Сакън, да не събудим демокрацията!

482189_543109972377696_338665272_n

Случващото се през последните седмици доведе до крайно интересни реакции из виртуалната арена на модерната гражданска активност – Фейсбук, особено у хората, изживяващи е като дейни защитници на либералните демократични ценности. Мнозина от индивидите, които миналото лято се възторгваха от протестите срещу беззаконието в природните резервати, сега се гнусят и нервно се подиграват на протестите срещу беззаконието във всички останали сфери, крепостничеството на монополите, безизходната мизерия и прочее хубавини на родната действителност.

Коментари от сорта на „Сега са виновни капиталистите, после сигурно ще са турците и евреите”, „Това е еманация на малоумните протести”, „Като искат национализация, да отидат в Северна Корея”, „Каква е тази държава, в която сметки за електричество свалят правителството” идват все от хора, които само преди половин година се хвалеха със снимки как биват побутвани от полицаи на Орлов мост. От блогове, сайтчета, вестници и телевизии знайни и незнайни пенкилери също започнаха да ни заливат с пискливи обяснения колко е глупаво да се иска промяна в системата и как всъщност всичко си било на мястото, нищо, че очевидно не работи. Каква ще да е тази толкова сериозна разлика, която прави едните протести добри, а другите – лоши и застрашителни?

Колкото и да бяха ценни, екопротестите, с умилителния младежки хипаро-консуматорския дух на повечето присъстващи там, предизвикаха само временно отлагане на няколко от дребните договорки между олигарсите и властта, и не представляваха никаква реална опасност за статуквото. Когато обаче обикновените хорица от провинцията са докарани дотам да се отърсят от апатията и да излязат „прости, диви, гневни и бесни”, без да са им обещавани кебапчета и двайсетолевки, ситуацията става различна. На протестите вече няма възгласи „долу БКП” „кой не скача е червен” ли нещо друго, насочено само срещу една партия и обслужваща друга – хората вече без капка съмнение слагат общия знаменател на всички политици – „мафия”.

За политиците е ясно от какво се плашат. Дори да се докопат до следващия парламент, ако народа не се върне в обичайното си овче състояние, на депутатите може да им се наложи нещо нечувано – да вършат каквото се предполага, вместо само да приемат лобистки закони, да обслужват интересите на местни феодали и едри олигарси, и най-вече да уреждат себе си и родата си до девето коляно. Очевидно обаче и журналисти, социолози, политолози, блогъри, виртуални активисти, НПО-таджии и прочее също не се чувстват комфортно в сценарий, който не са чели предварително и в който вероятно няма място за тях. От цялото нервничене на тези герои изглежда, че протестите застрашиха сериозно поне един монопол – този на говоренето от името на гражданите.

Защото когато гладният и бедният излезе на бунт, той не се нуждае от ментори-словоблудци и апологети в социалните мрежи. Уж най-големите поддръжници на демокрацията явно нямат достатъчно силни стомаси, за да понесат гледката на твърде закъснялото й зараждане. Защото така изглежда демокрацията в изначалният й, и май отдавна забравен смисъл, където народът е субект, а не обект на властта. Демокрацията е нелицеприятна и какафонична; дава глас на идиоти, интересчии и провокатори; демокрацията пролива кръв и заплашва да развали рахата на всеки, уредил си някаква роля в статуквото – пък било и като негова опозиция. Демокрацията е объркваща, непредвидима и не можеш да участваш в нея само чрез своя twitter акаунт. Затова и можем да се хванем на бас, че БХК няма да обяви за „Човек на годината“ протестиращият на Орлов мост и през 2013 г.

Отвсякъде се лее възмущение за това как демонстриращите не знаели какво искат, подкрепяно от напористи журналисти, които бутат микрофони в лицата на случайни хора от протестите и изискват подробен списък, придружен с геополитически анализ, на исканите промени в Конституцията и/или обществения строй. Напълно очаквано в повечето случаи получават отговори, които са наивни, понякога нелепи, а нерядко и срамно тъпи. В един идеален свят може би наистина всеки щеше да е експерт конституционалист, но светът не е идеален, а още по-малко е България.

Това е страна, в която нито една институция не функционира както трябва, корупцията е повсеместна, икономиката е феодализирана и мафиотизирана, наред с медиите и администрацията, образованието, здравеопазването и пенсионната система се разпадат, а перспектива изглежда има само в Терминал 2. България се превърна в страна, където хората се самозапалват или избиват семействата си от отчаяние, и още по-лошо – в страна, където подобни драми не правят особено впечатление. Напълно естествено е отделните гласове на възмущение срещу това всеобщо безумие да звучат истерично и нечленоразделно, особено в общество, за поддържането на чиято политическа инфантилност са се трудили поколения властници от няколко политически строя.

Много хора също така изразиха учудване и възмущение как някакви беснеещи лумпени са успели да свалят правителството. Всеки сам може да прецени дали тези 100-на гологлави тиквеници, които вилняха няколко дни в столицата и разиграваха познати пиески с народната милиция, са достоверна извадка то 100-те хиляди, излезли на протест в цялата страна тази и миналата неделя.

По-интересно е дали наистина протестите са толкова страшни, че да свалят от власт самозабравилата се мутра. Протестите определено показаха, че ножът е опрял до кокала и хората няма да могат да бъдат заблуждавани от празни приказки в месеците до изборите. Изненадващо лесната оставка обаче дава на Борисов и сбирщината ГЕРБ възможност да избягат от отговорност в лицето на неизбежния срив на илюзиите, подхвърляйки последни залпове популизъм. Едва ли все още някой не е разбрал, че обещанията за взимане лиценза на ЧЕЗ „от днес” и на сваляне цената на тока „от другия месец” са също толкова отчаян популизъм, колкото заявленията от последния Министерски съвет, че Бойко тамън щял да предложи вдигане на заплатите и пенсиите с 50%, но му е наложило да подаде оставка.

