“За живота и смъртта” – записки на “терориста”

223670_432104000183005_820249258_n

“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество” (Хр. Ботев, в. “Знаме” 1875 г.).”

“Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва!” (Георги Раковски, “Позив към българите за въстание”)

Днес властта не обича революционерите, затова им е измислила ново име – терористи. Причиняването на смърт в името на някаква кауза, която не се споделя от властта не е революционен акт, а терористичен. Право да убива в името на някаква идея има само властта в лицето на тези които я упражняват. Когато те, те убиват, това е демократичен акт в името на свободата, когато ти ги убиваш, това е тероризъм. Затова ти не убиваш. Ти си демократ, вярваш в светлото бъдеще и учиш децата си да вярват в него, дори може би ги учиш, че трябва да се борят за своите права, но да се борят демократично, с домати, а не с гранати. Не в никакъв случай с гранати, а с мирни шествия и протести. Дори може би ги учиш да изразяват свободно мнението си, но в никакъв случай да не използват насилие за да го отстояват, дори самите те да са подложени на физическа саморазправа от страна на властимащите.

Властта не обича Смъртта. Затова тези които й се подчиняват са научени да не искат смъртно наказание, когато върху им се изсипват неправди. Вие може да искате Справедливост, Законност, но не и Смърт. Смъртта е в разрез с ценностите на съвременната цивилизация, с демокрацията  . . . , но най-важното, Смъртта е в разрез с интересите на тези които ви управляват. Защото вие може да поискате й тяхната смърт,  а това те не могат да допуснат – за тях живота е сладък. Те гребат от него с пълни шепи, наслаждават му се, опияняват се и се самозабравят. Политици, банкери и бизнесмени са разпрострели своята власт над вас, и са ви втълпили, че ако се почувствате онеправдани от някакви техни действия, трябва да търсите справедливост по определения законов ред, но забележете, по закони изработени от тях. Ако някой от вас е участвал в изработването на законите моля нека вдигне ръка. Дори и да решите да потърсите справедливост по законният ред, то на вас ще ви бъде необходимо да си платите за това, съдебни такси, разноски по делото, хонорар на адвоката и т.н.

Нима сте решили сам да въздадете правосъдие? О, какъв ужас! Вие искате кръв, но демократичните ценности не предполагат кръвопролития, те ги отричат, заклеймяват ги. Живота днес е висша ценност. Живота на убиеца, грабителя, подтисника е неприкосновен и се пази от закона, нещо повече, той му се гарантира. Та днес вие не можете да убиете бясно псе на улицата. Да, животът там където царува демокрацията, днес е защитен. Но кой живее, кой се радва на живота? Ти, а може би твоите деца? Нима животът, тази висша ценност за теб е бреме? Нима е тежък, труден . . ., несправедлив?  О, аз знам причината – ти си неконкурентоспособен. Трябва да работиш повече, за по-малко пари и в никакъв случай, в никакъв случай да не пристъпваш закона. Защото, ако го пристъпиш, те ще ти го стоварят отгоре с всичка сила. Дори и най-малкото ти провинение ще бъде санкционирано, а ти ще бъдеш вкаран в пътя на демократичните ценности.

Но забелязал ли си, че законът някак си не важи за политиците, за банкерите, за бизнесмените? Те могат да правят каквото си искат и винаги се измъкват от закона, намират вратички удобно оставени сякаш точно за тях, а ако случайно вратичка няма, те си правят. Приемат нов закон, изменение, допълнение и пак са чисти пред закона. Защото човече, те са закона. Те са живите, а ти си мъртъв, толкова мъртъв, че все едно не си се раждал, не си живял. Ти си им нужен до толкова, до колкото трябва някой да им служи, да им работи и да отглежда следващото поколение осъдено да служи на децата им. Законът е театър, декор, предназначен за теб, не за тях и ако не разбираш това, то толкова по-жалко за теб. Ти никога не ще разбереш какво значи да живееш. Законите са оковите на твоята свобода, на твоя живот. Нима не виждаш, че престъпниците са на свобода? Че дъщерите ти им служат за развлечение, а синовете ти за боксови круши и слуги. Върху кого се стоварва закона с цялата си сила? Върху кого . . .? Върху този, който въстава срещу статуквото, срещу тяхното управление, срещу системата, срещу реда установен от тях.

И в същото време, докато ти си принуден да оцеляваш, и да се трепеш за оцеляването на децата си. Когато изнемогваш в усилията си да осигуриш елементарните си нужди необходими за физическото ти съществуване, те живеят и трупат милиони, и законите за тях не важат. Те живеят днес, сега, точно в този момент, когато ти си броиш стотинките и се чудиш за какво по-напред  . . .! И ти знаеш, че те крадат, взимат подкупи, открито погазват закона, морала, справедливостта, човещината, но продължаваш да вярваш, че да отнемеш живота им е престъпление. Те живеят всеки миг, всеки час, понесени на гребена на вълната, а ти умираш всяка минута, наблягайки на веслата, като роб на окован на галера и твоята смърт е в името на техния живот.

