Защо беше предизвикан масовият глад в СССР през периода 1932 г. – 1933 г.?

GolodomorKharkiv

Масовият глад през периода 1931 – 1933 г. засяга СССР в неговата цялост. Според различни проучвания жертвите са между 6 и 8 милиона. Този трагичен епизод в продължение на много години е бил тема табу в СССР. Сред най – засегнатите региони са Централна и Източна Украйна, южните райони на Беларус, селищата по бреговете на река Волга, Централна Русия, районите около река Дон и река Кубан, Северен Кавказ, Северен Казахстан, южните райони на Урал и Западен Сибир.
През 1928 година, с първия петгодишен план съветската власт подновява колективизацията на селското стопанство, която през периода 1921 – 1927 г. е прекъсната поради въвеждането на Новата икономическа политика (НЕП). Тази колективизация предвижда реорганизация на земеделската продукция и има за цел създаването на колхозите като основен вид кооперации. Колективизацията има за цел също така отнемането на имотите на селското население и най – вече национализация на имуществото на най – богатите сред селяните – кулаците.
Александър Зиновиев заявява, че още през царско време се е провеждала колективизация, но тя не е била благоприятна за народа като цяло. Колективизацията става полезна за народа по начина, по който се провежда от болшевиките след тяхното идване на власт.
Със засилването на индустриализацията, масовата миграция на хората от селата към градовете достига своя връх. Налице е много рязко намаляване на селското население. В същото време в градовете е липсвала адекватна урбанизационна инфраструктура, която да осигури добро качество на живот в градски условия за огромния брой преселници. Селяните, от своя страна, особено в началото, не са можели да се адаптират към градския начин на живот. В западните страни, по време на индуструализацията, процесът на масовата миграция от селата към градовете е бил много по – дълъг в чисто исторически план. Там също е имало отделни случаи на глад и недостиг на хранителни продукти. В Русия обаче изключително бързото “опразване” на селата довежда до срив в и без това нестабилната селскостопанска продукция, която дотогава е била от феодален тип.
Подобен случай е имало и през периода 1880 – 1890 г. Тогава огромни количества земеделска продукция се внасят от чужбина; основният приоритет на царска Русия съвсем не е бил свързан с необходимостта от изхранване на населението, а точно обратното – всички средства и цялата енергия са се пренасочвали към развитието на индустриалните сектори.
По – късно, след създаването на СССР, съветската индустрия също понася негативните последици от световната криза през 1929 г. И в този случай процесът на индустриализация също се е извършвал за сметка на развитието на земеделието в страната.
И още един изключително любопитен и парадоксален факт: тогавашните специалисти по екология, климатология и метеорология са отчели известно повишаване на температурите и мек климат в цяла Северна Евразия, най – вече в края на лятото и през есента. През периода 1929 – 1938 г., поради мекия (и наистина подходящ за добра реколта!) климат, в северните части на СССР (а и на цяла Евразия) са започнали да се образуват обширни площи от саморасли брезови гори.

Колективизацията на земите и плановата икономика на СССР

През 1927 г. прилагането на Новата икономическа политика (НЕП), установена от болшевиките след края на Гражданската война, претърпява безпрецедентен провал, заради изострените кризисни отношения между развитието на все още капиталистическия икономически модел в селата и установените държавни партийни директиви в градовете. Цените на земеделската продукция са били много ниски, а цените на индустриалните блага – прекалено високи.
Веднага след като смазва троцкистката лява опозиция, Сталин предприема кървава агресия и срещу селяните.

Равносметка на жертвите

От една страна: пълното бездействие на правителството (и на Партията!) по отношение на факта, че в целия СССР гладуват десетки милиони хора (от тях от глад умират между 6 и 8 милиона). В това число правителството не само че премълчава истината за масовия глад пред по – широката и световна общественост, но бива отхвърлено и предложението да се поиска международна помощ.
От друга страна: садистичите и перверзни стремежи на Сталин за целенасочено унищожаване на различни групи от хора, “класирани” според определени признаци – етнически, социални, религиозни и т. н. Например, по заповед на Сталин, в Киргизстан няколко хиляди души са били избити единствено и само заради техния екзотичен и хилядолетен поминък да ловуват с помощта на орли и соколи. Десетки хиляди души от малцинствените народи на Средна Азия са били арестувани, изпращани в концлагерите и избивани без съд и присъда или заради техния произход, или заради техните възгледи и убеждения.
Равносметката за преките жертви на съветския глад от началото на 30 – те години на XX век е повече от ужасяваща! Само вследствие на т. нар. “Голодомор” (1932 – 1933) загиват над 3 000 000 украинци. Освен това през същия период от глад умират над 1 500 000 руснаци и над 1 400 000 казахи (като се има предвид факта, че тогава населението на Казахстан е било около 4 000 000 души!).
Никола Верт в своята книга “Масовите престъпления по времето на Сталин” описва най – подробно причините за тази съзнателно и целенасочено предизвикана трагедия и резултатите, до които довежда репресивната сталинска политика.

Ирис Ким

Етикети: , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

8 коментара

  1. Това превод ли е?

  2. Другарят Ким да каже, но мисля, че е авторска.

  3. Статията не е авторска. Превод е, но е събирана от няколко различни публикации.

  4. Книгата, която цитирам в края на статията, е достатъчно достоверна и престижна.

  5. Това не е анализ, защото не са посочени предпоставките за направените изводи. За мекия климат хубаво, а защо отсъства факта, че от 1929 г. Америка, Англия, Франция, Германия и Италия дружно отказват да приемат злато от СССР като платежно средство и искат само зърно? Някакви първоизточници? Че Сталин е закусвал с лично разкъсани кърмачета го знаем.
    Вижте официалната демографска статистика на САЩ за същия период, ще откриете любопитни неща.
    Превеждано е от човек, който зле знае български език
    Мястото на статията е в раздел „Пропаганда и дезинформация“, само че на сайта няма такъв.

    • На мен пък ми хареса. Мисля, че е обективна и добре написана, на на бълграския език си му няма нищо. А в статията се говори за СССР, т.е. няма никаква нужда да споменава европейски държави, още по-малко пък САЩ. Що се отнася до пропаганда, таква няма.
      Просто ти се чудиш с кого да се заядеш.

    • Тази статия приляга повече на алтермедия или на някой „демократичен“ форум .

  6. Истината боли. Но не трябва да се забравя!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*