Марин Райков: “Бизнесът и медиите трябва да са солидарни с управляващите, а не с народа.”

2013-03-13-pm-raykov-ms-briefing-2_900x600-600x400

Служебният премиер направи специално изявление, с което успокои духовете сред българските банкери и олигарси, разбунени от вчерашното му изказване, че трябва да са солидарни с най-нуждаещите се:

” Господа,

Боя се, че вчерашното ми послание бе неправилно разбрано и разтълкувано, което доведе до излишно напрежение в и без това притеснения от протестите български бизнес елит. Затова днес ще внеса уточнения какво точно исках да кажа. Аз никога не съм имал предвид да наложа на бизнеса нелогичното от пазарна гледна точка увеличаване на доходите на работещите. Това е абсурдно не само да се желае, но и да се твърди, дори хипотетично, че би имало някакви положителни последствия. Аз напълно съзнавам невъзможността подобно нещо да се случи, тъй като това ще удари остро върху нашите печалби и начина ни на живот.

Аз никога не съм искал, боже опази, да се изкарат на светло кредитните милионери, които вземаха необезпечени кредити през далечната 1996г. Кредити, отпускани от нашите банки на нашите хора, което през 1997г. доведе до масови фалити на банки и обезценяване, и ограбване  спестяванията на гражданите. Това е вече минало, минало останало в миналия век, и тази страница е затворена, още повече, че днес тези кредитни милионери са гръбнака на българската икономика. Ние никога няма да посегнем на вашето спокойствие и имущество.

Аз не съм имал предвид да посегна върху правото на банките да отнемат имуществото на изпадналите в неплатежоспособност български граждани и да ги изхвърлят на улицата. Нито върху правото им да променят лихвения процент в посоката, която пожелаят. Нито, бог ми е свидетел, светотатствената идея за приемането на закон за фалитите на физическите лица. Това няма да се случи докато съм жив. Г-н Хампарцумян, спете спокойно, няма да посегна и никога не съм искал да го направя, върху бонусите и заплатите на българските банкери.

Бога ми, как можахте да си помислите подобно нещо? Но тук искам да се обърна и към медиите, защото те носят не малка вина за насаждането на тази заблуда, като дадоха свободно тълкувание на моите думи. Разбира се, трябва да призная, че и аз направих грешка, като призовах бизнеса да прояви солидарност и да помогне на най-нуждаещите се, без да уточня за кого става въпрос. Но моля ви се, уважаеми журналисти, как можахте да си помислите, че имам предвид народа?! А ви мислех за умни. Най-нуждаещите се от подкрепа днес, това е българската политическа класа, това сме ние, управляващите. С нас трябва да е солидарен бизнесът, защото ние сме тези, които му осигуряваме комфортна бизнес среда, удобни закони и изгодни обществени поръчки. Ние му осигуряваме закрила от попълзновенията на простолюдието, от безумните искания на тълпата.

Днес ще разширя този апел, като призова към солидарност с българската политическа класа, не само бизнеса, не само банкерите , но и медиите. Само с нашите общи усилия можем да върнем ситуацията в удобното за нас русло. Дошло е такова време, че ако искаме да оцелеем, трябва да загърбим всякакви различия и да се изправим срещу озверялата и обезумяла тълпа, търсеща възмездие и справедливост, да я укротим и да я вкараме в предишното й летаргично и апатично състояние. Днес ние, висшият елит на България, трябва да се обединим и да застанем срещу излишните български граждани. Те трябва да осъзнаят, че борбата с нас е загубена кауза, и да доизживеят безропотно остатъка от жалкия си живот.

Но за целта ние трябва да сме солидарни. Това беше моята мисъл. Ние трябва да положим общи усилия мълчаливото мнозинство да си остане мълчаливо и да си остане мнозинство. Дори ако можем да го увеличим и да го направим не просто мълчаливо, а уплашено мнозинство. А за тези случаи на самозапалване, в които много от вас виждат потенциална заплаха, виждат катализатор на бунта на простолюдието, за тях не се притеснявайте. Колкото повече се самозапалват, толкова по-малко остават. Дори с помощта на медиите можем да направим кампания “Изгори за да светиш” и да призовем протестиращото малцинство да се хвърли в пещите на ТЕЦ-овете. Хитлер ще ни завиди от гроба.

Разбира се, има и други мерки, които можем да предприемем заедно. Не увеличаване на заплатите, напротив, намаляване, като това ще позволи на бизнеса да поеме още хора от улицата и да ги накара да работят, да изразходват малкото останала им енергия за нас, а не срещу нас. Дори можем да задължим безцелно шляещите се по улиците български граждани, всяващи смут в блаженото ни съществуване, да работят без пари. Виждаме, че те протестират след работно време и в почивните дни, но защо трябва да им го позволяваме? Защо не въведем 12 часов работен ден и седемдневна работна седмица и така да им отнемем свободното време, което те използват за да крещят срещу нас? Нима това не е по силите ни?

И медиите, нима забравихте вашата роля? Да успивате българските граждани. Какви са тези публицистични предавания, защо давате трибуна на всеки сбърканяк, крещящ срещу нас? Вярно, че като избутвате напред всякакви неуравновесени личности, представящи се за водачи на протеста и им позволявате да изказват абсурдните си щения, вие превръщате протеста в цирк. Но защо трябва да позволяваме този цирк да се случва? Вие трябва да насаждате, страх, стрес и желание за потребление, а не за промяна на системата, че и да вдъхвате увереност в собствените им възможности да я осъществят.

Къде изчезнаха мелодраматичните турски сериали? Къде изчезнаха игрите на късмета? Не ви ли беше по-добре, когато хората даваха последните си пари за есемеси и прекарваха времето си в надежди, че ще спечелят от хазарт, а не от напъни да променят системата? Вашата роля е да върнете хората пред телевизорите и да ги задържите там до смъртта им. Дали ще им пускате порно, дали реалити шоута, дали сапунки, дали игри, дали музикални програми, но гражданите трябва да са пред екрана, а не на улицата.

България е наша. Богатствата на България са наши. Управлението на България е в наши ръце. Законите на България се градят от нас. Ние определяме правилата на играта, но за да остане всичко това така, трябва да сме солидарни. Г-да, надявам се, че този път бях ясен. Помогнете на нас, политиците, да успокоим и обезверим народа. Благодаря ви.

Адрес на статията
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*