, ако не се съпровожда от борба срещу държавата, е обречена. Атеистите може колкото си искат аргументи да изтъкват, в отговор държавата ще приема закони в полза на църквата, а значи и в полза на себе си.
Така че дочаканата смърт на църковния тартор е наистина повод малко да се постреснем, предвид това, което църквата и държавата се канят да извършат с всички нас.

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Станишев плаче за дядо Максим
    http://news.ibox.bg/news/id_983577771

  2. Кога ли Станишката ше се разплаче за някой безработен ровещ из кофите за боклук.

  3. Точно никога.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*