Родителска безизходица

ScreenHunter_46 Dec. 18 11.03

Законът за предучилищното образование криминализира т.нар. „родителски кооперативи“ и задължава майки и татковци да водят чедата си от 4-годишна възраст в държавните детски градини. При все, че тези градини не достигат.

Какво значи това?

Първо, че държавата силово мачка гражданските инициативи. Какво представлява „родителски кооператив“? Няколко семейства, които се познават помежду си, обединяват усилията си да се грижат за своите деца. Пример за спонтанна самоорганизация и практическо гражданско самоуправление по един немаловажен проблем от ежедневието. Тъкмо елемент от анархическото общество, необходимо условие за безвластна обществена система. Достатъчното условие е отделен въпрос, много пъти разглеждан във вестник „Свободна мисъл“.

Второ, че държавата се мъчи да създаде зависимост към себе си, към своите “услуги“ – съмнителни и по качество, и по количество, и по достъпност, и по адекватност. Иска гражданите крачка да не могат да стъпят, без тя да е регламентирана от наредби, правилници, закони, приети от шепа лакоми паразити в полза на малко повече на брой други паразити с тлъсто имотно състояние. Нека подсетим читателя, че спестовните влогове в трийсетте български банки на суми над 10 000 лева са едва 20% от всички сметки.

Трето, че държавата се стреми да получи най-пряк достъп до младото поколение от най-крехка възраст, за да го програмира да е покорно и глупаво. Да го дресира за „пазара на труда“. Само че същият този пазар е ограничен. Образованите младежи се лутат в него без перспектива, лутат се и без да разбират причините да са ненужни. Системата им казва: приспособи се към мен! А защо да не е обратното? Общественият строй служи на човека, не човекът трябва да е роб на строя. Нещо подобно в този смисъл е изрекъл един проповедник преди 2000 години. Системата напира да разказва на децата в училище, но и в детската градина за бог и вяра, но премълчава точно тези думи на Христос.

Давам си труда да обърна специално внимание на тази новина, защото има хора, които се самоопределят като либерали и от тази си позиция упрекват анархистите, че “нищо не правели да дадат позитивен пример“. Отговарям им, че всякакъв опит за изграждане на кътче анархия (т.е. самоуправляем граждански ред и справедливо разпределение на блага при колективно солидарно производство) ще се натъкне на остра съпротива от страна на държавата и бизнеса. Опонентите тутакси подигравателно подхвърлят, че това било „невероятно“. Че една „демократична“ (?!) власт изобщо нямало да тръгне да мачка инициативите на народа, стига те да не са „насилствени“ (т.е. революционни).

Да, ама не. Ето – мачка. Съвсем ненасилствена гражданска инициатива. Както преди това е мачкала или се опитвала да мачка други свободни начинания, спомнете си бандитското нападение срещу електронна библиотека „Читанка“. Системните актове на насилие спрямо опитите на хората сами да си решат проблемите, да ги решат, без да ангажират никого, освен себе си, са безчет. И такава реакция на държавата е обяснима – спонтанните народни инициативи доказват, че властта е излишна. А тя не прощава подобни примери. И щом не може да ги контролира пряко, ще ги забранява и наказва.

Властите вече предложиха „компромис“ – родителските кооперации да се „легализират“, да се превърнат в частни детски градини. Освен че това ще натовари с такси и данъци родителите, бюрокрацията получава възможност да регламентира възпитателния и учебен процес. Започва се с регистрацията и обявяването на по-непреклонните извън закона. После се продължава с натиска за прилагане на „нормите“ в образованието, занимаването на децата с това, което държавата намира за добре и покриването на критерии, които тя е определила. Постепенно се въвеждат нови правила и критерии, контролът върху процеса на възпитание се засилва дотолкова, доколкото държавата прецени за нужно – вече сам си се регистрирал и не можем да ѝ откажеш. С унищожителните резултати от тази намеса. И поне част от вдигналите се на протест родители показаха готовност да се огънат, да приемат този троянски кон. Самите протести под формата на прошение към всесилната и всекомпетентна власт вече са признак на поражение. Компромисът с бюрократите означава провал на желанието на родителите да отгледат деца с нещо повече в главиците от онези боклуци, с които системата ги пълни.

Не протести са нужни, а съпротива, неподчинение на мераците на властта да превърне бъдещите поколения в програмирани мравки. Макар че, ако попитаме биолозите, те ще кажат, че в един мравуняк няма „началници“, че всички действия на мравките приличат на серия флашмобове, инициирани по химичната комуникационна мрежа на тези насекоми, също както това става в човешкия свят с помощта на интернет. На това учат ли ги в училище? Разказват ли го като приказки в забавачниците?

Покойният писател Виктор Пасков в „Балада за Георг Хених“ беше рекъл: Бедността не е порок, но предпоставка за голяма свинщина. Това преподават ли го на децата? Защото менгемето на бедността свива не само стомасите, но и капацитета на мозъците. Остават само първичните импулси, управниците свирят на тях като на пиано, за да постигнат своите цели.

Така че, на всички защитниците на държавността и на пазарната конкуренция, които обичат да казват, че опонентите им „живеят в измислен свят“, ще заявим: при положение, че именно вие широко си затваряте очите пред реалните факти, следва да си направим извода, че вашият живот протича в една и съща вселена с елфите, джуджетата, хобитите и феите на зъбките и ченетата.

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*