Ноам Чомски: „Какво представлява глобализацията?“

1377864345

И така, какво всъщност представлява глобализацията? В буквален смисъл думата „глобализация“ означава просто „международна интеграция“. Всички поддържат тази идея. Даже работническите движения и левите организации още от създаването си като цяло се придържат към този принцип. Именно затова всички работнически организации се наричат „международни“, тоест „интернационални“. Проблемът се състои в това, че самият термин „глобализация“ и неговият смисъл са присвоени от един малцинствен политически и икономически елит, с цел да се обозначи такава „международна интеграция“, която да привилегирова правата на инвеститорите. Интересът от това „присвояване“ е свързан с факта, че тези, които се противопоставят на тази изопачена версия на термина „глобализация“ могат да бъдат обявени за „антиглобалисти“, или, с други думи казано, за хора, които искат да се върнат в праисторията. Огромна грешка е фактът, че хората, които критикуват една такава „глобализация“, заради това, че приволегирова правата на инвеститорите, се оставят да бъдат определяни по този начин без да реагират. Те в никакъв случай не би трябвало да приемат това.

Ние всички сме за глобализацията. Проблемът е да се знае дали един такъв процес служи на обществените интереси или на интересите на властимащите и на частниците. Но, всички ние сме за глобализацията. Например, никой не може да бъде против това да се свърже със своите приятели, които в момента се намират в Италия, примерно. Ако някой разбира думата „глобализация“ по съвсем наутрален начин, съвсем нормално е да се запита дали тя се развива или не. Всъщност, ако трябва да сме честни, глобализацията (в истинския смисъл на думата!) не се развива. Относно икономическата интеграция, между другото се наблюдава и един технически индикатор, а именно глобално сближаване на цените и на заплатите в рамките на един общ пазар. От 25 години насам това сближаване намалява. Освен това се предвижда то да продължава да намалява още. Това означава, че самите защитници на глобализацията, която привилегирова правата на инвеститорите, предвиждат, че този процес ще доведе до блокиране на глобализацията в техническия смисъл на думата. Засиленото развитие на глобализацията по начина, по който те я разбират, означава просто, че по – голямата част от световните богатства и власт стават техни.

Да вземем определението на Адам Смит. Всички ние се отнасяме с уважение към Адам Смит. Според Адам Смит централният елемент в едно общество, основано на свободния обмен, е свободното придвижване на работна ръка; това означава, че хората могат да отидат там, където пожелаят. Без тази свобода терминът за свободен обмен се оказва безсмислен. Какво би представлявала глобализацията в този смисъл? Освен това, аз смятам, че най – кулминационната точка на глобализацията е била преди около един век. Точно тогава свободата на придвижване, отнасяща се за хората като цяло, е била най – важна от историческа гледна точка. И то поради причини, в които няма нищо необичайно. Най – важната причина е била тази, че европейците масово са бягали от ужасите на индустриалната революция и са били свободни да дойдат в САЩ, да избиват индианците и да завладеят земите им. В това няма нищо славно, разбира се. Но истината е, че в чисто количествено отношение броят на свободно придвижващите се хора тогава е бил много по – голям в сравнение със сега. Именно благодарение на тази свобода при преминаването на границите, моите родители не са свършили живота си в газовата камера. Тази свобода сега не съществува. Според други критерии обаче може да се каже, че глобализацията се е развила много бързо. Например, през последните 25 години транснационалните финансови обмени са се увеличили астрономически. Многобройни и уважавани икономисти смятат, че именно заради това образът на международната икономика е толкова негативен.

През последните 25 години по – голямата част от макроикономическите показатели показват, че икономиката се намира в период на значителен застой. Цялата (или почти цялата) икономическа действителност започва да се влошава именно през този период, наречен „глобализация“ – намаляване на икономическото развитие, намаляване на инвестициите и даже намаляване на търговския обмен. Много икономисти смятат, че причината за това е именно изостреното „изпаряване“ на капитали; тоест огромното трансгранично изтичане на капитали. Т. нар. „епоха на глобализация“ започва с отмяната на Бретън–Уудското споразумение, което даваше възможност на държавите да контролират изтичането на капитали и гарантираше конвертируемостта на валутите между държавите, което пък от своя страна намаляваше възможността за спекулации. Благодарение на това се наблюдаваше един период на изключително силно икономическо развитие – точно обратното на това, което се случи през следващите 25 години. Тоест, ако човек проследява движенията на капитали, може да каже, че глобализацията е достигнала своя връх в икономическото развитие. Но ако се проследи движението на хора, тогава ще се види, че глобализацията се намира в упадък.

