Бостън 2013

547352_458688504144549_956858785_nЖертви на американските бомбардировки в Афганистан

Спор няма – трагедия. Осакатени спортисти, които надали някога ще продължат да спортуват, не и както досега, не и както преди атентата. Пострадали зрители на събитието, случайни хора от деца до старци. Който и да е взривил бомбите, той презира свободата на личността, ненавижда живота, по-високо от всичко поставя само омразата си, облечена като “идея”.

Грозното впечатление обаче иде от начина за съобщаване на ужасната новина. Прекъсване на предавания, фрази “ударът срещу Америка е удар срещу целия свят”. Добре, ами масовите убийства в Африка, Азия, Близкия Изток? Жертвите на земетресения и други бедствия? Те не са ли “удар по целия свят”? Особено ако са могли да бъдат предотвратени или изобщо да не би имало повод за извършването им?

Надали американското общество ще спечели повече съчувствие от гръмкото изтъкване на тази трагедия до вселенски мащаби и значимост. Загиващите в Латинска Америка не са втори сорт човеци. Загиващите в Индонезия или Афганистан също. Бостън нито е единствен, нито най-пострадал. Но в центъра на вниманието все ще е Бостън и други нему подобни “цивилизовани места”. Сякаш останалите окървавени градове и села в други страни са нещо незначително. И докато е така, бостъните ще продължават да се случват.

Властите може да се питат кой е атентаторът, ние пък питаме кои хора, кои институции, кои социални класи причиняват явлението “тероризъм”, използват го като “легитимна” практика, печелят още повече власт и луди пари от него. Питаме се кои са факторите, озверяващи извършителите до такава степен, че да сеят смърт напосоки, кои са им мотивите? И ровейки този въпрос, стигаме до станалото вече банално прозрение, че всяко правителство, всички едри печалбари са в заговор срещу останалото човечество. И съпротивата срещу техните чудовищни методи ще приема същите чудовищни ответни форми, макар че те не водят към освобождение. Водят още по-надълбоко в тресавището. Борбата за един по-добър свят не може да взема за мишени случайни хора, в нейния прицел се намират порочните човешки отношения, наложени от държавата за рахат на капитализма.

Хасан Девринджи

Адрес на статията
Етикети: ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*