Борисов сам призна, че за тях е най-удобно да има предсрочни избори, но не бе докрай честен защо. Двете свещени крави на това управление, в името на които ни убеждаваха да търпим останалите несгоди – т.нар. „финансова дисциплина” и магистралите, също се оказаха балони на път да гръмнат. Преди време стана ясно, че по ред причини, основно финансови, няма да има предсрочно рязане на лентите на „Тракия” и „Марица”. В седмицата на оставката пък спешно бе теглен заем от 800 млн. лева, за да се изплатят забавени евросубидии на зърнопроизводителите.

С какво каращите лимузини зърнарски босове, които са едни от малкото хора в държавата, които нямат спешна нужда от пари, са заслужили такова специално внимание, е една от многобройните загадки около сенчестите споразумения на Борисов. Наблюдавайки бавното, но явно обръщане на отношението в медиите, които повече от десетилетие градяха полубожествения му имидж, може и скоро да разберем отговора й. В този ред на мисли не трябва да се пропуска и необичайно широкото отразяване на аферата „Буда” и също толкова необичайното за нашите телевизии отразяване на полицейското насилие на 19 февруари.

И тук трябва да се сложи поредното „обаче”, след като преекспонираното „проливане на кръв” бе използвано от Б.Б. едва ли не като основна причина за подаване на оставка. Само че докато обичните му полицаи чупеха глави, а пионката Плевнелиев бе оставен сам на освиркванията на паметника „Левски”, Борисов вече е знаел, че на другия ден ще подаде оставка и вече е редял изборните списъци. Пък и ако един управник е решил да си тръгне заради бруталността на полицията, може да се очаква, че ще поиска оставки и наказания в МВР, вместо да го похвали, както направи той. Мотивът с побоищата също така бе използван, за да се пробутат като представители на недоволството неприятно познати мутри, като например отрепката Андрей Слабаков, който вероятно ще се бори в новата Конституция да залегне забрана за непушене.

По всичко личи, че политиците и интересите, които обслужват, трескаво пренаписват сценариите и едва ли има съмнение, че след известни преразпределения пак ще се уредят. В дългосрочен план обаче спокойствието им далеч не е гарантирано, след като народа вече осъзнава пълното безсмислие на политическата класа и не се задоволява да изразява презрението си само като отива за гъби в деня на изборите.

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

7 коментара

  1. Здравейте! Това което наричате „екопротести“, беше протест на цяла една група от хора, която може да бъде определена по възраст и ниво на образование. Не съм съгласна, че тази група хора нервничи от това, което се случва. Тя просто се съмнява за резултата от тези протести!
    Активното ядро на тази група играе едновременно ролята на опозиция и гражданско общество, осигурява свобода на словото … изобщо се опитва да запълни пропуските на медиите, опозицията и най-вече на държавната администрация. Мисля, че протестът на Орлов мост показа до каква степен медиите са зависими и всичко е ПР ! Голяма част от протестиращите на Орлов мост ще се съгласят с мен, че не можем да протестираме всеки ден за нещо и не можем да протестираме на парче – днес за Пирин, утре за реформите в образованието.

    • Точно това високомерно отношение изолира въпросната група „активни граждани“ и ги кара да се наредят сред защитниците на статуквото, когато замирише на реална промяна. При все образованието и възрастта си, те играят ролята на опозиция и гражданско общество егоцентрично, беззъбо и откъснато от реалността на повечето хора. Не казвам, че сегашните протести са някаква стопроцентова революция. Тази вълна по всяка вероятност ще затихне, като преди това бъде употребена – особено що се отнася до София. Като представители на недоволството се издигат някои съмнителни люде, много от исканията са сякаш преднамерено неизпълними и погрешно насочени а за всекидневните лумпнески изцепки да не говорим. Също така властта изглежда отстъпва твърде лесно, което винаги поражда съмнение. При все това е някакво начало, макар и не идеално – особено за общество, което по принцип е тотално затънало в апатия и пасивност. Каквото и да става, ще става въпреки цъкането с език из виртуалното и медийно пространство от хора, които чакат бунт, който да отговаря на високите им стандарти.

    • Андрей Слабаков, Евгений Дайнов, Кристиян Коев, Десислава Петрова, Таско Ерменков – айде без тия, а?

  2. Още един анализ на ситуацията, отчитащ съотношенията преди простотиите от 24-ти февруари.
    http://era.a-bg.net/analiz-na-situatsiyata-v-dokade-i-nakade/

  3. Добър анализ, поздравления!
    А тоя вопъл на наранена душа „Сега са виновни капиталистите, после сигурно ще са турците и евреите” не го бях срещал по коментарите. Някой тичка пред вятъра… И защо после? Дянков, Младенов и Трайков не са виновни за нищо? Или имат предвид бъдещото управление на Безуханова, Георгиева или Кунева? Както и да е.
    Ако се забрани на НПО-тата да получават финансиране от чужди държави и чужди граждани, 98% тихо ще се споминат. Най-обидени ще са Сорос и Държавния департамент, което е едно и също.

  4. Поздравявам Ви за гражданската позиция, Филип. Напълно съм съгласна с Вас.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*