Другарят Станишев като русалка-самоубиец

stanishev-pes

Лидерът на БСП отсега обещава да подмени предизборните обещания

По телевизията съм виждал нееднократно кит-самоубиец, когото световната психоаналитична мисъл е безсилна да спаси. Тези дни прочетох  в „Стандарт“ интервю на русалка-самоубиец и се почувствах също толкова безпомощен. Изглежда, Сергей Станишев докато е месил новогодишната баница с късмети, с която да нагости ресорните журналисти, е измислил как да загроби БСП окончателно. Първо, соцлидерът обещава, че ако БСП спечели изборите, „в диалог със синдикати, работодатели, други партии трябва да се приеме програма, зад която да има достатъчна парламентарна и обществена подкрепа“.
Това изобщо не е мъжка приказка, камо ли последователна политика. Социалистическата партия по цели дни и нощи на конгреси и пленуми съчинява и бистри подробна управленска програма, която да предложи на вниманието на българските граждани и да спечели доверието им.
Обикновени делегати, дошли с рейсове, и депутати, докарани с мерцедеси, спорят напоително за всяка запетайка, само и само да намерят лек за всичките държавни и обществени болежки.
Изявлението на Станишев означава, че цялата тази предизборна платформа ще бъде „шменти капели“, залъгалка за червените бабички и

опиум за подопечните им дядовци.

Когато се настани в следващия парламент, БСП ще прегодовори приоритетите си и ще ги промени в угода на неясно кого.
Какъв е смисълът гласоподавателите да гласуват за едно, когато след това ще получат съвсем друго? Така и през 2005 г. червените симпатизанти не отидоха да пуснат бюлетини, за да имат тройка с царя и Доган, да им натресат 10-процентов плосък данък и за най-бедните, да им инсталират Алексей Петров като гарант за националната сигурност, да си връткат заменки и далавери, да си делкат комисионните с Моника и Хохегер, да харижат Пловдивския панаир на Гергов – но така или иначе ги получиха.
Предварителният отказ от каузи, приоритети и политическа идентичност е изключително глупава постъпка. Дори и най-големият балък ще си каже: „Защо да гласувам за тия, като след това те ще си правят каквото им хрумне с когото си решат и дори не го крият“.
Каква хигиена и предвидливост ни предлага Станишев? Нулева. Нещата започват да приличат на групов секс на борда на пиратски кораб.
Но с кого лидерът на ПЕС и БСП се кани да се хвърли във вихъра на танца? В интервюто той признава, че в миналото е имал неразбирателства с традиционната десница, ДПС, „България на гражданите“ /въпреки че кога се е карал с лекокрилите Кунева и Вълчев?/ и ВМРО. „“Но над всичко стоят принципите на свободното гражданско общество и демократичната държава!“, добавя той. И се радва като малко дете, че заедно с гореизброените плюс „Атака“ са напуснали пленарната зала, за да не легитимират поругаването на Изборния кодекс. Похвално е, че са спасили свободата и демокрацията, но не ви ли се струва малко разногледа коалицията, в която се цели Сергей Дмитриевич?
Айде хубаво, за Доган е ясно, че по навик ще поиска просто „една хубава целувка“, за да влезе в коалиция с БСП и пак да разпределя порциите в държавата. Обаче с Костов как ще процедира,

ако месията от Драгалевци /който е тарикат/ вземе, че си поиска фелацио?

С шавливата снаха на Политбюро – буля Пръмовица, какво ще си договаря няма да му се бъркам. Обаче с МВРО и „Атака“ работата отива натам да се купуват камшици, белезници с пухчета, интимни кремове и други садо-мазо принадлежности. Верно е, че БСП събираше подписи за атомния референдум в комбина с двете пишман-националистически партии, но ако работите отидат на коалиционен кабинет, играта определено ще загрубее. Представям се как единият ден другарят Станишев ще ходи с агент Иван /Каракачанов/, Волен и Деница на факелни антикомунистически шествия и ще вика „Циганите на сапун!“, а на следващия ще хвърля гюбеци на концерт с настоящите си ромски коалиционни партньори – дон Цеци и другият кандидат за затвора и бивш червен депутат.
Очевидно в объркания ум на Сергей Дмитриевич е напълно нормално осъществяването на четворка със Каракачанов, Сидеров и Доган. Може и да се окаже приятно, но е по-добре да не си по средата между тях.
Последното, което ме впечатли, беше опита за прелъстяване на Георги Първанов. „В първите месеци на миналата година ми беше наложена битка, която не беше нито идейна, нито принципна, а властова… Ако Георги Първанов е готов да вложи безрезервно и искрено енергията си за постигането на тази голяма цел, разбира се, че за него има достойно място в БСП“, намеква Станишев.
Подтекстът е, че Гоце бил алчен за власт, та затова се е изправил срещу него на последния конгрес, но ако слушка, може да му се отвори парашута за депутатско, или, дай Боже, министерско кресло. Другата загатната идея е, че Станишев лично ще решава кой да получи и кой не „достойно място“ без значение, че е начело на „най-демократичната партия“, в която депутатските листи по устав се редели отдолу нагоре.
Смятам, че и тук той си прави грешни сметки – бившият президент определено не е мечка, която може да бъде дресирана със захарче. И подобна мефистофелска оферта освен че е обидна, е и подла спрямо човека, който навремето по думите на мъдреца Овчаров „го извади като зайче от ръкава си“ и го сложи начело на столетната партия.
Не знам за обикновената електорална единица, но на мен „надпартиен кабинет“ ми звучи като содомска оргия, чийто солен масраф – за хайвер, шампанско, дерматолог-венеролог и противозачатъчни после ще плаща българският народ. Затова изобщо няма да се учудя, ако гласоподавалите пак отклонят откритото предложение да бъдат измамени за пореден път. После нека Станишев отново да каже, че Първанов му е виновен. И това сме го чували.

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*