Толкова ли е вредна наистина класовата борба?

Eugène_Delacroix_-_La_liberté_guidant_le_peuple-2
Само преди няколко дни нашумя една много показателна история около френския актьор Жерар Депардийо. Обиден от изказване на премиера Жан-Марк Еро артистът обяви, че се отказва от своето гражданство и се мести в Белгия. Министър-председателят на Франция разгневи звездата с кратък ироничен коментар за отказа на Депардийо да плаща по-висок данък за своите доходи. Това е една от антикризисните мерки, които въведе новия френски кабинет, воден от разбирането, че в трудни времена трябва да има някаква солидарност във ваденето на страната от блатото. Депардийо обаче се оказа типичен представител на своята богаташка прослойка и отказа да прояви дори такъв жест към страната в която живее. В гневното си писмо до Еро актьорът обявява, че той бил надраснал границите и се чувствал истински европеец и гражданин на света. Зад помпозните думи обаче се крие пълното откъсване на богатите от проблемите на обществата в които живеят, тяхната алчност, която е преминала всички граници, както и абсолютното им нахалство в отстояването на старите норми на предкризисен живот. Защото никой не иска да лиши Депардийо от къща за спане, черен хайвер на вечера, две любовници в чужбина и винарните му в провинцията. Идеята е просто богатите поне един път през този век да допринесат за справянето с проблемите вместо да бъдат основен генератор за тяхното възникване. Това не е наказание за успеха, а опит за постигането на справедливост.
Такива като Депардийо обаче вече не се чувстват като част от никаква общност, не се чувстват обвързани с обществото и съответно не смятат, че трябва да поемат никакви отговорности. Все едно богатството им е паднало свише като някакво чудо. Това е именно онова разделение за което предупреждаваше Зигмунт Бауман в книгата си „Глобализацията“ – глобалните срещу локалните. Локалните са принудени да живеят в своята затворена общност, а глобалните вече се изживяват като някакъв наддържавен елит, който може да сменя гражданството си като носна кърпичка и да гледа с презрение всеки опит да бъде принуден да поеме отговорност.
В последните 20 години бе направен мащабен идеологически опит понятието за класа да бъде изкоренено от политическото съзнание на света. Защото само в в среда в която хората не се осъзнават класово номерата на свръхбогатия елит могат да минат. Класата като идея и класовата борба като стратегия бяха сатанизирани до абсолютна крайност. Последните избори в САЩ например минаха под много мощни обвинения, основно от Републиканската партия, че конкуренцията се опитва да предизвика class warfare (което си е класова борба, но изразено на езика на Шекспир). Всички говорят за класовата борба като за нещо суперотрицателно, като за явление едва ли не от ада, като нещо, което е инструмент на миналото докато стерилното бъдеще се нуждаело от нов подход.
Самият факт, че всички искат класите да не бъдат вкарвани в политическия речник, а класовата борба да бъде забравена, трябва ясно да ни подсказва, че очевидно в самата идея има нещо много полезно и правилно, особено в кризисни времена. Парадоксалното е, че в световен мащаб десницата няма проблем в употребата на „класа“ в своя речник, докато левицата срамежливо като монахиня отказва да приеме, че светът съвсем не е толкова променен, че капитализмът в криза реставрира всичките гадни черти, които Маркс е описал.
Аз смятам, че класовата борба не само не е вредна. Тя е единственият начин за реален изход от кризата и заради това всички заобикалят тази тема все едно е радиоактивен реактор. Богатите прослойки успяха да се измъкнат от своята отговорност за финансовия кошмар в който живее светът вече четвърта година. Измиха си ръцете, подготвиха си окопи и си създадоха ново поколение идеологически институти – клонинги, които яростно да отхвърлят всяка идея за солидарна отговорност. В тази ситуация всички останали имат един-единствен изход – класовото осъзнаване и борбата за справедлив свят.
Всяка социална придобивка в Европа е извоювана с класова борба. Когато хората осъзнаят своята сила като социална общност, тогава съпротивата на богатите рухва като картонена кула, дори и репресивните апарати на държавата да са на тяхна страна.
Разберете – повечето от вас няма да станат милионери. Повечето от вас няма да живеят живота на Депардийо, че да му влизат в положението. Неговият успех не може да бъде извинение за арогантност. Държавата има право да изисква от богатите, защото иначе обществото започва да съществува в състояние на постоянно напрежение. Ако смятате обратното, то значи и забраната за детски нископлатен труд също е прът в колелото на бизнес-успеха. Преди парите трябва да стои моралът. А моралът в едно общество възниква именно по пътя на класовата борба, защото трябва да е ясно, че битката е безмилостна, въпреки, че ни лъжат, че не е почнала.
Ускореното засилване на неравенството е най-сигурният индикатор, че класовата борба предстои. Не е нормално в едно общество 90 процента от хората да разчитат на митични коледни добавки, за да се справят с празниците докато 10 процента ядат в ресторанти със златни вилици. Колко време мислите, че е в състояние да издържи една държава, която е разположена в такава ос на неравенството? Дори и хората все още да не се осъзнават като класа, то първата крачка е направена – хората вече знаят, че живеят в постоянна несправедливост. Следващата крачка е да могат да видят отвъд натрапената сапунена политическа система и да схванат, че отвъд политическите трибуквия и съкращения се крие система, която няма да спре да произвежда колосално неравенство. Няма как да изкорениш от съзнанието на хората факта, че един друг свят е не само възможен, той е възможен в рамките дори и на сегашния живот.
Това е смисълът от осъзнаването, че има фронтова линия и, че ония другите вече стрелят. те се чувстват в безвъздушното пространство, защото са повярвали, че с техните пари могат да ръководят света дори и до нов негов свършек, предсказан от маите.
Заради това, приятелю, осъзнай се класово! Почни борбата!
Този свят няма да бъде променен от Депардийо.
Той може да бъде променен от тебе.
Адрес на статията
Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*