Грядущата революционна буря

“Пусть сильнее грянет буря!”

“Буревестник”-Максим Горки

 

В статията ми от 1987 г. – “С.С.С.Р. РЕФОРМА ИЛИ РЕВОЛЮЦИЯ?” – публикувана в нашия емигрантски бюлетин “АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ” (в навечерието на 70-годишнината от “навеждането на Ленин, за да вземе търкалящата се по улиците на Петроград, власт”), писах че над “съветската” империя се сгъстяват едновременно буреносни облаци на класическите конфликти: социални, колониални, империалистически, към които се прибавя необходимостта от радикални промени, фракционните борби всред господстващата партия и най-вече близките и по-далечни последици от роботронната ( научно-техническата ) революция.

Това допълних с цитат от нобеловия лауреат по химия за 1977 г.Иля Пригожин:

“В подобни условия, една система загубва своето равновесие и започва да има ирационално поведение. Предишните закони, които са регулирали нейното съществувание и функциониране, губят силата си. В подобни революционни моменти е невъзможно да се предвиди теоретически посоката, която ще поеме промяната: дали системата ще се дезинтегрира в хаоса, или внезапно ще се изкачи на едно по-високо ниво на организация и революционни преобразования… Когато системата, вследствие бавните, но непрекъснати изменения, флуктуации и асинхронни осцилации на подсистемите си е доведена до дестабилизация и загуба на равновесие, тя става свръх-чувствителна и уязвима за действието на вътрешни или външни сили, безпомощни до този момент в опитите си да я променят или разрушат. Акцията на тези сили, подготвяна от цялото предшестващо развитие, и мащаба на нейните резултати, изглеждат като случайност или “чудо” за страничния наблюдател.” И заключавах: “Седемдесет годишният “цикъл” на държавнокапиталистическото общество навлиза във фазата, която наричат крах.”

Описаният от Пригожин “механизъм” или кризисен процес е известен в науката под името бифуркация. Още тогава твърдях, че теориите на бифуркацията и на хаоса, и свързаната с тях синергетика (теория на самоорганизацията), върху които няма да се спирам, заедно с математическото моделиране на социалните процеси, могат да станат едни от солидните основи на Общата теория и практика на Социалната революция, но за съжаление, и тогава не се намери колектив, годен и желаещ да “копае” в тази посока…

Тогавашната революционна криза или ситуация, обхванала частта на Евразия от Владивосток до Берлин, беше локална. Затова, с общите усилия, компромиси и договорености между господстващите “висши” класи на победени и победители в Студената война от Изтока и Запада, тя бе преодоляна.

Днешната социална система отново се приближава към такава точка на бифуркация, с тази разлика, че нейното пространство сега е глобално т.е., тя ще обхване планетата.

Обективен критерий за приближаването ни към нея и настъпването на нейния “момент” е нарушаването, дестабилизацията или разрушаването на социалното и интернационално статукво (STATUS QUO= съществуващо положение). Следователно, за да установим дали се придвижваме към точката на бифуркация, нашият системен анализ трябва да се насочи от една страна към количествените и качествените процеси и промени в социалната стратификация на населението в отделните страни и региони, особено в тези с най-голямо тегло в съвременния свят на капитала и държавността, към процентното съотношение, състоянието и поведението на “нисшите”, “средни” и “висши” социални класи, към условията на техния живот, към активността, борбите или колаборацията помежду им, тенденциите в еволюцията на политическата и социаликономическа система и т.н., и от друга – към обзора на международното положение, на събитията и на търговските, финансови, политически, военни и т.н. конфликти, към неравномерното развитие, разместването на “великите” и свръх-силите, подредбата им по скалата на световната икономическа и военна мощ и към образуващите се коалиции между тях, защото съхранението или разрушаването на двойното статукво се извършва под влияние на комплекс от фактори, сред които, освен гореизброените, най-важен си остава новопоявилата се и непозната, наченала от няколко десетилетия роботронна революция, която освен катализатор на социалната и интернационална дестабилизация, създава материалната основа за изграждането на обществото към което се стремим.

