Съсекс – войната за един университет

75518_303571893098192_1334468039_n

Счупеното стъкло хрупаше под краката на маскираните студенти, докато десетки се втурнаха в сградата на ръководството на университета. Няколкостотин души бяха все още отвън, чакащи нова вълна от полиция за борба срещу безредиците. Останалите разбиваха вратите на сградата и обсъждаха дали да я окупират или да насочат шествието към вече окупираният конгресен център. Жълти и черни маски все още преобладаваха, макар че камерите бяха разбити още при нахлуването. Въздухът трептеше от еуфория.

Над 2000 студенти се присъединиха към националното шествие в Университета Съсекс, Великобритания на 25 март. Още преди шествието да започне, всички кафенета и заведения в кампуса бяха окупирани и затворени от студенти-активисти. Работниците усмихнато благодариха за почивния ден, оставиха студентите да окичат работните им места с плакати и транспаранти и си отидоха. Месеци по-рано, студенти, работници и реподаватели бяха избрали жълт квадрат за символ на стачните действия и днес нямаше стена или прозорец, на който да не светеше по едно жълто слънце. Шествието беше свикано от комитета Съсекс срещу приватизацията, част от който държи под конгресния център на университета под окупация.

Няколко месеца по-рано мениджърите на университета, без да се консултират със студенти и работници, взимат решение да приватизират 10% от работните места в кампуса. 235 работници, част от които завършили университета, се изправят пред възможността да загубят осигуровки, да работят повече и срещу по-малко заплащане. 235 се превръща в символ, докато студенти и проподаватели се обединяват за общи действия срещу недемократично взетото решение на ръководството. Противниците на решението правят всичко възможно, за да започнат диалог с мениджърите, но те показват абсолютна незаинтересованост – няколкомилионен договор очаква да бъде подписан и частната компания Содексо точи зъби за сочното парче. Същата, според сайта на БиБиСи, не е заплащала нормално труда на работниците в местната болница в Брайтън, откакто е приватизирала част от работните места там. След многократни протести, подписки и дискусии, студентите пристъпват към последната останала възможност и окупират конгресния център на университета – мястото, където е взето решението за приватизация. Седем седмици по-късно, окупацията посрещна великден по-силна от всякога.

След влизането в сила на три пъти по-високите университетски такси в Англия, орязването на бюджета за образование и жестоките съкращения в обществения сектор, приватизация надвисна над десетки институции. Въпреки че засега това се случва на парче с отделни факултети или поддържащи звена в университети и болници, тенденцията е ясна – образованието се превръща в луксозна стока, която някои ще могат да си позволят, а други – не. Тези, които все пак решат да си го позволят, ще завършат с десетки хиляди британски лири дълг, който практически ще изплащат до края на живота си. Масовите протести в Съсекс са част от съпротивата срещу именно тази тенденция, която води до тотално подчинение на образованието на логиката на пазара и деградация на изначалната му функция – да създава и дава познание във всяка възможна сфера. Същата тази логика води до затварянето на десетки курсове, най-вече в областта на хуманитаристика и изкуства, за да се отворят нови места за преподаване на бизнес и мениджмънт. Приватизацията на отдели звена в университетите ще превърне академичната свобода в празна дума, а корпорацията, която си е позволила да купи един или друг департамент, ще използват университетите като фабрики, в които да произвеждат роботи за корпоративния си разцвет, докато всяка една форма на протест ще бъде третирана по начина, по който виждаме в момента. От репресиите след 2010, когато английските студенти превзеха и запалиха централата на консервативната партия в Лондон до днес, студентското движение се сблъсква с ледена арогантност на мениджъри и политици, които не се свенят да използват полицията, за да „внесат ред“ сред бунтуващите се.

След като студентите разбиха вратите на сградата на мениджърите в Съсекс и издигнаха червено-жъло знаме на пилона на покрива, университетското ръководство удари обратно. Пет камионетки с полиция за борба с безредиците пристигнаха в университета. Цялата полицейска мощ на Брайтън се строи в редици и се втурна срещу студентите, заобиколили сградата. След няколко секунди объркване полицията беше почти на вратите на сградата, когато студентите се прегрупираха и с викове „Вън ченгетата от кампуса“ и „Няма справедливост, няма мир, майната й на полицията“ спряха нападението. Няколко минути по-късно полицията за борба с безредиците беше обърната в отстъпление, докато стотици студенти сформираха стена с телата си, за да не им позволят да се завърнат. Триумфът беше неоспорим. Полицията не посмя да се върне, докато студентите не опразниха сградата, а мениджърите на университета доказаха, че са готови да пролеят кръв, но не и да отстъпят от решението си. От своя страна, обединени и убедени в правотата си, студентите дадоха урок на полиция и мениджмънт чий е университета и кой трябва да взима решенията в него. Над 600 се събраха в окупирания конгресен център малко по-късно за генерална асамблея, където решенията се взимат с консенсус по възможно най-демократичния и представителен начин.

На следващия ден университетът заведе дело срещу студентите, забранявайки всяка форма на протест до септември. В отговор, няколкостотин души се събраха отново пред сградата на ръководството, за да извикат в лицето на полицията „Изядохме ви вчера, заврете си решението на съда отзад“. Няколко дена по-късно, полиция за борба с безредиците и частна охрана обсади окупирания конгресен център с 50 души вътре, забранявайки всякакво движение навън и навътре, включително и внасяне на храна. Протестиращите отвърнаха с кратка декларация:

„Духът в окупацията е наелектризиран и фокусът не се измества от каузата. Днес ръководството на университета отказва да пропусне храна и напитки в окупираните пристранства, отряза отоплението и интернета и заснема всички поддръжници, събрали се пред сградата. Това е НАШИЯТ университет и ние знаем това. Това е само началото и ние знаем това. Ще се борим и ще победим, ние знаем това.
Солидарност завинаги.“

Страница на окупацията, където можете да изразите солидарност:
http://www.facebook.com/pages/Occupy-Sussex/298629560259092?fref=ts

Етикети: , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*