Разбира се, те ти обещават светлото бъдеще, някога, дори може би след две три години, само трябва да затегнеш колана, да стиснеш зъби и да гребеш. Но дори светлото бъдеще да не дойде в твоя живот, ти вярвай, ще дойде докато живеят децата ти. Затова ги научи да си траят, да мълчат, да чакат светлото бъдеще и да гласуват разбира се, как щях да забравя . . . И така докато те си живеят –  ти умираш и ще умират децата ти. Защото от мъртвите само мъртви се раждат, а ти никога не си живял, а само живият може да се бори за живота си и да умре. Ти си роб, цял живот ще се трудиш за тях и за тях ще се трудят децата ти. Това е съдбата която сам си избрал. И ако възроптаеш, ще ти кажат, че си неудачник, че не се трудиш достатъчно, че вината е в теб и ако хвърлиш камък срещу тях, ще те обявят за престъпник, по закона който те са приели, уж за да те защитава. Но ти камък няма да хвърлиш, дресиран си. Стрес и уплаха сковават душата ти! Да се жертваш?! Защо точно ти – та ти едва оцеляваш. Кютай там, живей си мъртвецо, възпитавай децата си в послушание. Друг нека сложи ръцете си в огъня и главата на друг нека падне, някой жив, ти си мъртъв отдавна.

И така е, тези отгоре боят се от живите. Само жив, може да заложи живота си, да се бори, кръв да пролива, да мре. Ти си мъртъв, в сметките никъде няма те. На арената на живота, камък надгробен играеш. Но къде са те живите, тези дето се борят. Дето не знаят друг закон освен зовът на сърцето, де са те? . . . – Играят играта, правилата познават добре. Ако ги питаш вярват в светлото бъдеще, в демокрацията . . . Но най-важното е, че вярват и в себе си, че са живи, че мислят, а не просто ядат и серат. Те са страшните, те са заплахата, от която боят се търгашите. И когато ударят, смъртта им е спътник и приятел, и страж. Винаги заедно се изправят срещу системата и разкъсват декорите, разтрошават на части и сцената, и тези що я крепят. А когато умрат, бели камъни няма, няма гроб, само легенди от уста на уста се мълвят, сякаш живи са още . . .! Те живели са и се прераждат със своята смърт.

Адрес на статията
Етикети: , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Съобщаваме ви, че снощи почина Чергар Чергаров. Ето предсмъртното му писмо:

    Предсмъртно

    Здравейте!
    Аз съм истинският Чергар – такъв, какъвто е. Страдам от раздвоение на личността. Когато пиша публикации в Бъзикилийкс съм Чергарят какъвто трябва да бъде – да е интересен, да се хареса, да заинтригува, да Ви увлече. Абе, ловец на души. Като такъв имам таен план – осъществявам „Проектът“. Като 25-и кадър в публикациите ми прибягват кръв, насилие, революции, разруха по пътя към Анархията. Всичко останало е баластра. Пълнеж. Спирам до тук.

    А кой съм аз, истинският Чергар, пишейки не публикация, а този киментар?
    Аз съм анархист по душа. Ние, анархистите вярваме в едно светло, самоуправляващо се общество, стъпило на доброволните институции. Държавата е нежелана, ненужна и вредна, ние сме против всяка власт и против всяка йерархична организация на човешките отношения.
    Ние сме атеисти и отхвърляме всяка религия, залагаме на свободата, равенството и солидарността. Отричаме гласуването на избори, като форма на легитимиране на държавната власт. Смятаме капитализма за авторитарен, насилствен и експлоаторски и нашия бунт е срещу богатите. Всички капиталистически институции са наши врагове. Ние сме за равенство между мъжете и жените. За нас няма раси, граждани на дадена държава, а само хора, граждани на Планетата.
    Ето едно филмче, където кратко и много разбрано е показано какво е Анархия. Вижте го:
    http://vbox7.com/play:7fcf8e75

    Кои са нашите цели (източник http://sharkanan.blogspot.bg/search?updated-min=2012-01-01T00:00:00%2B02:00&updated-max=2013-01-01T00:00:00%2B02:00&max-results=3 ):
    1) окончателно ликвидиране на политическата и административна власт и техните атрибути и институции, защото те представляват фактор на системно потискане на свободата на личността; отмяната на капиталистическите отношения като изискващи и генериращи потисничество посредством властнически апарат (държава);
    2) установяване на самоуправляващо се според принципите на пряката демокрация федералистично общество, чиято свобода е следствие от личната свобода на всеки индивид; с обществена собственост, свободата за стопанисване на която принадлежи на пряко ангажираните; с равен достъп до всички блага при липса на привилегии; солидарност и взаимопомощ вместо конкуренция; жива справедливост вместо формално законодателство.