В незавършената още брошура “Апокалипсис – Кога?”, която се публикува на части във в-к “Свободна мисъл” и изцяло в Без Лого:  http://bezlogo.com/?p=16582  има множество от данни и изявления на политици и политолози за социалната стратификация, за поляризацията на обществото и за увеличението дела на “нисшите” класи или на Петото съсловие, както и за ликвидирането на “американската мечта за края на историята” и за създаване на Империя на глобалния капитал, връх на чиято  пирамида трябваше да бъдат САЩ. От нея ще цитирам Бжежински за разрушаването на социалното статукво в “страната на неограничените възможности”: “Съвременна Америка (а и целия Запад) се е променила (в сравнение с времето на “отците – основатели”). Тя се е превърнала в страна на поразителни социални контрасти. Независимо от демокрацията, американското общество се състои от свръхбогато малцинство, неделима част от което са и държавните мъже и политици, и все по-увеличаващото се болшинство на нямащите. Днес в Америка 1 % най-богати фамилии владеят около 35 % от националното богатство, докато нисшите 90 % имат едва 25 %  и очевидно ние се хлъзгаме към засилване на социалните конфликти, на класовата враждебност и на различни форми на радикализъм. Когато долният сегмент на средната класа пострада сериозно от икономическата разруха и от безработицата, могат да се очакват сериозни граждански вълнения… От друга страна, поляризацията се придружава от глобално политическо пробуждане, самосъзнание и стремежи на обществото, най-вече на младите хора в развиващите се страни (болезнено травмирани от спомените за многовековното колониално или имперско господство). В резултат на глобалната политическа активност, каквато не е имало никога в историята на човечеството, светът става неуправляем и това заплашва да разбие съществуващия международен ред.”

Комуникационните възможности и взаимната обвързаност в глобалния свят, улесняват младото и често безработно население на развиващите се страни да се мобилизира заедно с неспокойното студентство от “първия свят”, създавайки предпоставки за общи протести и фронт срещу богатото и привилегировано от корумпираните правителства малцинство, заради което гладува 90 % от човечеството. “Възмущението от властта и привилегиите разгаря страстите, ражда и засилва протестите и недоволството, особено на младите – предупреждава Бжежински – и създава взривоопасен потенциал, който заплашва с международен хаос и безредици от голям мащаб… През следващите 10 – 25 години САЩ или ще си останат главната опора на стабилността (тоест – на реакцията), или ще се превърнат в принципен проблем на световния хаос”…

В “Апокалипсис – кога?” има изобилие от данни за социалното неравенство и в Поднебесната “народна” република на “китайския пазарен социализъм” ( по показател социално неравенство, К”Н”Р е надминала САЩ ) и за породеното от това неравенство масово недоволство, вълнения, стачки и бунтове на китайския пролетариат.

В книгата си “За Китай”, спирайки се върху окървавените студентски протести през 1989 г. на площад “Тянънмън”, бившият държавен секретар на САЩ и съветник по сигурността Хенри Кисинджър пише: “Вълненията обикновено развиват своя собствена инерция, докато събитията се изплъзват от контрола на главните актьори, които стават герои в пиеса, чийто сценарий вече не им е известен. Протестите разпалиха у Дън Сяопин и в китайското ръководство, историческия страх от хаоса и от Културната революция.” Той цитира красноречивото според него, обобщение на американския изследовател Ендрю Натан за безизходното положение: “Студентите нямаха за цел да поставят под смъртна заплаха режима, който считаха за опасен, нито пък режимът беше склонен да използва сила срещу тях. Но, поради липса на правилна комуникация и погрешни оценки, те се изтласкваха едни-други в позиции на които възможностите за компромис ставаха все по-малки и по-малки. Няколко пъти решението изглеждаше на една ръка разстояние, но в последния момент то изчезваше. Плъзгането по наклонената плоскост към катастрофата първоначално изглеждаше бавно, но после се ускори, докато разногласията се задълбочаваха. Знаейки изхода, ние четем днес историята с чувство на ужас, който ни вдъхва истинската трагедия.”