Много ярък пример за това са отношенията между САЩ и Мексико. Границата между САЩ и Мексико е изкуствена и е установена след като САЩ завладяват половината от територията на Мексико. По принцип, става въпрос за граница, която е била много „рехава“ и която хората в продължение на много време са преминавали доста свободно. През 1994 година Бил Клинтън милитаризира границата в рамките на операцията „Gate Keeper“. Милитаризацията на границата е имала за цел да намали движението на хората, тоест, да намали международната интеграция. И защо през 1994 година? Защото това е година, в която споразумението “NAFTA” влиза в сила. „NAFTA“ (Северноамериканска зона за свободна търговия) има за цел да засили процеса на интгерация между САЩ и Мексико. Но милитаризацията на границата показва, че тази интеграция не се отнася за хората. Защо е било нужно милитаризирането на границата? Защото САЩ са били предвидили, че именно Мексико ще е една от следващите държави, които ще се превърнат в „икономическо чудо“. И точно „NAFTA“ попречва на този процес и в действителност се отразява изключително негативно върху по – голямата част от населението на Мексико. Заплатите в Мексико се понижават значително, стотици хиляди мексикански селяни са принудени да напуснат земите си. Даже инвестициите в Мексико намаляват въпреки, че в световен план инвестициите се увеличават. Накратко, едно истинско „икономическо чудо“.

Изразът „икономическо чудо“ означава, че всичко е прекрасно за една малка група от богати хора, както и за чуждестранните инвеститори. За останалата част от населението това се е оказало истинско бедствие, както е било предвидено. И за това се е наложило границата да бъде милитаризирана. Следователно, каква е целта на „NAFTA“? Да спомага за глобализацията или да й пречи? Зависи от показателите, които се вземат предвид. Ако границата се милитаризира, за да се попречи на хората да се придвижват (според теорията, предложена от Адам Смит), това пречи на глобализацията. Но според хората, които държат икономиката в ръцете си, това спомага за глобализацията: въпросните хора натрупват повече печалби. От друга страна, постоянно четем във всички вестници, че имало бум на търговския обмен между САЩ и Мексико. Но дали това (даже и да е истина!) има нещо общо с глобализацията? Адам Смит би казал „Не!“.

Преди приемането на „NAFTA“ през 1994 година 50 % от трансграничния трафик на стоки представляваше вътрешен трафик в рамките на една и съща общност. Класическата икономическа теория не определя това като търговия. Това означава все едно „Дженеръл Моторс“ да вземе решение за транспорт на стоки от Индиана в Илинойс. Ако една централизирана и планова икономическа система налага ултимативно преминаването на стоки през дадена граница, това не може да се нарече търговия. Преди подписването на „NAFTA“, това засягаше 50 % от трафика на стоки; сега вече става въпрос за 66 %. А колкото до автентичната търговска дейност, никой не си дава сметка за нейната еволюция, но аз няма да се учудя ако разбера, че и тя е намаляла. Във всеки случай няма ясни данни относно нейния прогрес. Освен това, вътрешният транспорт на стоки (чието управление също е централизирано) представлява само една малка част от общия трафик. Съществуват т. нар. „стратегически алианси“ като този, който подписаха „IBM“ и „Toshiba“. Налице е и т. нар. „екстернализация“, тоест когато дадено общество оказва натиск върху някакво малко предприятие, чиито работници не са обединени в никакъв синдикат. Това дава възможност да се получават стоки на много ниски цени, без да се зачитат нито социалните права, нито минималните заплати. Запазва се само контролът върху производството. В случая става въпрос точно за централизирано управление. Едно от малкото на брой изследвания относно този феномен, проведено от Brookings Institution, посочва, че около 70 % от трансграничния трафик на стоки по един или по друг начин се управлява централизирано. Независимо дали става въпрос за вътрешен трафик, за стратегически алианси, за оказване на натиск, или за прилагане на някакви други стратегии.

За да се знае със сигурност за какво става въпрос, от една страна е необходимо да се изследва този феномен (нещо, което никой не прави), а от друга страна трябва да има достъп до вътрешните регистри на предприятията, които сами по себе си представляват тоталитарни институции. Изглежда обаче, че данните, с които и сега разполагаме, са достатъчно достоверни и показват, че само една съвсем малка част от трансграничния трафик на стоки може да се нарече търговия. Трансграничният поток от хора също е намалял значително. В случая с „NAFTA“, това е извършено напълно съзнателно и целенасочено – с помощта на милитаризация на границата между САЩ и Мексико. След Бил Клинтън и Джордж Буш – младши също настояваше за още по – изострено милитаризиране на границата. Даже в стремежа си да попречи на международната интеграция (каквото всъщност е идеалното разбиране за глобализация), Джордж Буш – младши беше много по – краен: той използваше възможно най – фалщиви поводи за милитаризиране на границата като например борбата против трафика на дрога.

Следователно на въпроса за глобализацията не може да се отговори просто и еднозначно; има прекалено много гледни точки – тези на хората, тези на инвеститорите и т. н. Според различните гледни точки глобализацията може да има съвсем различен смисъл. Колкото до това дали нещата ще се променят, дейностите на човека не могат да се предвидят. Бъдещето зависи от волята и от избора на всеки един от нас.

Превод от френски език за „Без Лого“ от долното видео:
Ирис Ким

Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. живота е такъв какъвто може да бъде. процесите: мексико сащ, китай русия, европа азия, може да се ограничават, ама не могат да се спрът!?

  2. Глобализацията в широкия смисъл на думата се развива. Физическото преместване на хората вече се замества от разрастващите се връзки в Глобалната мрежа. Увеличава се броя на професиите при които, от произволна географска точка, работиш за абстрактно базирана компания.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*