    Нашият метод: революционен, пряко действие
    Анархоорганизацията не е самото анархообщество, а само инструмент за неговото изграждане, затова анархоорганицията притежава по-специфични принципи на функциониране, структура и задачи.
    Основни задачи на Организацията (по приоритет):
    0) анализ на местната и общата политическа, социална и икономическа обстановка;
    1) пропаганда на идеите на анархизма сред населението;
    2) идейно самообразование с цел по-добра пропаганда;
    3) разрастване на Организацията чрез привличане на дейни и надеждни хора;
    4) помощ при формиране на помощни структури.
    Пример за помощни структури:
    клуб за публични дебати, групи за борба за подобряване условията на труд и заплащане (и участие на работниците в управлението на предприятията), каси за взаимопомощ, трудово-потребителски кооперации, структури за набавяне на средства, самозащита и противодействие.
    Помощните структури в революционна обстановка дават начало на самоуправление по места и предприятия, разпределителна система чрез потребителски съвети, сили за самоотбрана и контрол на обществения ред.
    5) понеже събарянето на държавата и капитализма с последващо установяване на свободно общество е невъзможна “в отделно взета страна” (макар от отделна страна или регион този пробив ще започне), особено важни са контактите и координацията с анархически формации в чужбина, при това анархически на дело, не само на думи.

    Чергар какъвто трябва да бъде няма никога да ви каже направо тези неща, защото 98 процента от хората ще го отхвърлят директно и за това използва заобиколни пътища, за да ви доведе до анархизма. Аз обаче смятам, че лъжата и притворството са най-големия порок. Не мога да понасям повече. Затова карам направо. Всички рано или късно ще узреят за идеите на анархизма.

    Сбогом приятели!

  2. Златен човек, какво искрено откровение. И да не спомене че е АНАРХИСТ по идеи на останалите ще го разберат, кой е Чавдар. Народен син, презрял личното в живота, поел трънливия път към общото, все отдал се изключително за СВОБОДАТА на всички.
    Жалко, дано тези искрени слова се чуят от всички невинни жертви на еродирания долар!!! ?
    Златко – Нова Зеландия.

  3. Живял някога в село Въшкаво Чергаре един селяк с комплексни комплекси, но най-вече с комплекс за малоценност, с мания за величие, с конспиративни мании, злобен и зъл, без никакво чувство за мярка и приличие. Попаднал случайно селякът в столицата на Царството, поживял там известно време и изведнаж много силно поискал да стане интелигент, най-вече защото не го бивало за никава работа.
    Но бил мързелив. Не научил правописа, не знаел граматиката, бъркал запетаите и говорел смешно с акцент от крайморските територии на царството.
    Това обаче не го обезкуражило. Той бил намерил магическо средство за неутрализиране на всички свои недостатъци и за измъкване от всякакви ситуации. Най-напред казвал, че всичко каквото говори и прави не е истина, после признавал някои от грешките си (когато нямало вече на къде) с нещо като „ами толкова мога” и накрая, най-силнят му коз бил предварителното извинение. Извиняваш се предварително и после правиш каквото си искаш.

    Веднаж, по неведоми пътища попаднал на прием. Решил да изпробва знанията си на практика. За начало казал, че всичко което ще говори и прави тази вечер не е истина, после се извинил предварително, че ще се държи нетрадиционно, защото много се претоварил тези дни с тежка умствена работа. По този начин той щял да изрази „първично“ и „диво“ себе си и да отправи философско послание към всички.

    И започнал: Хапвал смело с пръсти, мляскал и се облизвал, вземал безцеремонно от чиниите на другите, а в някои чинии поставял храна, която му се струвало най-целесъобразно да бъде хапната от притежателя на чинията. Пил от чужди чаши. Уригвал се, пърдял, бърсал си ръцете в покривката на масата, и дори се изсекнал в нея. Обиколил вички участници в приема и ги обидил с най люти обиди, с мръсни думи. Изпикал се в големия фикус до сцената. Ръсил закани, клетви и правил мръсни жестове с ръце. Накрая се изсрал публично до вратата и след като се обул без да се обърше, казал, че ще си ходи, понеже се поуморил за тази вечер. На следващия прием обещал да дойде пак…

    Е, хубаво е да си интелигент, мислел си с усмивка и бодра душа селякът, вървейки към бедната си панелна квартира…

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*