Аналогично ускорено развитие търпи и дестабилизацията на международното положение, поради изпреварващото икономическо развитие на Китай, което го превръща в новата глобална свръхсила. Данни за темповете му през последните 30 години са групирани също в “Апокалипсиса”. Противоречивите имперски интереси между “китайския” и “западния” светове, чийто залог в перспектива е господството над света, за сега се изразяват в дипломатически слаломи, а утре и салтоморталета във външната им политика, която поне според думите на предпоследния китайски “кормчия” Дзян Дзъмин цели:”Да се избегнат бурите, създадени от динамизма на двете общества”. Той споделя общия страх, че могат да пропуснат шанса да го направят.

Американските “елити” проявяват подобна “загриженост”. Същият Бжежински призовава всички държавни мъже – големи и малки – за нов “Свещен съюз”, за съвместни политически, полицейски и военни “усилия”, защото е “Възможно възникването на проблеми, които ще поставят под въпрос самото съществувание на цивилизацията. Те могат да бъдат решени само с общите ни усилия. Глобалната стабилност може да бъде постигната само с помощта на мащабно сътрудничество”, най-вече между двете или три свръхсили, за създаване на предсказания в “1984” година Оруеловски свят.

Но, “миролюбивите” изявления и уверения, че САЩ и Китай ще се ангажират в “щателни дебати за вътрешните им цели, за международната им роля и накрая, и – за отношенията им една с друга”, не се отразяват ни най-малко върху военната им подготовка, чието мерило са непрекъснато растящите военни бюджети на двата мастодонта и политиката на създаване на мощни коалиции за обграждане на “партньора” и задушаването му в смъртоносна прегръдка.

Кисинджър пише, че непосредственият проблем, който разделя старата и новата суперсили, е съдбата на Тайван – военен съюзник на САЩ, превърнат в техен “непотопяем самолетоносач”, и в същото време – китайска територия, която Пекин иска да присъедини към “майката – родина”. Положението напомня Кубинската криза между СССР и САЩ през 1962 г., когато Хрушчов беше инсталирал ракети с ядрени бойни глави на “острова на свободата”. В подобна ситуация, Дзян Дзъмин предупреждава, че “Съществува опасност диалогът да излезе извън контрол, независимо от намеренията на китайското правителство, защото убежденията на неговото население могат да генерират своя собствена инерция към конфронтация, каквато лидерите биха предпочели да избегнат… Например, ние често казваме “мирно решение”, но понякога добавям, че не можем да се задължим да не използваме сила” и завършва с полуприкрита силова заплаха: “През тези почти 12 години, откакто съм в централното правителство, аз усещах много силно чувствата на милиард и двеста милионния китайски народ. Разбира се, ние имаме най-добри аспирации към вас, но пламне ли искрата, ще бъде много трудно да се овладеят емоциите на 1 200 000 000 души.”

На което американският Велзевул отговаря: “В една военна конфронтация между САЩ и Китай, дори и тези от нас, които ще бъдем с разбити сърца, ще сме длъжни да подкрепим нашата собствена страна.”

Очевидно, тук двамата държавни мъже се правят на идиоти, защото знаят много добре, че проблемът не е Тайван, а планетарното господство. Когато останалите причини бъдат налице, оспорваният китайски остров ще послужи като повод за началото на нова Световна скотобйна, каквито бяха Сараево за Първата или Коридорът до Данциг, през Полша, за Втората световна война, с тази разлика, че тогава жертвите бяха десетки милиони, а в Третата ще са минимум СТОТИЦИ!

