Манипулация или невежество?

Противоречието между синдикати и работодатели по отношение на минималната работна заплата (МРЗ) е известно. Синдикатите предлагат да се вдига, а работодателите са против. Можем да ги разберем, работодателите, все пак това са пари дето излизат от джеба им, от кесията им. Последен хит в работодателската аргументация е връзката между МРЗ и безработицата. Ако се вдигнела МРЗ щяла да се качи безработицата. Изглежда ли логично? Може би, покачването на МРЗ ще принуди фирмите с нулева печалба да уволняват работници. А както знаем всички фирми в България са с нулева печалба, даже Нефтохима в Бургас.
Онзи ден, ровейки из сайта на Българска стопанска камара (БСК) намерих нещо, което най-напред ме накара да се заливам от смях, после смехът премина във възмущение и накрая в гняв. Предполага се, че БСК е организация на хора, измежду които има икономисти и инженери с някаква математическа грамотност. След като видях какво са направили ми стана малко страшничко от това, че на хора с такива „компетенции” разчитаме да развиват икономиката ни, да строят заводи, мостове пътища и т.н.
Става дума за официална позиция на БСК „За връзката между нарастването на безработицата и ръста на МРЗ” (1), подкрепена с „елементарен регресионен анализ” показан в отделен pdf файл. Този файл съм го запазил тук , за да не изчезне. Той съдържа и текста на позицията. Заглавието е

 „ПОЗИЦИЯ
По повод многократно изразявани становища в медиите за липсата на връзка между нарастването на безработицата и ръста на минималната работна заплата”.

Отбележете, става дума само за МРЗ и безработицата! В текста обаче четем „Връзката между нарастването на работните заплати и, в частност – на минималните работни заплати (МРЗ), е обект на многобройни анализи …” После се цитира европейски доклад, но в целия цитат не само „МРЗ”, а дори и „заплата” не се споменава. Следват „представени в графичен вид резултатите от елементарен регресионен анализ на връзката между равнището на безработица и съотношението на МРЗ към с редната работна заплата (СРЗ) на ниво области и райони в България през годините на икономическата криза в избрани времеви интервали (2008-2012, 2009-20012, 2012).” Отбележете, анализира се връзката не на МРЗ с равнището на безработицата, а отношението МРЗ/СРЗ с равнището на безработицата.  (Тук компетентните лица вече трябва да се смеят!) Показва се „умерена позитивна зависимост между двете величини”! Определя се „коефициентът на детерминация (R2)” и се посочват стойности. Хвърчат наукообразни термини: „форма на теоретична връзка”, „функционална зависимост”, „пълна причинно следствена връзка”, „времеви интервали и регионални съвкупности”, „секторната специфика на динамиката на заетостта”… Следват 6 графики от регресионния анализ. А сега внимавайте! Изводът е: „Макар и с известно приближение тези стойности дефинират наличие на причинно-следствени връзки между ръста на съотношението МРЗ/СРЗ и равнището на безработица…Изводът се отнася за съотношението МРЗ/СРЗ, а не за МРЗ, както твърди заглавието на „позицията” на БСКТой не би и могъл да се отнася за МРЗ, тъй като МРЗ се определя с постановление на Министерски съвет за цялата страна и не зависи от регионите в страната, та да води до различни нива на безработица в тях. Изследването се опитва да докаже, и то с регресионен анализ!, зависимост на константа от променлива, което е пълна глупост! Ако това беше възможно, то без абсолютно никаква съществена промяна с данните и метода на БСК може да се докаже, че радиусът на Земята, диаметърът на Луната, скоростта на светлината и дори номера на обувките на Васил Велев зависят от нивата безработицата в страната. Как? Много просто, в отношението МРЗ/СРЗ заменяте МРЗ с номера на обувките на г-н Велев, със скоростта на светлината и с каквото си поискате. Нищо в 6-те графики на „изследването” няма да се промени освен червените чисълца. Даже стойностите на „коефициентът на детерминация (R2)” ще се запазят.
Нека кажем на автора на този анализ какво е направил. Напаснал е линейна функция върху зависимостта на реципрочната стойност на средната работна заплата (която е променлива по региони) от нивото на безработицата (която също е променлива по региони). Тъй като реципрочната стойност 1/СРЗ е по-голяма, когато СРЗ е по-малка авторът получава „умерена позитивна зависимост”. Изводът от това напасване е тривиален – там където безработицата е по-голяма средната работна заплата е по-малка. Връзка с МРЗ въобще няма. Отделен въпрос е, че регресията доказва корелация, но не и причинно следствена връзка.

ScreenHunter_54 Apr. 05 09.01

Фигура 1 Изменение на минималната работна заплата  и нивото на безработицата в България между 1999 и 2013 година.

Аз лично съм крайно озадачен, как човек, който познава известна аналитична терминология и изглежда е изучавал някаква математическа дисциплина може да допуска такава принципна грешка, достойна единствено за колекция от студентски бисери. Питам се, това наистина ли е грешка или опит за манипулация. Което и от двете да е не говори никак добре за хората, които управляват икономиката ни. Как ще повишават производителността на труда, когато не различават константа от променлива и правят напълно невъзможни анализи и изводи. Становището на БСК обаче е използвано и в друга публикация на БСК, призоваваща за отказ от популизма и разумни мерки (2)! Ако такива са „разумните” анализи на бизнеса мисля, че имаме всички основания да се опасяваме от „разумните” му мерки!

Нека подскажа на БСК как следва да се търси зависимост между безработица и МРЗ. Преди всичко трябва да се намерят данни за които МРЗ не е еднаква, т.е. не е константа. По региони не може освен ако не ползвате различните страни или страна с различна МРЗ в различни региони. За България може само по време. На Фигура 1 са начертани хода на МРЗ и нивото на безработицата между 1999 и 2013 година. Както се вижда МРЗ само расте, а безработицата расте намалява и пак расте в широки граници. Това означава, че МРЗ не само не е определящ, ами не е и влияещ върху безработицата фактор. Многократно изразяваните становища в медиите за липсата на връзка между нарастването на безработицата и ръста на минималната работна заплата изглежда са верни. Проявяваме разбиране към работодателите, все пак нашите заплати излизат от джеба им, от кесията им. И не им остава за боза и баничка.

Кихано
4 април 2013 

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Направи ми впечатление графиката. Вземат две криви, поставят ги една върху друга и хоп,видите ли, когато единият показател расте, другият намалява. Така можем да вземем произволна крива A и друга произволна крива B и да „онагледим“ как примерно докато показателят Xa расте, расте и показателят Yb. Само че между двата няма нищо общо.
    За мен показателното е, че подобни анализи показват отношението на мошениците с банковите сметки към средните граждани и журналистите като към идиоти. При това журналята наистина си заслужават подобно отношение, тъй като за некой лев за способни и задниците си да продадат на плачещите за затвор спекуланти „предприемачи“, а и много често общата култура, пък и познанията по темите,по които словоблудстват, граничат с абсолютен профанизъм.

  2. сложете златото и среброто до петрола, а после прибавете стйността на машините и ппотреблението

  3. безработицата зависи от потреблението и добавената стойност отиваща за потребление. или кредитният бум

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*