Пак стрелба

525878_435932039774262_1522203123_n

Нищо особено.

Току в студената днешна сутрин пред Съдебната палата екна пукотевица. По звука – на калашник мяза. Кратка пауза – и пак гърмежи, по-инакви. Някои минувачи се обърнаха, свиха рамене и си продължиха по пътя. Синя полицейска кола на 100 метра от мястото на каубойщината даже не намали, а си продължи бавно и спокойно по Витошка към НДК. Запрехвърча ситен сняг. Скука.

И наистина – какво толкова? Поредното уреждане на сметки между “добре облечени бизнесмени”. Обръгнал е народът. Най-много да сбръчи нос и да рече: егати стрелците! Нищо не е наред в тая страна – и килърите некадърни, тю…

После се почнаха медийните истерии, последва изригване на патетика и нечувана мъдрост от устата на политици, държавници и разни “публични личности”.

Ау, държавата е на автопилот! – хубаво де, и какво от това? И на ръчно управление пак е същата.

Никой не е в безопасност! – голяма откритие, ха-ха. Знаем си го. Просто за жертвите на престъпността измежду обикновените граждани не се вдига толкова шум.

Държавата не може да защити обвиняемите! – олеле… а нас, още не обвинените, още не осъдените, тия дето не сме мутри с бронежилети и бронирани автомобили, с известни нашир и надлъж прякори, с лична охрана и със списък злодеяния, по-дълъг от сметките ни към всякакви легални разбойници – ние какво да правим? Щом държавата била длъжна да опазва айдуците. И го прави.

Това е демонстрация против властта! На такова място! – дрън-дрън. Чисто технически е удобно това място. Там мишената се отпуска, губи бдителност. А като убият някой бачкатор в сокакче в покрайнините на София, за да му вземат 50 лева – това не е трагедия, тъй ли? Докато опит за убийство на едно бивше ченге, отровило хиляди хора с дрога и причинило още купища нещастия – въй колко възмутително! Колко бързо се забравиха двете “разширени самоубийства”. Резил. Ама господата загрижени “за държавата” са скандализирани от поругаването на Съдебната палата. Пълен фетишизъм. Сграда някаква. Грозна. Музей по едно време беше там – с бръмчащи лампи, които се отразяваха във витрините и пречеха да се видят експонатите под стъклото.

Престъпниците стават по-нагли! – о, да. Тук сме съгласни. Минават престъпниците и, без притеснение, пред камерите на угодническите телевизии бащински потупват работниците от ВМЗ, лъжат ги в очите, че всичко ще е наред. Пращат престъпниците абсурдни сметки за ток и парно – после си признават “грешката”, ама трябва да я платиш, пък после се разправяй – нали сме свободна страна, всеки може да подаде оплакване, да заведе дело, да си наеме адвокат. Или, отказват ти престъпниците достъп до лекарства, без които не просто ще умреш, а ще агонизираш като в лапите на инквизитор – хайде пак оплаквай се, протестирай мирно, спазвай закона… не да грабнеш една пушка и като почнеш!…

И черешката на вкисналата торта на житието ни: Да сменим политическата класа, да сложим нови хора, за да потръгнат нещата!

Това последното е бисер над бисерите. Преведено на по-просташки и откровенен език значи следното: със стари курви нов бардак не се прави. Нов, нов, ама пак бардак. В който и весталки да вкараш – пачаври ще станат, щото си е бардак.

Е, все в бардак ли ще живеем бе!

Послепис: относно курвите – нищо лично, момичета. Просто лафът е такъв, тъп, извиняваме се. Вие съвсем честно си изкарвате хляба. Не като медийните парцали и държавните отрепки. Та, като стана дума – скоро да ви се е приисквало да си гръмнете сутеньора? Ами, не е смъртен грях. Дребно хулиганство е. Наслука!

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*