От всекиму според късмета, а всекиму според парите

Members Of The Occupy London Protest Set Up Camp In Finsbury Square

От всекиму според късмета, а всекиму според парите

Това е капитализмът, приятели, няма какво да го увъртаме.

Идеолозите му ни пробутват всякакви обяснения защо и как той е най-добрата възможна икономическа система, а простите принципи, на които се подчинява са точно тези – късмет и пари.

Ако човечеството наистина е неспособно да създаде нещо по-добро, то сериозно трябва да преразгледаме убеждението си, че хората са най-еволюиралата форма на живот на планетата Земя.

Напоследък все по-често срещам протестиращи, които вярват, че принципите на икономическата ни система са прекрасни. Те са убедени, че единственото, което трябва да се поправи, не е начинът на производство (от всекиму според късмета), нито начинът на разпределение на продуктите (свободен пазар – на всекиму според парите), а само политическия контрол. Ако „гражданите и експертите“ следят за правилното функциониране на системата, всичко ще е наред. „Експертите“, които трябвало да ни управляват според „протестиращи“ като Кольо Босия, знаете ли откъде идват и къде отиват? Коя формула ще следват юнаците? Пусто любопитство…

Попитайте гражданите от какво е свободен свободният пазар. Вижте колко от тях ще ви отговорят, че става дума за пазар, свободен от контрол – държавен или обществен. Вижте колко от тях ще ви отговорят, че е „свободен“ в търсенето на максимална печалба от собствениците на произведените продукти. Вижте колко от тях ще ви кажат, че свободен пазар означава премахването на каквито и да е ограничения по отношение на минимални и максимални цени. Никой не бива да постановява, че хлябът и лекарствата са необходими за просъществуването на човеците и трябва да бъдат достъпни за всички. А минимална заплата просто не бива да съществува, казват – това не било свободен пазар, нека да оставим работниците да се конкурират помежду си на пазара на труда. И да не се възмущавате, че предприемачите произвеждат там, където намерят най-евтината работна ръка – направете им „свободни икономически зони“, където да могат да плащат 8 лева на ден, и ще произвеждат и в България. За какъв „държавен и обществен контрол“ говорим? За какво по-точно протестираме? Никакви ограничения на цените и свободното циркулиране на стоките, моля! – това е свободният пазар.

Затова и една от основните цели на „чистия капитализъм“ е дерегулацията – премахването на всички законови норми, които са пречка за увеличаването на печалбите и създаването на картели и монополи.

„Свободен пазар“ не е нищо друго, освен „всекиму – според парите“. Който има пари, си купува лекарства. Който няма – да не се оплаква! В Африка свободният пазар е най-свободен. Не се шегувам, факт е. Затова измират от глад и болести. Не скачайте срещу закони като ACTA – те защитават свободния пазар. Не скачайте срещу цените на тока и горивата – те са такива, заради свободния пазар. Търсенето е по-голямо от предлагането – тъй че какво искате? Ето ви свободен пазар в действие.

Пробутват ни всякакви приказки, че свободният пазар щял да доведе до по-ниски цени, благодарение на „конкуренцията“. Всъщност, запитвали сте се „конкурентоспособността“ за чия сметка е?

Цената на стоките е съставена от 3 елемента – цената на суровините и инструментите за производството им, заплатата на работника, който ги произвежда физически и накрая, печалбата за предприемача.

Върху първия елемент собственикът не може да влияе, но може да влияе върху другите два. Ха познайте дали предприемачът предпочита да намали заплатата на работниците си, или своята печалба, в стремежа си да бъде „конкурентоспособен“. И дали си струва да отделя част от печалбите си, за да поддържа производство, което не унищожава природата? 

Обожавам приказките за конкурентоспобността. Особено когато ми ги разказва някой работник. Някои хора трудно осъзнават къде се намират в хранителната верига, дори когато тя е съставена само от две брънки.

Относно късмета – все още някои вярват, че дали ще си предприемач или наемен работник, зависи от „способностите“. Не от късмета да се родиш в богато семейство. Не от късмета, че не си се родил в Конго. Не от късмета да живееш в подходящия исторически момент – в период на криза или възход. Не от късмета да попаднеш на походящото място в подходящия момент. О, не – тази система награждава „способните“. Да се чуди човек защо Парис Хилтън не мие подовете в тоалетните.