Такива са трайните и необратими тенденции в развитието на съвременния свят. Те водят към точката на разрушението на двойното статукво, вследствие нарастващите кресчендо глобални, социални и интернационални конфликти. Перспективата и алтернативата, която те очертават пред човешкия род е СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ или ТЕРМОЯДРЕНА ВОЙНА. Само една Анархокомунистическа революция може да предотврати империалистическата война, но ако въпреки всичко, последната избухне, тя ще предизвика раждането на новия свят всред кръв, глад, смърт, разрушения и неизчислими страдания. Към такава “точка на бифуркация” се е отправил светът в който живеем.

Ако тези ни твърдения се окажат “пророчески”, през следващите години, максимум десетилетие – две, материалните предпоставки на Социалната революция и приближаването на света до точката на глобална дестабилизация на социалното и интернационално статукво, трябва да породят появата на адекватни революционни идеи, акции и организации, а масовите бунтове, стихийните и спонтанни революционни акции на Петото съсловие ще зачестят, за да се превърнат във всепомитаща лавина. В тази перспектива революционната анархокомунистическа идейна организация трябва да направи всичко необходимо за своето самоизграждане и възпроизвеждане. Нейните членове са длъжни да вършат тази своя революционна работа постоянно и при най-неблагоприятните вътрешни и международни условия, ако искат да бъдат в помощ на революцията на Петото съсловие.

Възразяват, че подобна дейност, в условията на един Оруеловски свят, какъвто господарите му ни подготвят, е невъзможна и както е доказал опитът, само ще вземе многобройни и излишни жертви. Но, казвал ли е някога, някой анархист, че революцията, с която искаме да изпратим в екарисажа на историята днешното общество с всичките му атрибути: държавни институции, капитал, наемен труд, пазари, класи и т.н., и т.н., може да се извърши без жертви? Не разбираме ли, че пътят на резигнацията, опортюнизма и капитулацията, води към смъртта на революционния идеал, а не дълго след това и на самия човешки род? Направихме ли обмислени, системни и сериозни опити, както толкова наши предтечи, за да опровергаем капитулантските настроения и твърдения? Не ги ли отрича и цялата нова и най-нова история с нейните нелегални бойни организации и акции? Вярно е, че за изграждането на една бойна организация и за планирането и провеждането на революционните акции, се изисква интелигентност, воля и кураж, но комуто липсват, е по-добре да си потърси друго поприще.

Крушението на старата система и хаосът (ако от него не се роди новото общество) вещаят глад, мизерия, смърт или граждански войни и в крайна сметка социални революции, а последните не търпят неутрални. Както казва латинската сентенция – Fatum voluntis ducit et trahit invitis = Съдбата води желаещите и влачи нежелаещите.

Следователно, ако под влияние на съвкупността от изброените фактори, еволюцията на съвременния свят върви към разрушение на социалното и интернационално статукво, за революционерите ще бъде от изключителна важност да работят непрекъснато и упорито за създаването на една, макар и немногобрйна, даже на първо време скелетична, революцинна организация, която да разпространява революционното слово и програма сред “нисшите класи” и да подкрепя желаещите в идейната, психологическата и бойната им подготовка, а в часът на бифуркацията, на дезинтеграцията и на хаоса, да се слее с революционната стихия на масите, за да й помогне, така както размахът на крилата на пеперудата предизвиква разразяване на ураган над необозримия океан, когато всички други буреносни условия са налице, и да даде тласък за извършването на разрушителната и съзидателна работа, вследствие на която, в последна сметка Социалната революция ще се излее във формите, подготвени и от роботронната революция.

523723_364083803670154_440829273_n

Но ако, въпреки всичко, “висшите” класи съумеят да се задържат върху гърба на “нисшите”, както това постигнаха марксистите през 1917 – 1921 г. чрез своята диктатура на държавния капитал или седем десетилетия по-късно техните мутанти по време на пазарната демокрация след 1989 – 1991 г., тоест ако те успеят да съхранят държавата и класовото общество, макар и с нови етикети, в нова премяна и при нови условия, това ще изправи Петото съсловие пред поредната точка от каскадата бифуркации в историята, в които масите и революционерите ще се явят с натрупан опит за следващите сражения, извлекли поуки от предишните си поражения.

Георги Константинов

 

Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*