Реплика за “Исландския модел”

Протестиращите улици и площади издигнаха като искане прилагане у нас на “Исландския модел”. Смятам това за значителна крачка напред в гражданското осъзнаване на народа. Преди да кажем прогрес ли е това или компромис между бурето мед и канчето катран, да погледнем към източника на модела.

Какво направиха в Исландия? Възродиха една егалитарна, пряко демократична традиция от дохристиянската си епоха – Тингът, общото народно събрание. Традиция, която им е вършела работа 4 века. И е могла да им върши същата още много столетия, защото не се проваля от само себе си, а е насилствено прекъсната в резултат на завоюване на острова от датчаните и присъединяването му към държавната структура на Дания.

Днес обаче исландците имат кръстоска между Тинг и Държава. На самоуправлението е нахлузена тясна институционална обувка. Защо? Защото се запазва институцията “частна собственост” и произтичащите от нея социално неравенство, парично-стокови отношения и експлоатация на нямащите от имащите. Социализираната собственост не би се нуждаела от защитник като държава, Тингът като съчетаната воля на хората ще е достатъчен.

Разликите в интересите, стремежите и възможностите за изява и упражняване на влияние между имащите и нямащите – това е факторът, който бързо ще докара хибридния (“хем власт, хем самоуправление”) исландски модел до изчерпване. Колкото и малко да е социалното разслоение в Исландия, рано или късно ще се случи. Неудовлетвореността и на двете социални групи от компромисите ще изправят тамошното общество пред избора “или власт, или самоуправление”. И тогава Исландия или ще довърши своята половинчата социална революция, или ще регресира до предишното състояние на подчинение на народа на държавната власт, която при този регрес най-вероятно ще придобие по-диктаторски форми, поне така показва историческата практика.

 ScreenHunter_02 Feb. 23 13.30

У нас, ако се приложи сегашният Исландски модел, навярно би било прогрес, но също половинчат, при това той ще натрупа напрежение още по-бързо. И ще постави ребром въпроса за собствеността, от която произтича всяка власт, за охрана на която тази власт съществува. Колкото по-рано Инициативните комитети на протеста си дадат сметка за това, толкова по-малко разочаровани и буквално пострадали ще има. И толкова по-кратка ще е агонията на системата, която заробва голяма част от населението в България. Същата система, работи прекрасно за удобството на малцинството от “успешни бизнесмени” (включително мутри), висши чиновници, политици – при това често съчетаващи се в едни и същи физически “лица”.

Възраженията, че “у нас това не е приложимо”, защото “Исландия е малка, а ние сме големи”, са просто глупост или преднамерена измама. Вижте данните за числеността на населението в българските градове. Погледнете и самата столица – Софийските квартали са почти самодостатъчни единици с население до 100 000 души. Исландският модел ще работи прекрасно във всеки наш град и село, а София ще се самоуправлява като съюз на жилищни комплекси. А щом градовете се самоуправляват, значи могат и чрез пряк диалог помежду си да управляват и цялата страна. Така че не в демографските разлики между Исландия и България е проблемът. Нито в природните дадености – Исландия в това отношение може само да мечтае за климат и ресурси като нашите.

Проблемът е в съпротивата на олигархията срещу разрастването на популярността на “Исландската идея”. Проблемът е и, както вече посочих, в половинчатостта на този модел.

Но може би има смисъл да извършим прехода към свобода на два етапа? Кой знае. Просто, опасявам се, рисковете от пропадане са повече. И затова съм привърженик на пряко самоуправление и социализирана собственост. Накратко – анархия.

Шаркан

Адрес на статията
Етикети: , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Допреди последното изречение си мислех да изкоментирам „Авторът преразказва Кропоткин“.
    Сега ми остава да изкоментирам, че социалното разслоение в Исландия не е особено голямо и за исландците е търпимо. Клапаните им избиха от неколцина като Тор Бьорголфсон, който е толкова исландец, колкото Бен Бернанке е американец. Неколцината моментално избягаха, така че този проблем е решен.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*