Всъщност нямам против свободния пазар, стига „губещите“ предприятия да се преобразуват по закон в кооперативни предприятия на работниците, както и да се прокара закон за информация върху етикетите: дали стоката е произведена в предприятие със или без наемен персонал. Дали пък няма за нула време частните предприемачи, трупащи печалбите си за сметка на работниците, да изгубят битката точно на терена на боготворения от тях „свободен пазар“? Дали пък „експертите“ не се страхуват точно от това? Затова ли постоянно препоръчват приватизации или препродажба на „губещите“ предприятия, вместо преминаването им под контрола на работниците – въпреки, че точно те са първите, които би трябвало да „наследят“ предприятията, които им дължат заплати.

От всекиму според късмета, а всекиму според парите – но гражданите да следят дали тази проста формула се изпълнява „честно“. Това искали протестиращите в България, а не да сменят формулата. Май ще протестирам другаде.

Даниела Пенкова

Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

11 коментара

  1. В началото на българския „Преход“, основната „способност“ която се изискваше от кандидатите за родни „рокфелеровци“, беше да са офицери или агенти на ДС или в най-лошия случай поне да са „наши момчета“ (чейнчаджии, борци,гребци и пр.)

    • Пахах, абе тая другарка Пенкова много плодовите, бе – всеки ден по едно соц,. пасквилче произвежда. Ето тази идея обаче бие всичко по идиотизъм „губещите” предприятия да се преобразуват по закон в кооперативни предприятия на работниците“ – мога ли тогава да запитам каква мотивация има 1 работник да си върши съвестно работата, щом държавата му гарантира законово, че ако докара до фалит предприятието, ще придобие собственост?

  2. Никой няма да става собственик. Става въпрос за работнически контрол, а собствеността ще е обществена.

  3. Аха, прекрасна идея – демек колективна безотговорност, която е толкова любима на вас – комунистите. И отново да попитам – каква е мотивацията при това положение на един работник да си върши работата съвестно? Работим некадърно, така че да забатачим предприятието и гадният капиталист според изключително гениалния ви закон бива подложен на „обществена експроприация“ (такива наукообразни термини обичате комунистите за означаване на обикновен грабеж и репресия). Как ще функционира това „обществено“ предприятие? Как ще се управлява? С гласуване от всички работници? А как ще определяме заплатите? Пак с гласуване?

  4. Аз не споря за детайлите (Даниела може да си защити тезата), а защитавам принципи. Все ще функционира някак предприятието, по добре отколкото под управлението на назначен за „бизнесмен“ мошеник.
    И съм анархо-комунист, за сведение.
    Кой кого граби? Или си малък на години или се правиш на „дръж ми шапката“ – нали в пладнешкия грабеж наречен „Преход“ ни минава живота. Всяка една гражданска експроприация би била частично възстановяване на справедливостта.

  5. Че си комуняга ми е ясно, също така ми е ясно, че заедно с другарката Пенкова си плачете за национализации, лагерии и всички екстри на социализма. И още нещо, което всъщност е най-важно – ти защитаваш абсолютно античовешки принципи, което чисто практически те класифицира като негодник. Няма значение в случая в какво вярваш – надзирателите от Аушвиц също са си вярвали, както и Сталин и Пол Пот.

  6. Ти уби коня с права лопата…:)))

  7. Много си оригинален – всъщност не те ли притеснява колко сте импотентни с другарката Пенкова? Вие сте 1 файтон хора, аз сега дори установих, че другарката Пенкова вече съм я срещал във Фейсбук под комичното гръмко произвище „Световна свобода“ (типична левичарска хвалипръцковщина – другарката за целия свят се загрижила и го спасява). Шайката ви от комуноидни кресльовци включва некоя си Бай Далай (пубертетка от раб.селски произход нейде из северозападнала България), некой си Чергар Чергаров (любител икономист и бездарен драскач), другаря Алекс Симов (комунистически дебелак, подвизаващ се като автор на плоски фейлетони и журналист от Дума), некой си Кихано (обикновен лъжец, творящ „анализи“)… подозирам дори, че някои от хората всъщност се повтарят. Та тази героична групичка ли ще бори капитализма? Ти, байчо, как го преборваш? Със сайтчето си с 30 почитателя, от които половината са от гореизброените? Даде ли личен пример, настанявкайки у вас 3 работника от ОЦК?

  8. Понеже съм герой извън фейсбук мога да ти кажа, че ако ти беше капитализма, работата приключва с един ченбер…
    Но и на Капитализма ще му намерим цаката, не бери грижа.
    Сайтчето ми с 130 хиляди посещения за тази година, има само спомагателна функция…

  9. И смелчага :) Пхах, гато комика…

  10. Абе Павеле ма като тука сме трийсе тъпи комуняги, ти ‘що въобще по цял ден седиш да се занимаваш с нас.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*