Писмо на работник от ВМЗ-Сопот до сайта „Работнически глас“

Аз съм един обикновен работник,  борещ се за правата си и за това, което ни дължат, и за усмивката на детето си най-вече. Може хората във времето да ме забравят, но искам моят син да се гордее с мен и да споменава името ми с усмивка и с гордост за това, че не съм си мълчал и не ме е спирал студът или лъжите, които ни говорят от почти месец, затова, че съм се борил след време той да е по-добре. Надявам се всички там да сме за това, не за сензацията и за това, че ще ни дават по телевизията. За правдата, за справедливоста, които никога няма да възтържествуват за жалост. Ето за това сме там.
Fist
***
Това писмо получихме днес, 7 януари 2013 г. Само с едно не сме съгласни в писмото – че „правдата и справедливостта няма да възтържествуват“. Ние сме убедени, че един ден ще има правда и ще има справедливост. Иначе никога нямаше да се захващаме с това, с което сме се захванали. (Раб. глас)
Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*